|
Предлагам ви откъс от интересно четиво. Повече инфо на този сайт:
"Емоциите свързват телата с умовете ни. Това е истината. Синдромът на мускулното напрежение, или с други думи болките на нервна почва, са физически състояния, причинени от психологически фактори. Един от ключовите психо фактори при тези болкови състояния са подтиснатите емоции
Много хора удрят на камък точно в разбирането на подтиснатите емоции и как да ги освободят. Първо, не знаят как да открият подтиснатите емоции. После не знаят как да ги изпитат, да ги изживеят. По-сериозното предизвикателство, обаче, е че много са дезинформирани по отношение на самия акт на подтискане на емоциите. Повечето хора не знаят как точно подтискат емоционалната си енергия и затова и не са в състояние да изпитат въпросните емоции.
1. Избийте си от главата че за да се оправите, трябва да откриете вашите големи, огромни подтиснати емоции. Тук става дума за състояние на ежедневна хронична болка, причинявана от нашите ежедневни, ежеминутни хронични мисли и поведенчески модели.
2. Спрете да се самоанализирате и да разсъждавате „какво мисля сега” и „какво би трябвало да мисля”, или „Не знам какво чувствам”. Много хора говорят за чувствата си, обсъждат ги с психолози, посещават семинари и ги споделят в нета или с хора от групите за взаимопомощ, но така и не ги изпитват, затова не се отърват от болката или еквивалентните й симптоми както в тялото, така и в живота им.
Ако разберете едно нещо от това писание, надявам се то да е това - TMS или болките от напрежение е хронично физическо състояние, което се причинява от ежедневните ни хронични мисли и поведенчески модели. Тези хронични модели водят до двa страшно важни резултата: 1. Генерират вътрешно напрежение. 2. Подтискат емоции.
Ако сте решени да се справите с това физическо разстройство, а вие можете, трябва да проумеете това. Хроничната тревога, свръх-съзнателността, нуждата все да се харесваш на другите, нуждата да контролираш всичко, нуждата да си перфектен и свръх амбициозен генерират огромно количество вътрешно напрежение. Тези поведенчески модели и мислите в главите ни, докато ги следваме и им се подчиняваме, са също и средство за подтискане на емоциите. Този тип поведение – тип А и свързаните с него мисловни модели подтискат вашите емоции! Повечето хора осъзнават, че преяждането, претоварването с работа, пиенето, излишното пазаруване и спорта са признати начини за избягване и подтискане на емоции. Това, което всъщност трябва да осъзнаете, е че когато действате и мислите съгласно моделите тип А, вие генерирате още вътрешно напрежение и подтискате емоционална енергия. Трябва да осъзнаете това, преди да продължите към изпитването и освобождаването на емоциите си.
Предлагам два начина, които можете да използвате за да изпитате емоциите си. Има си време и място за приложение на всеки от тях. Необходимо е да сте в пълно съзнание и нащрек. Трябва да започнете от осъзнаването, но не е достатъчно просто да осъзнавате, че създавате вътрешно напрежение и подтискате емоции. Следете мислите си. Често до такава степен сме свикнали да мислим по определен начин, че минаваме на автопилот и забравяме да си даваме сметка за мисловните си модели.
Докато се вслушвате в мислите си и наблюдавате поведенческите си модели записвайте всичко, което идентифицирате като модел тип А. Отбележете кога, къде, как и защо се изпадате в тези модели. Така ще успеете да установите кои са характерните за вас модели. Особено внимание обърнете на онези малки и незначителни болежки. Мъжете са склонни да отсвирят тези малки болкови сигнали като „не е кой знае какво”, но те се появяват неизменно от време на време. Така че, бъдете нащрек и анализирайте тези малки болежки когато се появят и ги разследвайте. Ако постоянно ви изплуват спомени от минали събития, особено такива свързани с недовършена работа, можете да сте сигурни, че има подтиснати емоции. Разследвайте тези събития и ситуации и бъдете подготвени да изпитате страха и болката, свързани с тях. Има огромна полза от записването на тези ситуации, вместо просто мисленето за тях. Най-лесното е просто да си ги припомните мислено. Когато обаче се накарате да ги запишете ще ви бъде много по-трудно да отречете истината и значението на ситуацията.
