Привет! Ако някой има някакво обяснение, предположение или съвет, ще съм ви много благодарна. Случаят е следният: гладна съм постоянно, започнах да пия много повече течности от преди, донякъде съзнателно, за да притъпя чувството за глад, но ако не ям веднага, треперя и ми е зле. В тия моменти не се държа на краката си, задъхвам се. Понякога треперя и без да изпитвам нужда да ям. Проверявах си захарта с портативен глюкомер - когато така ми прималее, излиза все някъде между 4 и 5. Би било обяснимо, ако се случваше само на гладно, но такава стойност се получи на няколко пъти само час след като съм се нахранила, и то добре. Ходих при ендокринолог. Той предположи, че имам свръхпроизводство на инсулин, но обременяването с глюкоза не показа нищо трагично. Може би има грешка, защото бях изпила две глътки (не цяло) нес кафе с мляко преди теста, казаха, че не влияе особено, но лекарят иска да повторим проверката. Ако би имало значение за някакъв поглед - резултатът от изследванията от събота: на първата проба (преди глюкозата) захарта ми е 5.3, на първия час след глюкозата - 5.47, на втория час - 5.8. Струва ми се проблем фактът, че на влизане в лабораторията вече треперех, а взетата секунди след това кръв показва нормална захар. Нямам представа от какво може да бъде. Понеже ми пуснаха и проверка на хормони, да кажа, че тестостеронът ми е на горна граница (3.07), другите са добре. Не се сещам какъв проблем обаче би могло да представлява това. Човекът ме прати на ехограф с питанка за поликистозни яйчници. Изобщо не виждам връзката. Че имам по седмица плюс или минус в цикъла - да, но това не ме притеснява, защото мисля, че такива размествания са в границата на нормалното. Да не говорим, че не съм чувала някой да трепери от яйчници. В момента също ми е зле, като да ми е стъпил слон на гърдите и клетките ми направо отвътре се тресат. Ако не беше обезпокоително, щеше да е смешно. Обядвах преди да стигна до лекаря, това ще рече преди час и половина. А сега вадя вафла. Честно казано, не знам какво би било нужно още да проверя. Не обичам да си обръщам такова внимание и да ходя по лекари, но това нещо ми пречи. Преди няколко дни вечерта в къщи ми прималя, вярно е, че бях много уморена и ми се спеше, по според мен просто съм припаднала. Бях в пълно съзнание докато се подпирах и ако не се бях отпуснала, вероятно щях да се овладея, но в случая просто се събудих на земята и бях замръзнала, което значи, че за някакво време спомен нямам. Донякъде си имам доверие, че няма да се срутя на улицата, защото това е единствен случай, но определено съм притеснена.

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."

Тъй като захарта ти явно е не е ниска, а и ако приемем, че всички хормони са ти в ред , най- вече щитовидните - то не би ли могло да е просто от нерви или ниско кръвно налягане? Не си бременна нали?

Qui scribit, bis legit.

Ами и в най-спокойно време се случва, така че не вярвам да е просто от нерви. При обичайно кръвно 110 на 80 ми е било най-много 130 на 90, та и по тая точка не виждам нищо особено. А бременна със сигурност не съм. Ако не беше толкова неприятно усещането, щях просто да изчакам да отмине. И на последно място, но все пак - с това ядене догодина ще съм слон.

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."

имам такова от години - на пристъпи - седмица,две,три съм така, после 3-4 месеца съм ок ... пък на лекар съм ходила ..ммм .... за 15 години веднъж, тогава -"май имаш ранен климакс"... май!!! ... прогестерон инжекции и повече не съм стъпвала на лекар. живея си с това. в гардероба имам 4 размера дрехи ...

....не можело!!!...

Otminalo silno nervno naprejenie?
Az imah podobni simptomi, no s obraten znak - slabeeh mnogo! Bez da promenyam rejima na hranene! I estestveno, mi priloshavashe mnogo. Znam, che e ujasno. No, tova mi se sluchi, chak kato otmina naprejenieto i az se uspokoih malko. Po vreme na loshia period mi nyamashe nishto.

По "Дискавъри" гледах някакъв филм по въпроса, очевидно ранната критическа хич не е рядкост и съвсем реални обяснения дадоха хората. Какво пък - може да се сбабичосвам на 30. Точно в момента като гледам колко пари съм изхарчила за една седмица само заради това нещо и колко още ми трябват, май по-добре да сменям гардероба и да си трая.

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."

Ми всички си имат проблеми. Не съм някакво изключение. Но чак пък тялото ми да реши по тоя повод да отказва не ми се е случвало. Ти ми звучиш като моите собствени кратковременни изблици - в проблем съм стегната, а после преживявам. Но не и физически. Може да орева света, но да тръгна да блокирам и да треперя, та чак и с месеци ми се струва абсурд.

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."

Проблемът ти звучи малко като моя.
Само не разбрах кое те притеснява - това, че ядеш много повече от преди и ще надебелееш или това, че трепериш?
Мисля, че наистина тези, които са писали преди мен са прави - щом не е от захарта, кръвното или хормоните (защото един дисбаланс в хормоните също би довел до нещо подобно) значи е нещо, свързано с нервната система.
Може и да не ти се е случвало тялото ти да отказва, но може пък именно поради тази постоянна мобилизация на тялото да е решило подсъзнателно да се отпусне. Това не зависи от съзнанието на човека. Човек иска едно, но всъщност понякога става друго. Аз също съм си мислела, че мога да подчинявам желанията си и въобще тялото си на волята си, но в един момент се оказа, че не е точно така.
Мисля, че при теб се касае за нервен срив, депресия или нещо такова. Не съм специалист, но поне при мен е така. Аз обаче много отслабнах въпреки, че много ядях. Имах периоди, в които ако не хапна нещо на момента, се разтрепервам, направо имах чувството, че не съм аз. Способна бях да изпадна в истерия от глад. Все си мислех, че е защото не ям и после като огладнея много, това се отразява на организма. Обаче след като това продължи достатъчно дълго и както ти казваш - ми трепереше отвътре - отидох на лекар и лекарят ми каза - депресивна невроза. Е, не съм сигурна, че това е диагнозата. Но откакто взех да пия лекарства не ям толкова много, а и най-важното - не ми трепери отвътре.
Помисли си дали не си подложена на непрекъснат стрес и напрежение, на рязка промяна на начина на живот - смяна на работа, задължения и режим на живот - всичко това се отразява върху храненето. И още - ако те притеснява храненето - гледай да бъдеш повече с хора около теб - тогава няма да е много удачно непрекъснато да ядеш и може постепенно апетитът ти да спадне. Или пък ако ти се яде - гледай да са плодове, мляко и др. такива, които хем са полезни, хем не се пълнее от тях!

Успех! Дано не е нищо сериозно!

От колко време си така ?
Може би е от нерви наистина!?!.....
Аз съм също постоянно гладна,но съм с проблеми със щетовидната ....

Редактирано от AAN на 21.03.03 19:25.

Sluchajno da imash bolki w krakata, problemi s zrenieto i da si mnogo izmorena postoianno?

Omnia vincit amor