Депресивни състояния и среда на живот
51 отговора
0 прегледа
Депресивни състояния и среда на живот
Много трудно е да уловиш кога точно си попаднал в депресивно състояние, особено когато вече се намираш в него. Аз свързвам въпроса основно с условията на средата. Следва да елиминираме максимален брой съмнителни фактори, защото крайният резултат е твърде важен, за да рискуваме с него.
Първо правя разлика между обща умора, но позитивен тонус на нервната система и същностна преумора на нервната система. Може да имаме обща отпадналост, но при запазен нервен акумен. Считам за очевидно, че с лекуване на симптомите не можем да постигнем задоволителен резултат като при истинско откриване на причините за нарушението.
Един начин човек да направи сносни наблюдения над въпроса е да има възможност да живее на няколко различни места и по метода на диференциацията, да определи онези фактори, които могат да окажат негативно влияние.
Въз основа на това правя следните предложения за преодоляване на депресивното състояние:
1. Избягване на живеенето в зони в непосредствена близост до големи трансформатори или до високоволтови мрежи.
2. Подобряване на диетата (особено на протеините).
3. Интензифициране на общуването.
4. Може да се експериментира с това да се премахне плътна завеса или пердета на прозореца, така че човек да се събужда едновременно със засилването на слънчевата светлина. Евентуално може да има някакво отношение към тонуса.
5. Някои процеси свързани с адаптацията към по-студеното време. По принцип трябва да се избягва изнежването и може да допуснем 1-2 седмици дискомфорт, като след тях, при положение, че сме се адаптирали, вече ще влезнем в тонус и организмът ни ще се е настроил към "зимния сезон" и то без да изпадаме в летаргия.
6. Опростяването на средата и нейното подреждане - това може да избегне преумората на вниманието, което дори да не усещаме, все пак се отклонява в посока на всички тези предмети или задачи, които са наполовина започнати и т.н.
7. По принцип временно отдалечаване от компютъра, работата, отделяне на време за туризъм и т.н.
Първо правя разлика между обща умора, но позитивен тонус на нервната система и същностна преумора на нервната система. Може да имаме обща отпадналост, но при запазен нервен акумен. Считам за очевидно, че с лекуване на симптомите не можем да постигнем задоволителен резултат като при истинско откриване на причините за нарушението.
Един начин човек да направи сносни наблюдения над въпроса е да има възможност да живее на няколко различни места и по метода на диференциацията, да определи онези фактори, които могат да окажат негативно влияние.
Въз основа на това правя следните предложения за преодоляване на депресивното състояние:
1. Избягване на живеенето в зони в непосредствена близост до големи трансформатори или до високоволтови мрежи.
2. Подобряване на диетата (особено на протеините).
3. Интензифициране на общуването.
4. Може да се експериментира с това да се премахне плътна завеса или пердета на прозореца, така че човек да се събужда едновременно със засилването на слънчевата светлина. Евентуално може да има някакво отношение към тонуса.
5. Някои процеси свързани с адаптацията към по-студеното време. По принцип трябва да се избягва изнежването и може да допуснем 1-2 седмици дискомфорт, като след тях, при положение, че сме се адаптирали, вече ще влезнем в тонус и организмът ни ще се е настроил към "зимния сезон" и то без да изпадаме в летаргия.
6. Опростяването на средата и нейното подреждане - това може да избегне преумората на вниманието, което дори да не усещаме, все пак се отклонява в посока на всички тези предмети или задачи, които са наполовина започнати и т.н.
7. По принцип временно отдалечаване от компютъра, работата, отделяне на време за туризъм и т.н.
Re: Депресивни състояния и среда на живот
------------------------------------------
Re: Депресивни състояния и среда на живот
То за много неща може да се мисли, ама честно казано братле, не мисля, че конкретно тези неща ще се отразят позитивно върху депресивните състояния...пък ти си пробвай - не пречи.
Re: Депресивни състояния и среда на живот
Мерси, но първо да попитам дали си специалист в тази област или може би имаш практически опит и някакви наблюдения. Защото това би било добре, но ако просто критикуваш, защото примерно си зъболекар и "разбираш от медицината", това вече може да не е най-правилната препоръка към хората, която можеш да дадеш.
И между другото, ако след всяко хранене зъбите се мият, човек почти няма да има развалени зъби, нито плаки. Като зъболекар (според профила ти) някога да си прозрял тази идея или да си я препоръчал на някого?
И между другото, ако след всяко хранене зъбите се мият, човек почти няма да има развалени зъби, нито плаки. Като зъболекар (според профила ти) някога да си прозрял тази идея или да си я препоръчал на някого?
Re: Депресивни състояния и среда на живот
Ааааааа приятелю - недей тъй с лошо точно на Рождество! По-миролюбив и ласкав пост не бях писал от десетилетия! В него не откривам нищо критично, даже напротив - насърчително! Може би освен до депресивни състояния живеенето покрай трансформатори и най-вече липсата на пердета води и до мания за преследване...
За зъбомиенето - да не съм луд да разяснявам тези тайни на хората?! че нали ще си загубя хляба така!!!
За зъбомиенето - да не съм луд да разяснявам тези тайни на хората?! че нали ще си загубя хляба така!!!
Редактирано от b_kassabov-110119 на
Re: Депресивни състояния и среда на живот
В отговор на:Ха-така! Аз съм програмист, и на хора, които не са много в материята, им разяснявам нещата лека-полека. Иначе лошо за мен.За зъбомиенето - да не съм луд да разяснявам тези тайни на хората?! че нали ще си загубя хляба така!!!
------------------------------------------
Re: Депресивни състояния и среда на живот
За първи и последен път, с риск за големи финансови загуби и като коледна промоция :
Зъби се мият сутрин и вечер между три и пет минути в продължителност. Хоризонталните движения на четката се използват само за разнасяне на пастата, не за изчеткване. Подходящи са както вертикални движения - " от червено към бяло" - тоест от венеца към зъба, все едно метеш, така и движения " пушек от комин" - т.е. като спирали. Зъбната четка се сменя не на 3 месеца, както уж е указано на опаковката, а най - много на 40 дни. Желателно е да имаш две четки - една за сутрин и другата за вечер - не от голяма гъзария, а за да могат да изсъхват добре и да не представляват хубаво място за развитие на бактерии. Най- често и широко използвани са средните по твърдост четки - меките са за временно ползване при възпалени венци, твърдите са за много специални случаи. Електрическите четки са много ефективни и с тях може да се мие по- кратко, особено благотворни са т.нар орални душове, които са комбинирани с четката и с които след измиване можеш да изплакнеш обилно с различни разтвори - от купешки, до варени вкъщи лайки и смрадлики. Пастата за зъби трябва да се променя - да не се използват дълго време пасти, съдържащи едно и също. Основно звено в почестването на зъбите е, че освен миенето им, задължително трябва да се използват и конци - инак междузъбните пространства остават практически непочистени, макар човек да не го осъзнава. Друг основен елемент в оралната хигиена е използването на различни води. Те също трябва да се сменят - една и съща за срок от около 3 седмици води до проблеми.
Да му се не види - нерде депресия, нерде миене на зъби...ама айде.
Зъби се мият сутрин и вечер между три и пет минути в продължителност. Хоризонталните движения на четката се използват само за разнасяне на пастата, не за изчеткване. Подходящи са както вертикални движения - " от червено към бяло" - тоест от венеца към зъба, все едно метеш, така и движения " пушек от комин" - т.е. като спирали. Зъбната четка се сменя не на 3 месеца, както уж е указано на опаковката, а най - много на 40 дни. Желателно е да имаш две четки - една за сутрин и другата за вечер - не от голяма гъзария, а за да могат да изсъхват добре и да не представляват хубаво място за развитие на бактерии. Най- често и широко използвани са средните по твърдост четки - меките са за временно ползване при възпалени венци, твърдите са за много специални случаи. Електрическите четки са много ефективни и с тях може да се мие по- кратко, особено благотворни са т.нар орални душове, които са комбинирани с четката и с които след измиване можеш да изплакнеш обилно с различни разтвори - от купешки, до варени вкъщи лайки и смрадлики. Пастата за зъби трябва да се променя - да не се използват дълго време пасти, съдържащи едно и също. Основно звено в почестването на зъбите е, че освен миенето им, задължително трябва да се използват и конци - инак междузъбните пространства остават практически непочистени, макар човек да не го осъзнава. Друг основен елемент в оралната хигиена е използването на различни води. Те също трябва да се сменят - една и съща за срок от около 3 седмици води до проблеми.
Да му се не види - нерде депресия, нерде миене на зъби...ама айде.
Re: Депресивни състояния и среда на живот
В отговор на:За зъбомиенето - да не съм луд да разяснявам тези тайни на хората?! че нали ще си загубя хляба така!!!
Профилактиката преди зъболекаря. И който иска орална хигиена да си мие зъбите след хранене, а не просто сутрин и вечер.
Re: Депресивни състояния и среда на живот
който е в депресия , дори не забелязва дали и как си е измил зъбите .
Промени в социалното обкръжение могат да подобрят състоянието , също и някои медикаменти , лошото е , че последните имат странични действия и не всеки ги понася .
Прекарването на повече време в природна среда , на дневна светлина и слънце , също помагат .
........и ако не помагат , то вода ще има за всички .............
Промени в социалното обкръжение могат да подобрят състоянието , също и някои медикаменти , лошото е , че последните имат странични действия и не всеки ги понася .
Прекарването на повече време в природна среда , на дневна светлина и слънце , също помагат .
........и ако не помагат , то вода ще има за всички .............
Re: Депресивни състояния и среда на живот
Аз не съм си мил зъбите от месеци именно защото съм в депресивно състояние, все пак на погребението ще съм със затворена уста а и може малко да ми ги поизчеткат с техните мощни препарати за миене на трупове. Когато погребваха дядо ми ,ухаеше на цветя, така го бяха излъскали и напарфюмирали, а преди това се беше осрал и опикал и имаше и декубитуси. Пък може преди последната стъпка да се измия като за последно.
Re: Депресивни състояния и среда на живот
няма нужда служителите от гробарския бизнес да ми се гаврят с тленните останки и да изнудват близките за повече и повече и повече............
Затова най-добре е да си самонаправя кремацията . само не знам кой ще се навие да запали дърветата върху които ще лежа .
Някаква система да измисля като напр. да се кача върху материала , който ще гори и в момента , който падна по гръб да се задейства запалването .
На никого не дължа пари за това , че съм се родила и на никого няма да платя , когато умра !!!!!!!!!!!!!
Затова най-добре е да си самонаправя кремацията . само не знам кой ще се навие да запали дърветата върху които ще лежа .
Някаква система да измисля като напр. да се кача върху материала , който ще гори и в момента , който падна по гръб да се задейства запалването .
На никого не дължа пари за това , че съм се родила и на никого няма да платя , когато умра !!!!!!!!!!!!!
Re: Депресивни състояния и среда на живот
Место за гроба - колко прави? не знам - питайте си и добавете към сметката накрая.
Да сложиме венци цветя пейсе лева - щедро да ги сложиме начи лефчетата.
Кофчега колко струва? да е не повече от 200 лв - едно легло с матрак се копува за нещо текова.
Да сложиме измиване, тоалет на мъртвия - съгласна съм, че който го прави ше има стрес, ма се пак ора сме. Да го сложиме 100 лв.
Това прави 350 лв дотук.
Попа колко иска? добавете колкото иска попа. Свещички там. Може би неколко бутилки вино - ако нема кой да наточи от бъчвата. Кфо остана.
Семейството си вари жито, посреща си - това не се смета. Бисквитки, захарчета, курбан - на сметката на опечалените - колкото им доде джоба. Една кокошка заколена прави курбан за 20 човека - една гореща супа да се изяде преди опелото.
ПС: мани ги сметките - парите немат значение и ще ги платиме. Още ме боли, че не можах да изпратя баща си в последния му път. Тая болка колко струва?