Начин #1 – Изпитване на подтиснатите емоции – Използва се когато сте в ситуация или в определен етап от живота си, за които знаете че трябва да изпитате някакво подтиснато чувство или емоция. Следвайте тези указания:
1. Бъдете наясно с чувствата си и удръжте на импулса да избягате или да ги натикате в тъмното. Посрещнете чувството с добро и не се страхувайте да го изпитате.
2. Затворете очи и се отдайте на чувството, позволете си да изгубите контрол ако трябва – плачете, викайте и прочее. Вие сте сам с чувствата си и няма нищо срамно да ги изявите. Съсредоточете се върху това какво чувствате, а не върху това кой или какво го е предизвикало. Идеята ви трябва да е да изпитате каквото е нужно – омраза, гняв, ярост, отвращение, вина.
3. Може да изпитате нужда да разкажете на някого цялата ситуация и как тя ви кара да се чувствате. Вместо да се криете и да се срамувате, разкажете всичко с подробности. Това може да ви накара да погледнете нещата от друг ъгъл и да приключите случая за себе си. Процесът може да отнеме време. Може да трябва да преминете през всички стадии отново, в продължение на няколко дни, седмици или месеци, докато напълно освободите подтиснатата емоция. Приемете и се зарадвайте на вашите емоции и приемете, че за да се изпита и освободи дадена емоция е нужна смелост, дисциплина и постоянство, при това се изисква и време. Можете успешно да използвате насочена визуализация, за да си помогнете.
Начин #2 – Тъй като се касае за хроничен болков синдром причинен от ежедневните ни поведенчески и мисловни модели, ще имате нужда от стратегия, която да прилагате ежедневно и във всеки момент и която ще ви позволи ефективно да прекратите подтискането на чувствата и да изпитате емоционалния им заряд. В това се изразява огромната работа, която ви предстои. Tова е трансформационната терапия, която преобрне процеса и ще премахне болковия синдром! Процесът започва с разпознаване на доминантния поведенчески и мисловен модел от тип А, съгласно който винаги действате и мислите и към който винаги се връщате постоянно по навик и несъзнателно. Трябва да хвърлите ръкавицата и да смените тези подтискащи характерови особености като първо ги разпознаете и след това нарочно и съзнателно ги промените – ТОВА Е РАБОТАТА, КОЯТО ИМАТЕ ДА СВЪРШИТЕ!
Например, предизвиквате на дуел вашият гняв или държанието ви, с което все се харесвате на хората като си позволите да живеете и изпитвате каквито чувства ви дойдат. Не променяте ситуацията, но избирате да не се гневите или да не се съобразявате с нуждата да се харесвате на останалите. Това е сериозна работа. Изисква упражняване и смелост и желание за промяна. Когато предизвикате тези свои характерови черти по този начин, вие всъщност променяте или пренасочвате вашите репресивни действия спрямо емоциите, тоест на практика излизате извън репресивните поведенчески модели. Може и да си мислите, че всъщност нищо не се променя, но всичко се променя! Когато решите да не следвате репресивното си поведение (да се харесвате на хората, да се тревожите, да се гневите) вие спирате да подтискате емоциите си. И така, без да променяте начина си на живот вие премахвате подтискането на емоции и разполагате с емоционалната си енергия за други нужди, освобождавате я, вместо да я пращате в резервоара. Това означава да изпитате емоционалния заряд по начин, който не се преобръща в болков синдром. Проблемът при някои от вас е че само с прочитане за проблема това не може да се случи. Трябва да промените начина си на действие и мислене като същевременно не прилагате старите репресивни поведенчески модели.
Няма как да промените или пренасочите актът на подтискане на емоциите в ежедневието си, освен ако съзнателно не решите да действате и мислите различно в дадените ситуации. Не можете да елиминирате болковия синдром ако не промените доминантния си поведенчески модел и характерови особености. Това е важното послание. Това е причината само четенето и научаването за ТМС не винаги да е достатъчно. Докато не промените поведенческите и мисловните си модели в ежедневието и в стресовите ситуации, нищо няма да се промени трайно. "
Авторът доразвива теорията на д-р Джон Сарно и Хауърд Шубинър (той води лекциите от видеото, към което давам линк в предния постинг), като набляга на "лисващото звено".
Бъдете здрави!
Щука май?
|
[