На майка ми (60 години, 160см, 50кг, бъбречна недостатъчност, хемороиди, пие хапчета за високо кръвно и успокоителни за нерви) идната седмица ще и правят колоноскопия с упойка, понеже без упойка припада от болката. Моля коментирайте какви са рисковете при тази процедура, при условие, че без упойка болката е толкова силна, че и изтръпват крайниците и в крайна сметка припада. Четох из интернет, че е добре да има обратна връзка с пациента, а при упойка такава предполагам няма да има. За какво трябва да внимава човек при това изследване и какво трябва да изисква от екипа. До сега от частичните колконоскопии казват, че е нищо не се вижда като проблем. Иначе за да не стои все в тоалетната спазва диета - хляб и сирене, като въпреки диетата има розова слуз в изпражненията и. Ако наруши диетата получава разстройство с отвратителна миризма. Благодаря за съдействието.

Здравейте!
Аз имам още 6 месеца до 60 години.
Мъж съм 176 см. 99 кг. и преди два месеца си правих колоноскопия и като от шубе си платих 100 лева за упойката.
Понесох пълната упойка доста добре. Събудих се без замайване и икономисах болката. На следващото посещение, когато ходих да си взема епикризата от лекаря, тоя щеше да ме бие, като разбра, че съм си тръгнал с колата из задръстванията в София. Както и да е резултатите са отлични и пожелавам същите и на майка ти.
Наистина не е лошо да я придружите, пък лекарите ще се погрижат за останалото.

Благодаря за споделеното. мен ме притеснява тази силна болка от която чак и изтръпват крайниците и в крайна сметка припада. През живота си е претъпяла няколко операции, макар и не на червата и като войник без никакво мрънкане е издържала болките. А сега чак да припада... опасявам се, че може в нейния случай да е рискована тази процедура. Има ли някой който я е минал цялата без упойка? Нормално ли е да има такива неописуеми болки?

Преди да пристъпят към пълна упойка правят сума ти изследвания, разбира се за половин ден и ако се усъмнят, не желаят да се заемат защото е рисковано и за анестезиолога.

Аз си мисля, че най-големия риск е за пациента, май не съм чувал да има сгрешил лекар, та анестезиолога не знам какъв риск поема. Иначе "сумати изследвания" за сега са кардиограма, сигурно през нощта ще направят останалите. Аз повече се притеснявам, да не спукат червото при процедурата.

Преди 3 г. ми правиха във Военна б-ца. Сложиха ми пълна упойка, дори не разбрах как и кога, направо се събудих след интервенцията и всичко беше ОК. Н се притеснявайте, всичко ще е наред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

както и при всяка друга високотехнологична интервенция важното е - да се доверите на проф.специалист
на мен ми се налага всяка година да минавам на колоноскопия, а преди години дори по 2 пъти годишно
само 2 пъти преживях ректоскопия без упойка /в Плевен не се прилага упойка никъде/-беше направо инквизиция, и оттогава вече не се давам без упойка
в началото след операцията /рак на дебелото черво/ ходих в ВМА, после в б-ца "Доверие", в Пирогов, последните 2г съм в б-ца "Св.Ив.Рилски"
въобще не се замислям за спукване на червото защото се доверявам на опитни специалисти, и при това в стационара, с последващо наблюдение, а не амбулаторно
по клинична пътека такива висикотехнологични изследвания са за 3-5 дни
след процедурата се полагат вливки на боскулизин и/или но-шпа, според състоянието и други лекарства /при мен се налага лечение на възпалителни процеси, по този начин обединяват се изследване+лечение/

ако това, което споделих, може да ви успокои, то за да съхраните стабилната психика, доверете се на професионалисти, и не отказвайте упойка, тя е краткотрайна - за 20 мин
а и 60г - не е "възрастна", а е ЧАРОВНА ВЪЗРАСТ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се за всички, при които изхода е бил добър и са намерили лек за положението си. Какво се оказа при нас - червата са физиологически здрави, но поведението им е неадекватно. Спазми и други подобни са наблюдавали докторите. И казват - това вече не е по нашата част. Има ли невролози които се занимават с нервни черва? Някой ако има инфо от лични преживявания, моля да сподели. Иначе за доверието... какво да кажа, аз смятам че съм добър специалист в моята си област, но като се замисля, понякога нямам сили да влизам в ролята на психолог спрямо клиентите. Предполагам същото се получава и при лекарите и как да се довери човек на лекар, който обслужва пациентите си като на конвейр без много много да им се обяснява, сякаш са поредната партида животни пристигнали в кланицата му.