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Да сложиме венци цветя пейсе лева - щедро да ги сложиме начи лефчетата.
Кофчега колко струва? да е не повече от 200 лв - едно легло с матрак се копува за нещо текова.
Да сложиме измиване, тоалет на мъртвия - съгласна съм, че който го прави ше има стрес, ма се пак ора сме. Да го сложиме 100 лв.
Това прави 350 лв дотук.
Попа колко иска? добавете колкото иска попа. Свещички там. Може би неколко бутилки вино - ако нема кой да наточи от бъчвата. Кфо остана.
Семейството си вари жито, посреща си - това не се смета. Бисквитки, захарчета, курбан - на сметката на опечалените - колкото им доде джоба. Една кокошка заколена прави курбан за 20 човека - една гореща супа да се изяде преди опелото.
ПС: мани ги сметките - парите немат значение и ще ги платиме. Още ме боли, че не можах да изпратя баща си в последния му път. Тая болка колко струва?
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Re: Депресивни състояния и среда на живот
350 лв. ???
, явно не ти се е случвало такова събитие през последните 1- 2 години ( и дано не ти се случва )
Яко мародерстване е по гробищата . Ако има начин ще изровят отново мъртъвците , за да искат отново пари
Е , правят го частично . Отнемат пръстта и после искат нови 50 лв. за запълване , да не говорим за чупенето на паметниците . Да им запълнят ненаситните усти с пръст дано
Гаврят се с болката на хората .
Още ме боли, че не можах да изпратя баща си в последния му път.
Струва ти едни стрес , едни впечатления по-малко ( които обикновено остават до края на живота ни ) . Защото както и да ги изпращаме , никой не се е върнал .
Яко мародерстване е по гробищата . Ако има начин ще изровят отново мъртъвците , за да искат отново пари
Гаврят се с болката на хората .
Още ме боли, че не можах да изпратя баща си в последния му път.
Струва ти едни стрес , едни впечатления по-малко ( които обикновено остават до края на живота ни ) . Защото както и да ги изпращаме , никой не се е върнал .
Re: Депресивни състояния и среда на живот
За тая цел в Британцията - щото редовно минавам през 2 гробища от време оно - още от времената на черната бубонна чума - са слагали огромни каменни плочи отгоре.
Ма НАИСТИНА са огромни - примерно плоча от цял камък издялана - минимум 2 тона - 2.50мх1.50м и висока още пейсе сантима - и целото тфа нема помръдване!
Ко ши земеш от под плочата? как ше разкОпаш? как ше вадиш кфото и да било отдоле? иле мъртвеца да се дигне и да излезне - може и текива страхове да са имале!
И наокуло колонки, кръстове - едни каменни декорации, едно каменно изящество дантелено и готическо...
И снимки съм правила - щото ного се чепетлих. Ако се абстрахираш че е гроб - мое и легло да си постелеш отгоре - и покрифче да си направиш - понякога има площта на малко стайче.
И си стоят непипнати гробове по на 200-300-500 години - в нашто малко кралско селце имаме си гробове на над 600 години. Лично съм ги снимала - ми требе да източа снимките - пък и некакси за ранно-готически гробове - може би да го броим за изкуство?
Но друга ми беше идеята - гледай начи преди векове как са решили проблемата!
ПС: по въпроса за роднини - е ного болен фапроса!
досега мигах на парцали - кога починеше некой наокуло - но да почине баща ти - некакси ...
доста по-болно е....
ПСС: бих предложила да се криминализира разравянето на гробове и кощунствата с мъртъвци - най-малкото не го намирам за нормално, а от повечето го намирам за гнусно и всичко останало като добавка към психо-отклонения + криминални деяния комбинирано.
То живи не останаха - кой ги рови тея гробове не знам!
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Ма НАИСТИНА са огромни - примерно плоча от цял камък издялана - минимум 2 тона - 2.50мх1.50м и висока още пейсе сантима - и целото тфа нема помръдване!
Ко ши земеш от под плочата? как ше разкОпаш? как ше вадиш кфото и да било отдоле? иле мъртвеца да се дигне и да излезне - може и текива страхове да са имале!
И наокуло колонки, кръстове - едни каменни декорации, едно каменно изящество дантелено и готическо...
И снимки съм правила - щото ного се чепетлих. Ако се абстрахираш че е гроб - мое и легло да си постелеш отгоре - и покрифче да си направиш - понякога има площта на малко стайче.
И си стоят непипнати гробове по на 200-300-500 години - в нашто малко кралско селце имаме си гробове на над 600 години. Лично съм ги снимала - ми требе да източа снимките - пък и некакси за ранно-готически гробове - може би да го броим за изкуство?
Но друга ми беше идеята - гледай начи преди векове как са решили проблемата!
ПС: по въпроса за роднини - е ного болен фапроса!
ПСС: бих предложила да се криминализира разравянето на гробове и кощунствата с мъртъвци - най-малкото не го намирам за нормално, а от повечето го намирам за гнусно и всичко останало като добавка към психо-отклонения + криминални деяния комбинирано.
То живи не останаха - кой ги рови тея гробове не знам!
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Re: Депресивни състояния и среда на живот
Ко ши земеш от под плочата? как ше разкОпаш?
То ако има какво да се вземе изпод плочата , бъде сигурна , че ще се намерят ентусиасти да я вдигат .
Но плочи с тегло 2 тона си е решение на проблема с кражбите на паметници , които биват препродавани на други хора , след подмяна на снимката . само , че каква ли би била цената на такива плочи ?
Британците са имали много робови и безплатно са им ги къртили тия плочи каменни, пренасяли и поставяли .
Иначе за рано-готическия стил , сигурно си е като изложба .
ама някак си да сбъркаш плочата с легло , здраво трябва да си си свалил главата .
то сички ще измрем , ама защо някой да мародерства хората останали след нас ? нима не им стига загубата ?
Шибан свят , изкривили са всичко с една единствена цел - парите
Затова аз като умра искам или дивите зверове да ме изядат или да се самокремирам (това е по-сложно за изпълнение и иска лична намеса преди биологическата смърт )
То ако има какво да се вземе изпод плочата , бъде сигурна , че ще се намерят ентусиасти да я вдигат .
Но плочи с тегло 2 тона си е решение на проблема с кражбите на паметници , които биват препродавани на други хора , след подмяна на снимката . само , че каква ли би била цената на такива плочи ?
Британците са имали много робови и безплатно са им ги къртили тия плочи каменни, пренасяли и поставяли .
Иначе за рано-готическия стил , сигурно си е като изложба .
ама някак си да сбъркаш плочата с легло , здраво трябва да си си свалил главата .
то сички ще измрем , ама защо някой да мародерства хората останали след нас ? нима не им стига загубата ?
Шибан свят , изкривили са всичко с една единствена цел - парите
Затова аз като умра искам или дивите зверове да ме изядат или да се самокремирам (това е по-сложно за изпълнение и иска лична намеса преди биологическата смърт )
Re: Депресивни състояния и среда на живот
Аз съм много против гробищата. За мен това са злокачествени образувания, които само загрозяват и без това грозния ни свят. Аз лично искам като умра, тялото ми да послужи за тор, или нещо друго полезно. И съвсем сериозно ти разправям. И без това душата е безсмъртна, така че като загубиш близък човек, ти реално губиш само възможността да го пипнеш, но той реално продължава да си съществува. Не виждам никакъв смисъл, тялото му да гние в някакъв лачен ковчег, с някакви статуи и венци отгоре... ебати простотията, честно.
Мисля, че в градовете и около тях, трябва да има огромни градини с цветя и други красиви неща, които да радват живите хора, пък който умре - душата му ще отиде на оня свят и без гроб. Обаче пък не искам да налагам мнението си на другите хора. Това което го мисля за да стане, трябва всички да го пожелаят.
------------------------------------------
Мисля, че в градовете и около тях, трябва да има огромни градини с цветя и други красиви неща, които да радват живите хора, пък който умре - душата му ще отиде на оня свят и без гроб. Обаче пък не искам да налагам мнението си на другите хора. Това което го мисля за да стане, трябва всички да го пожелаят.
