дали може да се постигне успех във възпитанието баз да се шамаросва псето? По всички книги пише, че не трябвало да се бие, като под "бие" разбирам да се напляска, а не да бъде смляно от бой. Много хора казват, ако се налага, да бъде правено със вестник. Аз лично не виждам никакъв смисъл от вестника. Със или без, все едно и също е .... А пък и е умен добитъка. Разбира кога е сгафила и навежда глава добивайки виновно изражение.

И още нещо немога да си изясня още. Трябва ли да си играе с другите кучета? Само се въргалят и се хапят. Рядко се случва да се гонят. А и дисциплината се разваля. Но пък от друга страна за човешките деца е абсолютно задължително да си играят с връстниците та мможе би да не я ограничавам все пак.

според мен трябва обезателно да играе и то колкото се може повече! И не само като малко. Аз моите постоянно се чудя как да ги разиграя и адски се кефя, когато си намерят другарче за игра. Когато едно куче играе то е щастливо и доволно. Чувства се свободно. Мисля, че не бива да се спират от игра. Играта не разваля дисциплината по никакъв начин. Доберманите имат много силна склонност към "състезателни" игри. Когато срещнат подходящ "съперник" в някоя дисциплина те с удоволствие се впускат в дълги игри.

А да накараш да тичат е лесно особено ако я разхождаш в парк - има какво ли не за мятане - клонки, шишарки. Хвърляне нагоре, надалече ... теглене на пръчка е също адски готино забавление. Едното куче от едната а другото от другата страна. Какво ръмжене пада. Много весело!

За боя не знам, но аз ги потупвам от време на време. Случва ми се. Почнат ли да се ослушват има шамари. И то най-често ми го прави овчарката. Тя си пада по кръшкането. Ето тази сутрин и показвам в каква посока на върви, но тя пак тръгва напряко през калта ...ееее много се подразних, все се прави на много умна. Шляпнах я по задника и тръгна във вярната посока.

По моето лично наблюдение обаче, те много повече се впечатляват от повишаването на гласа. Това здраво ги стресира. Като се сборичкат в някоя стая както са едри редовно правят бели. Аз чувам, че нещо пада, виквам и като отида при тях и двамата са по-ниски от тревата, обелили очи, захлупили уши и едвам дишат.

Това всъщност е добра тактика, защото ме избива на смях и забравям яда си.

За пребиване от бой просто не може и да се говори. Корки търпи шляпането по задника, но опитите на бившия ми мъж да му "влива" ъкъл чрез бой доведоха до болницата и да ти кажа бях здраво "за" защото този човек просто се опитваше да си избива комплексите с кучето. Доста тъпо. Доберманите не търпят подобно отношение. Ако от малки ядат постоянно бой това ги пречупва и ги превръща или в глисти или в някакви озлобени изроди. И двата варианта са немислими.

За вестника е също пълен булшит, поне за мен. Основното "оръжие" за превъзпитание е гласът, тонът ... контактът с кучето. Кагато са направили беля първото нещо, което ги карам е да дойдат точно пред мен "ела тук" и да седнат "седни" за да ме гледат в очите и започвам да се карам. Изказвам възмущението си и ги зарязвам "наказани" ... докато не ги освободя. Това ми е цялата тактика, но да ти кажа много действа, поне при мен.

грахче под снега се гуши а пък дяволите пушат
сякаш ангелите бели са им го ...

ДА ГО БИЯ ИЛИ ДА НЕ ГО БИЯ – ТОВА Е ПРОБЛЕМЪТ?!

По статията на
Сергей Юрьевич Черников



И така, дайте да си поговорим за това трябва ли да бием кучето или не. Започваме с това, че кучетата имат доста елементарна мисловна дейност и не могат да разсъждават логически. Това се проявява най-вече в това, че кучето не може да направи взаимовръзка между събития случили се по различно време – т.е. намиращи се различни места по времевата ос. За да се получи подобна връзка, събитията трябва да бъдат през изключително кратък интервал от време. Например ако кучето се опитва да се качи на кревата, забраняващото въздействие /шляпването/ трябва да дойде именно в момента на извършване на действието, когато желанието за качване е активно в мозъка на кучето. Тук ще засегнем въпроса за структурата на инстинктивното поведение на кучето.

Повечето от типовете поведение на кучетата са инстинктивни т.е. се подчиняват на някой инстинкт /за хранене, за защита и т.н./ Това поведение от своя страна се състои от две фази: фаза на търсене и инстинктивна фаза. Фазата на търсене се характеризира именно с търсенето: например на храна, място за сън, враг или др. Втората фаза, от своя страна, се характеризира със завършеното действие – кучето яде, спи, бие се. Тези две фази се наблюдават почти винаги.

Затова върху кучето може да се въздейства по време на първата фаза, когато действието е на равнището на неговото желание, в неговите мисли.

Изхождайки от горното можем да твърдим, че наказанието за “нещо-си-там” не може да има ефект на възпитание а по-скоро абсолютно отрицателен ефект. Най-честия пример за такова вредно наказание са случаите, когато кучето е изяло нещо и след това приближавайки се до сърдития си стопанин получава порция бой. Уважаеми кучкари, постарайте се да сдържате тези емоции, в противен случай ще ви налага дълго да тичате след своя любимец по улиците. Имайки в предвид, че вие сте с два крака, а кучето Ви с четири проблемът става доста сериозен.

Сега да поговорим за боя. Има такова понятие “йерархия на глутницата”. Няма да ви занимавам с йерархията на кучешката глутница а с това, че в семейната йерархия кучето трябва да бъде най-долу. И колкото и да ви говорят, че това би го комплексирало – това не е вярно, там то ще се чувства както трябва. Т.е. кучето има един стопанин, който избира правилните решения, който ще го нахрани и ще му осигури леговище. Кучето трябва да се подчинява и на всички останали членове на семейството – те са по подразбиране по-главни и по-силни от него. Тази човешка глутница кучето трябва да охранява от другите и това е най-доброто за него.

Но как да покажем мястото на кучето? Естествено трябва да започнем от младша възраст, когато това се постига много по-лесно. Как се справя с непослушните малки тяхната майка – хваща ги със зъби и ги мята, настиска ги към земята, хапе ги и изобщо не се церемони при наказанията. Ще се наложи и вие да правите това щом сте взели нейната роля. Кученцето трябва да има строги рамки на поведение – спи се там, яде се там и т.н. Това са първите стъпки към подчинението.

А какво да правим, когато кучето проявява агресия към някой от семейството – най-често децата и възрастните. Няма смисъл просто да се пребива от бой, пък е може да се окаже твърде опасно. Затова първо вземете мерки за своята безопасност, сложете му намордник и бавно, внимателно и хладнокръвно започвайте да изисквате от него постепенно подчинение – първо изискайте позата на подчинение, заглъхване на ръмженето, пълно отпускане на тялото и накрая го заведете и го оставете на местото му. Не бързайте и не проявявайте признаци на нервност.

Това трябва да се прави при всеки конфликтен случай, когато кучето ви проявява агресия, независимо дали става въпрос за храна, медицински манипулации или територия.

По просто казано не е нужно да биете кучето, а да му въздействате включително и физически.

В заключение искам да кажа, че дори при най-агресивните кучета нещо може да бъде направено. А най-добре изобщо да се избягват подобни проблеми като се провеждат консултации с добри специалисти.

грахче под снега се гуши а пък дяволите пушат
сякаш ангелите бели са им го ...