Каква е разликата между аденом на хипофизата и краниофарингеом?

Голяма. Моли се да не е второто.

Трябва да правим добро от злото, защотото то няма от какво друго да бъде направено

Второто е за съжаление. Лекарят каза, че 90% са доброкачествени.
В интернет доста оскъдна информация намерих, като лечението и на двете е подобно, както и симптомите, понеже е доста голям единственото решение е операция.
Ако може малко по-подробно за краниофарингеома... Доколкото разбрах това да първични тумори нарастващи сравнително бавно във времето.

Редактирано от mam_dr на 31.10.10 12:34.

Добре де, ръсна го това моли се да не е второто и се покри.
Явно си наясно какво представлява и имаш информация, какво толкова да споделиш?
Не мога да разбера! Лекарите с ченгел да им вадиш думите - а няма нищо - два дни ще имаш тампони в носа и после си хващаш автобуса и се прибираш!
Опитвам тук - пълно мълчание.. Аз не съм някоя истеричка и да припадам от лоши новини, достатъчно съм преживяла и просто искам да съъм наясно с нещата.

Не се е покрил, той е рядко добросъвестен лекар по отношение на отговорите, но вероятно няма възможност да чете в момента.
Колкото и по-лошо да е, пак е доброкачествено, спокойно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря Фата Моргана :)
В никакъв случай не се предавам! Трябвало е да се случи, просто съм човек, който обича да е наясно с нещата.
Малко несериозно ми прозвуча мнението на втория неврохирург - операцията е рутинна, няма да усетите нищо, след това хващате автобуса от София и се прибирате.
Но и той ме насочи към София, въпреки че ги правят и във Варна.
Аз съм главата на семейството и няма защо да ме залъгват, трябва да съм готова и да мога да подготвя близките си, пък било то и финансово да уредя някои въпроси.
Затова помолих за инфо в този форум за взаимопомощ и за съжеление единственият отговор бе да се моля да не е второто, само че няма смисъл.

За да ти кажат реалния риск - трябва да се намесят лицевочелюстни или неврохирурзи. Все пак това е специфично заболяване, и не всеки лекар може да даде точна оценка.
Ако попиташ чичо Гугъл - вади доста линкове по тази тема:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще се случи и ще мине, после ще разкажеш!
Знаеш ли през 1999-та се наложи да преживея доста тежка операция. Точно тогава беше войната в Югославия и бомбандировките над Белград.Бях запомнила този град като един бял прекрасен лебед,такъв отпечатък носех за него в съзнанието си и изтръпвах при мисълта,че там някойси позволява да руши от въздуха тази красота.
Такава мания ме бе обзела от тези бомби, от насищането с уран на въздуха в провинциите, където падаха, и всички произтичащи там драми и болки, че неглижирах проблема си до никакъв.Бях щастлива,че каквото и да ми предстои в болницата, то ще бъде в цивилизовани условия, ще имам упойка и изобщо хепиенд .
В смисъл винаги си мисля, колкото и да страдам, аз едва ли съм най-страдащото същество на този свят, а едно на ръка,че не подлежи на съмнение факта,че трябва да мина през каквото ми е отредено,малко почивка в болничната стая и пак обувам бойните обувки и тръгвам да живея по старому.
След операцията се еслучвало разни доброжелателки да ми кажат - ооооу, и аз съм оперирана от същото,предупреждавам те,че вече си половин човек.
Така лиииии, нека са си половин човеци, аз съм пълноценен човек и това,че са ми отстранили болестен проблем в тялото значи са ми дали шанс да живея като напълно здрав.
С това кредо живея и никой не би предположил ако ме погледне на прима виста колко болка е понесло тялото ми.
Щом са ти казали,че операцията е рутинна, вярвай и си визуализирай,че етакава и тя ще бъде!
Аз също съм главата на семейството и знам какво е.Ние сме нужни, значи Бог го знае това по-добре от нас!
Уреждай нещата,които се налага да уредиш преди операцията и наистина подготви близките си защото аз не бях подготвила моите родители.
Малкото ми дете, тогава на 6 беше отзовано при тях и им казало - Аз пък ще стоя при вас 10 дни.И като запитали как така 10 дни, ти не искаш и ден да стоиш при нас, то отговорило гордо -ами щото мама ще я оперират.
Ако можех да променя назад нещо, то само това бих направила, вместо да се опитам да им спестя притеснението ,аз ги шокирах повече.
Кураж!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази статия съм я чела и има общо взето 2 изречения за краниофарингеома, нищо по-подробно, докато в нета има мноооого повече за аденома, предполагам, че е доста по-често срещан. Както и да е, явно съм твъде подробна и обстоятелствена и искам да знам какво се случва с моето тяло. Какви са шансовете, при необходимост може да се премахне и цялата хипофиза, как протича последваща заместителна терапия на хормони? Какви странични ефекти има. Колко приблизително е вероятността от рецидив? Зная, че е доста висока и бях предопредена, че може да се ноложи отстраняване на хипофизата с цел цялостно премахване на тумора, но все пак - как мога да взема аз решение, защото трябва да подпиша декларация преди операцията, като не съм наясно?

Аз се консултирах с може би най-добрия неврохирург в София (страната) и такъв във Варна. Незнам дали в случай трябва и лицевочелюстен специалист, все пак туморът е в мозъка.

Просто са твърде лаконични и никакви подробности около това заболяване, трябва да се направи операция защото е нараснал твърде много и няма да се повлияе от лекарства.
Както и да е, явно все пак не е често срещано и е специфично и може би няма хора, които четат в този форум преживели подобна интервенция.

Моля да ме извините, ако съм била досадна :)

Твоето е разбираемо. Въпроса е че именно неврохирурга може да ти каже какви са рисковете. А те време нямат или пък нямат навика да обясняват.
Между другото - може да питаш и в клуба за борба с рака. Там има повече "патили".

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите