Здравей Отчаяна. Искам да ти разкажа какво направих аз за моя брат, когато той също се подготвяше да се самоубие преди 8 месеца. Първо бях като вцепенена-не знаех какво да правя. После направих консултация с лекар, с психолог. Те ме посъветваха първо да не го оставям сам и да го заведа да лекар, но той ми отказа. Как ли не го придумвах, но той не искаше да отиде нито на психиатър, нито на психотерапевт, нито дори при билкар. Най-накрая той каза: да имам нужда от помощ. Тогава го заведох на хомеопат. Добрият хомеопат е и добър психолог. Изслуша го, изписа му лекарство и постепенно нещата се оправиха. Така че те съветвам да отидеш нахомеопат. Хомеопатията действа-мъжът ми беше с паническо разстройство и традиционната медицина не можа да му разреши проблема, но хомеопатията го реши.

Това, което всички ти пишат за да те окуражат в страданието е прекрасно и похвално, но за съжаление рядко е помощта от която се нуждаеш...........

Още веднаж ти казвам, НЕ спирай лекарствата! Не вярвам 5 месеца от началото на медикаментозната терапия да не ти е назначен контролен преглед. Дори и да е направен такъв пропуск, посети отново лекуващия психиатър и поговори с него. Разкажи му всичко и не забравяй да споменеш суицидната си нагласа. Настоявай за промяна на антидепресанта, или поне да преразгледате дозировката. Успокоителното не зная в какво дневно назначение ти е, но него е редно по някое време внимателно да редуцираш.

Ако нямаш с кого да разговаряш, не е добре...... тогава продължи да пишеш тук.
Ако се регистрираш ми се струва, че ще намериш събеседници на бележки, които биха споделили с теб опита си на излекувани пациенти.......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...и водиш този виртуален диалог с клубарите означава, че не всичко е загубено!!! Което е адски добър знак!))) Нали?)))
Надявам се скоро да бистрим клюките около влюбването ти)))...или някаква друга завладяла те промяна)))..
Мани, мани, не ме питай и мен какви са ми се случвали...ама ей на казах си...Родена съм да тормозя света, а не той мен!!!)))...И го направих и сега съм си като новородена!
На 27 години си само, знаеш ли какви готини неща те чакат...море що не се върна н атези години, тогава ги разбишках всички и заживях така както ми харесва на мен)))...и до сег ае така...а кака вече е на 43))) Хайде, започвай!!!

Добре сте започнали медикаментозната терапия.Недейте да я прекъсвате.Още не сте почувствали резилтат от нея,защото антидепреснатите действат с натрупване.Трябва да минат минимум 3 месеца ,за да се прояви някакъм минимален резултат!

Не! Не мисля, че обмисляш самоубийството си. Ако мислеше за самоубийство сега вече щяхте да сте седнали със Свети Петър на раздумка в оня свят. Мисля, че си решила да се самосъжаляваш и да драматизираш живота си. Харесва ти да играеш ролята на черната овца (уфсъ), която Господ чрез специален жребий е избрал и решил да накаже. Харесва ти също, когато някой ти даде оптимизъм и се реши да ти помогне и да ти каже, че има изход и че има надежда, ти да го опровергаваш и да заформяш безсмислен спор как никой не те разбира и как положението ти наистина е неспасяемо. Когато добронамерени хора те посъветват какво да правиш, ти вместо да си отвориш ушите и да слушаш (нали все пак затова си в този клуб) се инатиш и повтяряш как, ако сме преживели и 25% от мъките ти щели сме да разберем, ама понеже нашата е лесна - затова не те разбираме и сме хукнали да ти даваме акъл.

Аз няма да те съветвам какво да правиш, защото смислени съвети вече ти бяха дадени от хората. Само едно ще ти кажа - престани да драматизираш!

аз пък бих посъветвала всички, които дават акъл на страдащата от депресия и НЕ СА специалисти, да престанат да се изказват неподготвени!
действително, както каза кем.кем, много сте доброжелателни и добронамерени, съветите ви са много хубави, но не важат за случая на човек с доказана депресия, който е на медикаментозно лечение!
повечето от хората без специални познания или опит в психиатрията (било като пациенти или близки на пациенти) бъркат клиничната депресия с обичайното при всички нас от време на време понижено настроение, спад в мотивацията и т.н. а това НЕ Е ТАКА!
при истинската депресия се касае най-простичко казано за химични промени в мозъка, които не могат да се преодолеят със "стягане", "вземане в ръце", "виждане на розовата страна на нещата" и т.н.