------------------------------------------
Re: Депресивни състояния и среда на живот
Между другото и аз съм си представяла на мястото на гробищните паркове да има градини с цветя и овощни дървета . Да има красота , свежест , плодове . Да се радват всички , които минават от там , а не като сега плочи , свещи , разпиляна храна и скитащи , бездомни кучета , измъчени хора в черни дрехи , рекетиращи свещеници и представители на погребалния бизнес ...........
Re: Депресивни състояния и среда на живот
Ама ти тая картинка дето я описваш - скитащи кучета и котки и прочие - и крадци - то това не съм го виждала другаде освен в бълХария.
Значи според мене който както иска - а какво правиме с паметници на кОлтурата от 11 век и стари гробове или прочие. Ше ли ги оскверниме да ги местиме или други неща щото ний имаме други виждания и мода на идеите относно смърт и живот.
Мене не ми пречи - аз съм редовна посетителка на гробища поради апселутното спокойствие, което цари там. Седам си на некоя пейка и си рахатувам. Може книга да си чета, може да си почивам просто - и да слушам птичките - има катерички, птички, котета се разхождат - обикновено тукашните гробища са около църквата. Понякога влизам и в църквата - ако е отворена. В Британцията църквите не са отворени денонощно - зависи кога се озовеш на мястото.
Ако не съм по работа и си нося скицник - понякога рисувам. Понякога чета. Понякога си отговарям на месиджи. Понякога каквото дойде. Понякога изяждам набързо сандвич или нещо за обяд. А понякога просто си клатя краката философски. То местото е точно за тая цел - да схванеме колко сме преходни и колко всичко е в божиите ръце.
Разглеждам гробовете, паметниците - понякога си почивам върху плочите - ако няма пейки наокуло. Какво му е лошото? правя му компания на костите на чувеко - една жива душица наокуло да го весели.
Веднъж се скрих от проливен дъжд под подобна стаичка - тука понякога над гроба издигат нещо като миниатюрна стаичка. Не е често - мисля че това са католически гробища. протестантските нямат стаички над гроба. Мюсюлманските са още по-опоскани откъм интериор.
Аз бих искала да бъда кремирана - но не искам праха ми да бъде разпръскван. Искам да си стои в урничка на такова место - в тишина, спокойствие и покой. Не ща никфи надгробия и глюпости модни и шашави - искам просто роднините ми да ме намират де съм в гробището и да не ме загубат. Тфа е саму. Не ща да ме държат в къщи ли в градината - това ми идва прекалено.
Кой ше слага плочи върху урна с прах? защо? искам го просто, ясно и бедно.
Но разбииш ли - верванията на хората са текива и аз не бих осъдила който иска да бъде погребан по традицията. И не е редно да има крадци и ментарджии по гробищата. Би требало ако има текива - да се осигури охрана от полицията - това си е престъпление откъдето и да го гледаш.
Защо в бълХария има толкова престъпления е друг въпрос - но те уверявам, че в британцията нема ного мераклии да разкопават гробове

Със свещеници тука не съм си имала раута. Не мога да коментирам. В църкви влизам - основно заради атмосферата и изкуството вътре. Мммм
какви опазени и красиви църкви има тукаа...
Грижат си се хората - аз това го уважавам.
ПС: за мен идеота, който би посегнал на гроб - би бил психично болен и подлежи на връзване в медицински ръкави и третиране по съответния начин!
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Значи според мене който както иска - а какво правиме с паметници на кОлтурата от 11 век и стари гробове или прочие. Ше ли ги оскверниме да ги местиме или други неща щото ний имаме други виждания и мода на идеите относно смърт и живот.
Мене не ми пречи - аз съм редовна посетителка на гробища поради апселутното спокойствие, което цари там. Седам си на некоя пейка и си рахатувам. Може книга да си чета, може да си почивам просто - и да слушам птичките - има катерички, птички, котета се разхождат - обикновено тукашните гробища са около църквата. Понякога влизам и в църквата - ако е отворена. В Британцията църквите не са отворени денонощно - зависи кога се озовеш на мястото.
