Размери:
1. Височина при холката:
* За мъжките: 65-70 см.
* За женските: 63-68 см.
2. Тегло:
* За мъжките: 40-45 кг.
* За женските: 32-35 кг.


Глава:
Зона на черепа – черепът е стабилен и в хармония с цялото тяло. Като се погледне отгоре има клиновидна форма, а гледат отпред косата линия от върха на черепа трябва да бъде почти хоризонтална, а не да слиза към ушите. Профилът на челото продължава почти в права линия с тази на черепа, и продължава към темето образувайки леко заобляне. Линията по следата челото е видима. Очните кости не трябва да са много ясно очертани. Гледани отпред и отгоре, страничните части на черепа не трябва да имат вид като че ли изпъкват. Лека странична извивка на на челюстите и костите на скулите трябва да съответствуват хармонично на дължината на черепа. Мускулите са силно развити.

Линия нос-чело:
Низходящата черепно-лицева линия /стопът/ е слабо изразена, но очевидна. Носът е добре оформен, но по-широк отколкото заоблен, с големи ноздри, не е много изпъкнал. При черните кучета носната гъба е черна а при кафявите и сините малко по-светла.

Муцуна:
Пропорционална на черепа и силно развита, по-скоро повдигната нагоре. Отворът на устата трябва да достига до кътните зъби. На нивото на горните и долните резци муцуната трябва да е със съответната широчина.

Устни:
Трябва да бъдат месести и гладки, прилепнали към долната челюст и осигуряващи перфектно затворена уста. Пигментацията е тъмна, а при кафявите и сините – малко по-светло.

Долна челюст и зъби:
Горната и долната челюст са здрави и широки, Затварят се като ножици, има 42 зъба отговарящи на зъбна формула за нормално развитие.

Очи:
Те са средно големи, овални, тъмни на цвят. Клепачите са добре прилепнали към очната кухина и имат мигли.

Уши:
Високо поставени и купирани на дължина пропорционална на главата. Стоят високо и много изправени. Ако не са купирани – уши със средна големина, чиито вътрешен ръб е добре прилепнал към бузата.

Врат:
По дължина той е пропорционален на дължината на тялото, мускулест и строен. Възходящата линия очертава елегантна дъга. Стойката на врата е изправена.

Гръбнак:
Особено при мъжките трябва да е добре подчертан и да се откроява.

Гръб:
Солиден и къс, слабините са доста дълги и мускулести. При женските слабините са по-издължени за да има място за гърдите.

Крупа:
От кръста към основата на опашката е леко наклонена, но почти незабележимо. Много добре закръглена, така че не изглежда нито хоризонтална нито полегата. Има добра широчина и мощна мускулатура.

Гърди:
Височината и широчината на гърба трябва да бъдат пропорционални на дължината на трупа с леко извити ребра, като височината трябва да достигне почти половината от размерите на гръбнака. Имат добра широчина във външната част. От края на задната част на гръдната кост до тази на корема е видимо повдигнат.

Опашка:
Купира се на два крайни прешлена. Държи се високо. Ако не е купирна опашката е тънка, средно дълга.

Крайници:
Гледани от всички страни крайниците са почти прави, перпендикулярни на земята и достатъчно яки и здрави.

Рамене:
Плешките са здраво прилепнали към гръдния кош, те са много мускулести от двете страни на раменната кост. Доминират костните апофизи на гръбначните прешлени. Т са полегати, изтеглени назад като сключват 50 градуса ъгъл с хоризонтала.

Предни крайници:
Дълги и мускулести. Лопатно – раменния ъгъл варива между 105 и 110 градуса.

Колене:
Те са добре прилепнали без да са издадени напред. Преден крак до коляното: силен, мускулест, прав. Дължината му хармонира с цялото тяло. Ставите са солидни.

Предна лапа:
Късо стъпало с пръсти добре събрани и извити /като на котка/. Нокти къси и тъмни.

Задни крайници:
Погледнат отзад поради силната мускулатура на таза и крупа доберманът изглежда добре закръглен и широк. Мускулите дават вид на широчина в областта на хълбока. Краката са прави, успоредни, перпендикулярни на земята.

Хълбоци:
Дълги, широки и замускулени.

Глезени:
Средно яки, паралелни, образуват между костите на крака и метатарса ъгъл от 140 градуса.

Походката е от особено значение както за стойката така и за външния вид на кучето. Тя е еластична, елегантна, пъргава, гъвкава. При движение предните крайници се изхвърлят колкото може напред. Задните дават необходимия тласък с широка и еластичност на движението. Кучето върви като движи едновременно предния крак от едната страна и задния от другата. Гърбът връзките и ставите са солидни.

Кожа:
Тя е плътно прилепнала навсякъде., перфектна и добре пигментирана.

Козина:
Косъмът е къс, твърд и гъст. Гладък и разпределен правилно по цялата повърхност на тялото. Не се допуска подкосмена покривка. Цветовете са черно, кафяво с ръждиво-червени петна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Купиране на опашката и ушите:

Отрязването на опашката се извършва в първите дни от живота на кутрето и не е болезнено за него. Според някои информации първите представители на породата са се раждани с къси /до два прешлена/ опашки. По-късно това се заменя с отрязване. Купирането на ушите се извършва до третия месец, доста болезнено е, крие множество рискове и изисква изключителни грижи.

Самият акт на отрязване се обяснява с две причини, първата от които е, че по този начин се намалява уязвимостта на кучето да бъде хапано или хващано за стърчащите уши и опашка. Ако и да е било вярно в миналото, сега това обяснение е по-скоро израз на куртоазия. Истинската причина е чисто козметична – повечето хора считат, че така доберманът придобива онзи неповторим вид изпълнен с достойнство и сдържана агресия.

Стандартът приема и двете положения. Рязането на опашките и ушите не е забранено чрез стандарта, но в някои държави е забранено чрез закон. Водят се ожесточени дискусии по въпроса, различните организации, собственици и развъждачи дават различни мнения. Въпросът е твърде сложен и опира най-първо до моралната преценка на всеки стопанин на доберман.

Синият /сивият/ цвят на козината при доберманите, обикновено се обяснява с вливането на кръв от Синия Грейхаунд, който е бил използван за подобряването на породата. Ние не знаем, дали това е вярно, но според познавачът Филип Грониг, тази особеност идва от Мастифа и Ваймарското куче. Това обяснява защо сини добермани са били наблюдавани и преди добавянето на влиянието от окраската на Грейхаунда върху доберманите.

Продължителен период от време след втората световна война стандартът допуска общо четири цвята, като два от тях са всъщност мутация на другите. Така синьото е мутация на черното а прасковното /т.н. Изабела/ е мутация на кафявото. Преди няколко години, обаче, и двете бяха извадени от стандарта и спрени от развъждане поради сериозни недостатъци. Сините добермани, по-конкретно, страдат от проблеми с козината, която частично или напълно окапва с годините.Сините добермани се раждат по естествен път, но родените не трябва да бъдат развъждани и водени на изложба.

Поведение - уравновесен и подвижен тип на активност с изразена отбранителна реакция в активна форма.
Недостатъци - излишна възбудимост.
Пороци - страхливост, крайна възбудимост, вялост.

Поведение - уравновесен и подвижен тип на активност с изразена отбранителна реакция в активна форма.
Недостатъци - излишна възбудимост.
Пороци - страхливост, крайна възбудимост, вялост.

това за излишната и крайна възбудимост можеш ли да го обясниш по подробно.също и страхливост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не са - и двете водят до проява на агресия.