Аз също ти писах на e-mail,Отчаяна.

Здравей,мисля че всичко идва от мотивацията.Ако си на мое място значи отдавна да си свършила.През 1957 година ме блъсна татра -камион след което се разболях от детски парал .Израстнах по санаториуми.В къщи не се прибирах,прибрах се чак за 8 клас.У дома атмосферата беше ужасна ,скандали-баща алкохолик и взех че се омъжих,но в село на майната си.Но и там не слъчих,и все си мислех господ с камъни ли съм го замеряла,че така не ми върви.Разведох се ,след извесно време пак се омъжих и след осем години се опита да ме удуши.Точно този ден на излизане от работа ме срещна един познат ,той е с ампутирани два крака.Като разбра за случилото се ми каза-на теб не ти върви и на мен също дай да се схберем и да видим какво ще стане .Мислих точно 3 минути и му каза ,че сум съгласна ,но без деца и брак.На 38 години-ранна менопауза и пак почнаха мъките с остеопотоза,коксатроза, плексити и т.н.Но аз не се предадох ,обичам живота и като се изниже годината ме е яд ,че бързо е минала.Хванала съм се в ръце.навсякаде кадето мина пръскам положителна енергия и хората ми се чудят на енергията ми.Ходя с канатки-вид патерици ,тази година ходих на метеора това са 800стъпала които изкачих.И когато се разделях с екскурзовода и другите,една жена ми каза-ти ще останеш в сърцата ни.Написах ти тези неща за да знаеш ,че има по зле и от теб.и през всичкият ми съзнателен живот никога не съм помислила за самообийство.Разбери живота е хубав и е един-разбери. Почни да се срещаш спозитивни хора,купи си книги с техники почни да практикуваш-например йога.ПОчни да се надсмиваш над себе си,дори почни да си говориш на глас повтаряй ,че живота е хубав и т.нСамоубеждавай се,че най голямо престапление е да си посегнеш на живота и че то се наказва от господа.Отиди ако си от софия в руската черква помоли се пред мощите на свети Серафим.Е за сега толкова.Ако имаш още нужда ми драсни бележка и умната повтаряй си ,че има по зле и от тебе.А забравих -приюти едно пале от улицата и ще видиш каква борба за живот има и колко ще ти бъде благодарно.Ще се радвам ако ме послушаш.ДЕРЗАЙ И УМНАТАААААААААААААААА

Знаеш ли,че и аз имах такъв период с натрапващи суицидни мисли,последици от загубата на най-любимия ми човек.Трябваше да се боря сама със себе си,защото по принцип бях много позитивно настроена към живота.Като имаш впредвид,че сега съм на 34 години,/и аз не съм стара/,а имам чувството,че съм живяла вече поне 70години.След нещастието и стреса,които ме сполетяха бях в отпуск един месец и половина и повярвай нищо,ама нищо не можех да правя и лошото беше,че проблемът с душевната ми мъка задълбочаваше.Имах чувството,че на парчета да ме режат нищо нямаше да усещам физически.Разбира се заведоха ме на психиатър,и аз бях на медикаментозно лечение...Започнах да се изнервям от хорските натрапливи съвети,които машинално казваха: животът е пред теб,млада си.Те просто изобщо не знаеха,за какво става въпрос.Само изстрадалия може да предположи какво ти е!...И реших да се върна на работа,тъй като си обичах работата,защото имаше смисъл поне да бъда полезна на други хора, на които им се живее!Натоварих се на 2 места и така една година.Как да ти кажа, освен психиатър, трябва и сам човек да се накара да продължи да живее!На мен ми помогна доста "работния стрес",т.е. ангажирах си вниманието в работа.Естествено мъчно ми е,но разбрах,че трябва да се избягват суицидните мисли!Не сме ние тези,които решаваме кога да умрем!Всеки трябва да си износи съдбата.Какво да правим като "не сме вечеряли с Господ"...Бори се и ти със страшните мисли,просто не оставяй време за "дявола",отдай си енергията на нещо от което ще удовлетвориш и себе си и други живи души.Трудно е, но става.УСПЕХ!

Zdraveite!
ima izsledvania v Anglia ,che proizvoditelia na Seroxat-Glaxo e kril ,che tozi antidepresant predizvikva suicidni misli-osobeno pri deca.I sega veche e zabranen za deca v Anglia.Taka che prichinata za samoubiistvo moje da e v preparata.Vse pak imaite predvid ,che vnezapnoto spirane sashto e opasno-tova e t.n. sindrom na otmianata.Konsultiraite se s psihiatar-makar che i te ne sa savsem v chas.Probvaite s bezvredni antidepresanti kato Noni, Samento, Zlaten koren i Remotiv i Exberiqum(jalt kantarion).

Taka che spokoino-vinagi ima izhod.

Za sajalenie farmacevtichnite kompanii kriat istinata .Vse pak vseki sluchai e individualen i na mnozina Seroxat e pomognal.

Вземете си отпуск/ваканция/ и отидете за 3 дни поне в Копривщица. Носете си и лекарствата за всеки случай, но ще се излекувате от природата там. Пийте кафе до мостчето, където е гръмнала първата пушка и тихо ромони река Тополница, разходете се из калдаръмените улички и дървени къщи.

Ходил съм, супер е там! Обичам България!

Мога само да споделя, че когато бях тийнеджърка преди десетина години и аз реших да се самоубия, не споделих с никого. Беше изненадващо за родителите ми. Нагълтах се с хапчета, но ме хвана страх и се "предадох". Едвам успяха да ме спасят. От системи и лекарства светкавично качих няколко килца, оттогава все не мога да ги сваля. Сега съм добре, имам дете. Каквото и да се случи, знам, че заради семейството ми си струва да живея. Ако се колебаеш каква терапия да избереш, аз бих казала Бебетерапия ;) все ще "излъжеш" някого да ти направи бебе :))) Успех!

Здравейте,

Във ваша власт е да погубите тялото си, но човек има и душа - ние сме създадени за живот, а не за смърт, но това зависи и от нашето желание.

"""Но как да спра да мисля за това/утре ще ида на църква, ще помоля Господ да ми прости тези мисли/.
"""

Да, това е хубаво, но молете Го и да ви помогне да се освободите от отчаянието, което ви е обладало*. Непременно потърсете свещеник и споделете с него всичко, което ви притеснява.

Дерзайте - животът е прекрасен, не го погубвайте.

*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 07.07.06 09:24.

Много сте преживели, и преживявате. Слава Богу, че не сте се отчаяли - това е най-важното.

"""Не! Не мисля, че обмисляш самоубийството си. Ако мислеше за самоубийство сега вече щяхте да сте седнали със Свети Петър на раздумка в оня свят. """

Шегите Ви са неуместни - хора, които убиват тялото си по своя собствена воля, няма да се срещтнат нито със св. Петър, нито с който и да било от Апостолите. Източник на подстрекателството към самоубийство са злите духове - демоните, така че, срещата ще е с тях, "местопребиваването" - също. При все, че не ги виждаме, бесовете съществуват - вярваме или не.

Царството Небесно, където е ап. Петър, е другаде - не й при демоните.

Редактирано от Eжko_ на 07.07.06 09:43.