Ако не съм по работа и си нося скицник - понякога рисувам. Понякога чета. Понякога си отговарям на месиджи. Понякога каквото дойде. Понякога изяждам набързо сандвич или нещо за обяд. А понякога просто си клатя краката философски. То местото е точно за тая цел - да схванеме колко сме преходни и колко всичко е в божиите ръце.
Разглеждам гробовете, паметниците - понякога си почивам върху плочите - ако няма пейки наокуло. Какво му е лошото? правя му компания на костите на чувеко - една жива душица наокуло да го весели.
Веднъж се скрих от проливен дъжд под подобна стаичка - тука понякога над гроба издигат нещо като миниатюрна стаичка. Не е често - мисля че това са католически гробища. протестантските нямат стаички над гроба. Мюсюлманските са още по-опоскани откъм интериор.
Аз бих искала да бъда кремирана - но не искам праха ми да бъде разпръскван. Искам да си стои в урничка на такова место - в тишина, спокойствие и покой. Не ща никфи надгробия и глюпости модни и шашави - искам просто роднините ми да ме намират де съм в гробището и да не ме загубат. Тфа е саму. Не ща да ме държат в къщи ли в градината - това ми идва прекалено.
Кой ше слага плочи върху урна с прах? защо? искам го просто, ясно и бедно.
Но разбииш ли - верванията на хората са текива и аз не бих осъдила който иска да бъде погребан по традицията. И не е редно да има крадци и ментарджии по гробищата. Би требало ако има текива - да се осигури охрана от полицията - това си е престъпление откъдето и да го гледаш.
Защо в бълХария има толкова престъпления е друг въпрос - но те уверявам, че в британцията нема ного мераклии да разкопават гробове
Със свещеници тука не съм си имала раута. Не мога да коментирам. В църкви влизам - основно заради атмосферата и изкуството вътре. Мммм
Грижат си се хората - аз това го уважавам.
ПС: за мен идеота, който би посегнал на гроб - би бил психично болен и подлежи на връзване в медицински ръкави и третиране по съответния начин!
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Re: Депресивни състояния и среда на живот
Не зная защо тука са слагали такива огромни плочи. Мога да се опитам да попитам - но това е било преди векове - абе не чак преди векове. Виждала съм такива плочи и със скорошна дата - примерно около вв2.
Най-трогателни са детските гробчета. Там избягвам да минавам че си плача като истеричка.
Може би само богати хора са могли да си го позволят. Знам ли. Просто само такива гробове виждам от това историческо време. Може би другите не са останали или са заличени. Знам ли. 6-7 века не е шега работа история и случки.
Просто ме впечатли. Аз на днешно време също не мога да си позволя да имам дори каменен под в къщи или каменна настилка - скъпо е, дори със съвременните технологии.
Каменна настилка тук в интериор или екстериор в УК излиза между 100 и 600 паунда на кв.м. Може и по-скъпи да има - аз текива съм виждала. Сметай колко пари си требат само за каменна настилка. А цяла плоча с подобен размер сигурно наистина е много скъпа.
Ма пъквиждаш средновековна църква цялата от камък - с каменните готически дантели и прочие - абе красута! и вътре още красута - по гробовете! явно са намирали начин - може би занаятчии са ги правили тея неща и хората са пестили цял живот за един гроб. Знам ли...
Требе да изкопам сниките си и да ги постна - за да разбереш защо ми е кеф да одим по текива гробища. Не щото са гробища - а щото точно на такова место имаш текъф мир, спокойствие и философИя ....
Една мека идилична атмосфера...пчеличките жужат, катеричките лющят семки на дърветата, цвететата цъфтят, а ти си клатиш краката на пейката и хуууубавичко се наревеш...
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Най-трогателни са детските гробчета. Там избягвам да минавам че си плача като истеричка.
Може би само богати хора са могли да си го позволят. Знам ли. Просто само такива гробове виждам от това историческо време. Може би другите не са останали или са заличени. Знам ли. 6-7 века не е шега работа история и случки.