нека да оставим Зипрекса и кем.кем, които единствени тук са специалисти (да ме извини, ако още някой лекар е писал в темата и съм го пропуснала!), да дадат професионален съвет на момичето и не го обърквайте!

Интересно... преди откриването на антидепресаните и психотерапията, хората как са се справяли с химичните промени в мозъка си?
Твърдиш ли, че ако Отчаяна изведнъж се окаже на място, където няма достъп до психиатри и медикаменти, ще си носи доживотно химичните промени в мозъка и толкова? Че само специалистите могат да я оправят.
Ако специалистите можеха да се справят с лудостта, нямаше да има психиатрични отделения и лудници.
И да ме прощава кем.кем, обаче от месеци му чета изказванията и освен думичката депресия друго не съм прочела. Той на всички поставя тази диагноза... депресия. С такова едно задоволство я поставя. Истината обаче е, че хората с тежка депресия няма да седнат и да спорят във форумите. Аз съм виждала една такава жена... така и си умря с депресията, но тя изглеждаше ужасно... чорлава, с блуждаещ поглед, отпусната физически. Съмнявам се дали Отчаяна изглежда така. И кой и е изписал нейните лекарства... някой недотам компетентен невролог вероятно.
Престанете да лепите на хората етикет Депресиран. Не съм специалист, признавам... но ако бях, щях да вярвам, че имат сили сами да се оправят. Щях да подхождам към тях с критичност и същевременно да им давам вяра и смисъл да се преборят. Нямаше да им набивам в главите, че са безнадеждно депресирани и трябва покорно да си пият хапчетата, без много-много да разсъждават, тъй като само аз съм компетентна и разбирам от тези неща.
Хайде стига вече професионалистите са смятали пациентите си за глупаци.
Не вярвам Отчаяна да е глупава жена, затова всяко мнение, което чуе, ще й е от полза. Дори по-грубите и непрофесионални мнения. Поне ще се види от различни ъгли и сама ще прецени какво да прави.

никъде по-горе не видях изброени причините ,които те докарват до това състояние,а според мен важно е да лекуваш точно това-да се опиташ да се пребориш с причините и тогава състоянието ти само ще се подобри,но все пак трябва усилие от твоя страна.Ако човек не иска да си помогне сам,никой не може да му помогне.
Успех!

Доста грешки допусна в изказването си, но това е без значение.
Първо "депресия" не е "лудост", второ психиатрична клиника не е точно лудница. Трето и най важно е, че депресивната симптоматика по правило съпътства доста други психични и соматични заболявания и , по тази причина я диагностицирам независимо от останалите оплаквания, или заедно с тях.

Питаш какво се е случвало в миналото ли..........ами следното: "умря от мъка", "пръсна и се сърцето от мъка", "загуби разума си от мъка", "онемя от мъка" и т.н, и т.н. Приказвата за тъжната принцеса едва ли е само приказка.................помниш ли я...хм?

Има нещо, което никога няма да разбера...........абе защо в цял свят на хората с психични страдания \не лудост\ се казва "отпусни се...", а в БГ всички реват групово "стегни се!"........ами то от много стягане сме прескочили средностатистическите 10% депресивни оплаквания.

"Аз съм виждала една такава жена... така и си умря с депресията, но тя изглеждаше ужасно... чорлава, с блуждаещ поглед, отпусната физически."

Е, добре..........четейки написаното, наистина си виждала жена в тежка форма на клинична депресия, която със сигурност е изслушала много съвети да се стегне и да се вземе в ръце.......


п.п. ще продължа...........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отпусни се!
Прочети какво са ти написали Зипрекса и кем.кем!
И аз бях в подобно състояние!И се подобрих брагодарение на психиатъра си и на хората около мен,които ме изслушваха и не ме оставяха да потъвам още повече!Да,била съм с медикаментозно лечение - антидепресант и успокоителни,заедно с това и билкови продукти!
Говориш за Господ!Религиозна ли си?Понякога силната религиозност е нож с две остриета!Поговори и със свещеник!По-младите са доста отворени към светския живот(не искам да обидя никого).
Запомни само това: На всеки един от нас ни е дадено да изживеем само това,с което можем да се справим!
Това не означава,че не трябва да търсиш помощ!
Няма начин да не можеш да излезнеш от това състояние!
Успех!