История / Любители на животните / Кучета / Доберман

Първите известни данни за породата Доберман са от 1870 г., когато Карл Фридрих Луис Доберман, данъчен бирник в Аполда, Тюрингия, (който поради естеството на работата си е носел големи суми пари), е решил да създаде куче, което да го пази.
Той, разбира се, е любител на кучетата и отглежда пинчер. В Аполда всяка година започвайки от 1863г. се провеждал пазар на кучета. Именно на такъв пазар е било изложено и новото куче през 1876 г.
Днес е трудно да се предели от кръстоската, на кои точно породи се е стигнало до новосъздаденото куче. Според едно изследване от 1933г. на клуб Доберман, вероятно първото използвано куче е Германският пинчер. Другите предполагаеми породи са Ротвайлер /макар, че прочутия развъждач Отто Голлер отрича да е така/, овчарско куче от областта Бос във Франция, Английска хрътка, Манчестерски териер / комуто се дължат ръждивите петна/. Друго изследване вижда в родителите на добермана Дог, Ваймарнер и Пойнтер, вероятно поради приликите в козината и главата на ловно куче.

В началото доберманът е бил съвсем различен на външен вид. По-скоро е приличал на пинчера, от когото е взел смелостта и стойката на страж. Официално породата е призната през 1893г.

Макар, че породата е сравнително млада, тя много бързо се разпространила в Германия и съседните страни, по-късно в Полша, Русия и скандинавските страни. В Англия доберманът пристига едва след Втората световна война и незабавно е “назначен” на работа в полицията. Освен острият си нюх, който взема от овчарското куче, в кръвта му има характер на хрътка, което го прави най-бързо бягащото неловно куче на стария континент. Има го в Южна Америка, Африка, Азия. В САЩ е служил и продължава да служи в морските войски. В Австралия пристига през 1950 а в Бразилия през 1922.