Просто ме впечатли. Аз на днешно време също не мога да си позволя да имам дори каменен под в къщи или каменна настилка - скъпо е, дори със съвременните технологии.
Каменна настилка тук в интериор или екстериор в УК излиза между 100 и 600 паунда на кв.м. Може и по-скъпи да има - аз текива съм виждала. Сметай колко пари си требат само за каменна настилка. А цяла плоча с подобен размер сигурно наистина е много скъпа.
Ма пъквиждаш средновековна църква цялата от камък - с каменните готически дантели и прочие - абе красута! и вътре още красута - по гробовете! явно са намирали начин - може би занаятчии са ги правили тея неща и хората са пестили цял живот за един гроб. Знам ли...
Требе да изкопам сниките си и да ги постна - за да разбереш защо ми е кеф да одим по текива гробища. Не щото са гробища - а щото точно на такова место имаш текъф мир, спокойствие и философИя ....
Една мека идилична атмосфера...пчеличките жужат, катеричките лющят семки на дърветата, цвететата цъфтят, а ти си клатиш краката на пейката и хуууубавичко се наревеш...
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Re: Депресивни състояния и среда на живот
Ами опитай се да проучиш колко струва едно кремиране. Не ще да е безумна сума - кфо па толко кремация в една печка за мъртъфци.
Остави завещание. разкажи на близките си за желанието си. Но го остави и в писнем вид - съмнявам се някой нарочно да оскверни желанието ти. Аз поне не бих и вервам, че нормалните хора биха уважили такова желание.
Тук в Ук е възможно да се организира приживе и да се плати приживе сичко и да се остави писмено описание за желанията. Не съм сигурна как е за бълХария. Може би и аз трябва да проуча.
Мене много ме заболя, че не можах да видя баща си за последно. Че не съм била там. Баща ми е от онва старо покуление дето стискаше зъби и се бореше. Той не се оплакваше. затова ни беше оставил в неведение, че агонизира. Да бях знаела - щяха да са други нещата. Ма той крил до последно.
Жалко е, че тая страна и най-хубавите й хора си отиват един по един - по фантастично бърз начин. Непростимо е. Помниш ли приказката за старите хора и един цар, който искал да ги избие, че ядяли бадява ляп? е - избиха целенасочено това покуление на страната - а сега кой ше държи духа на хората?
Няма вече такива хора - отидоха си! хората правят една страна - а тези качествени хора си отидоха - тук-таме още доумират и агонизират - нарочно заглушени и опропастени - срамута!
Ти мани как ше умираме ний - ами какво ше оставим на децата си? моето дете ми вика - аре срамута е! нищо не направихте вашто покуление! аре заминавайте да умиргате!

Коету си е баш истина...
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Остави завещание. разкажи на близките си за желанието си. Но го остави и в писнем вид - съмнявам се някой нарочно да оскверни желанието ти. Аз поне не бих и вервам, че нормалните хора биха уважили такова желание.
Тук в Ук е възможно да се организира приживе и да се плати приживе сичко и да се остави писмено описание за желанията. Не съм сигурна как е за бълХария. Може би и аз трябва да проуча.
Мене много ме заболя, че не можах да видя баща си за последно. Че не съм била там. Баща ми е от онва старо покуление дето стискаше зъби и се бореше. Той не се оплакваше. затова ни беше оставил в неведение, че агонизира. Да бях знаела - щяха да са други нещата. Ма той крил до последно.
Жалко е, че тая страна и най-хубавите й хора си отиват един по един - по фантастично бърз начин. Непростимо е. Помниш ли приказката за старите хора и един цар, който искал да ги избие, че ядяли бадява ляп? е - избиха целенасочено това покуление на страната - а сега кой ше държи духа на хората?
Няма вече такива хора - отидоха си! хората правят една страна - а тези качествени хора си отидоха - тук-таме още доумират и агонизират - нарочно заглушени и опропастени - срамута!
Ти мани как ше умираме ний - ами какво ше оставим на децата си? моето дете ми вика - аре срамута е! нищо не направихте вашто покуление! аре заминавайте да умиргате!
Коету си е баш истина...
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.