Преди време бях искала съвет в клуб Кинология. Отзоваха се някои хора, но моят проблем си остана и много ме тормози.
Историята е такава - в съседство имаме мъжки ротвайлер, куче сериозно и доста едричко. Нямам желание да контактувам с него, след като един ден ни подгони и едва се спасихме зад вратата на блока, в която той буквално се разби. /Пояснение - аз имам мъжки фокстериер, винаги воден на каишка, поради упорития си и заядлив териерски нрав./ Опитах неколкократни разговори със собственика - нищо и половина - кучето се забавлява пуснато на свобода, а той е някъде между блоковете, неясно къде. Обяснено ми беше, че не нападал дребни породи /намерих обяснението за съкрушително/ и да съм била спокойна.
Да, но аз не съм. Точно обратното. Сутришната разходка се превърна в пълен ад - излизаме почти посреднощ, движим се крадешком, оглеждам се непрекъснато и като не ми издържат нервите на напрежението и дебненето, просто на десетата минута максимум се прибираме.
Посъветваха ме да купя спрей някакъв - купих, нося си го в джоба, но никак не мога да си представя, че ще напръскам което и да било животно с него. Даже съм убедена, че няма да го направя. Виж, собственика по-може, но той е винаги далеч от кучето си.
Та сега ви питам, вас, които познавате породата - как да постъпя? Не издържам повече - вече близо две години продължава този кошмар. Досега съм успявала да избягна срещата, щом ги видя - кучето под мишница и бегом... Но все някога ще се окажем нос в нос /те са в съседния вход/ и тогава?
Направо не се живее...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

помня писаното. помня и някои от нелошите съвети които получи. аз специално имам въпрос - вярно ли разбирам че разхождаш кучето си МЕЖДУ блоковете? вярно ли разбирам че не можеш да проведеш разумен разговор със стопанина на кучето? (щото ГЛАВНО там е проблема и по-скоро иди да питаш в клуб ПОЛИЦИЯ какво да правиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от @MORlL на 24.11.05 09:14.

Силно казано МЕЖДУ - разхождам го ПРЕД блока, възможно най-близо до вратата... Там има полянка, където по принцип ходят и другите кучкари от квартала. За съжаление наблизо няма никаква градинка, или парк, камо ли място определено за разходка на кучета.
Вярно разбираш, че никакъв разговор не може да се проведе - става дума за спокоен, нормален и разумен. Човекът е убеден, че кучето му не може да причини зло никому - може и да е прав, но аз също съм права като не искам да се доближава това добро животно до нас /ако съм без моето куче, нямам нищо против и изобщо не се страхувам/ и то оставено без пряк надзор. Права съм и да не искам да ме гледа снизходително сякаш съм побъркана и на следващия ден отново да се повтаря същото. Права съм да искам всеки да си разхожда кучето на повод. Разбирам, също така, че за всеки стопанин неговото куче е мило и любимо, но разбирам , и че има хора, които се страхуват независимо от това. Аз си знам моят звяр каква драка е и си го държа до себе си, като по този начин пазя не само него, но и други кучета, коите евентуално не биха му се понравили - не мисля, че е нормално да се оставят да се сбият, поне на мен не ми е приятно такова развитие на нещата, колкото и естествено да изглежда някому.
Затова, не можейки да се оправя със стопанина, исках да зная как да се "разбера" с кучето му без насилие от моя страна /говоря за спрей, палки и не знам още какви средства, които ми бяха препоръчани/ - животното не е виновно за нищо, че да му причинявам дискомфорт, или болка.
Защото когато отново хукне към нас и евентуално ни настигне, сценарият е повече от ясен - аз ще съм грабнала фокса на ръце и ротвайлерът ще скочи върху мен заради него, а очевидно е по-силният... да не продължавам нататък, то е знайно какво ще стане, нужно ли е да се стиге дотам?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

за съжаление виждам че сама си си дала отговор на повечето от въпросите които задаваш. за съжаление също така не виждам НИКАКВА алтернатива на твоето поведение освен да използваш анти-кучешки средства при евентуално нападение. също жалба до полицията (впоследствие). също и разходки НЕ НА ТВОЯТА ПРЕДБЛОКОВА ПОЛЯНКА...това е. в случая само ти можеш да си помогнеш ама тва малко звучи като да те пратих при арменския поп.това е положението.аз щях да се справя с тази ситуация. явно ти си деликатен човек което в случая не е добродетел която да ти е от полза. съжалявам за откровенията ако са те изпонаранили.

пожелавам успех.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си, безкрайно си прав...
Колкото до полицията...да продължавам ли?
Готова съм да не ходя на нашата полянка, но нали трябва все пак да изляза от входа - то мизерията стана именно тогава - виждайки ни да излизаме, кучето се втурна от полянката към нас...
Ами то е ясно, колкото и теми да постна, все тая, наистина се оказва, че изход няма.
Благодаря ти за времето, което отдели и за вниманието.
Явно трябва да оставя проблема в ръцете на сина си - неговото поколение първо действа, после мисли... Досега съм го спирала всячески, но се принуждавам вече да го поощря.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

явно не са разбрали мълчанието ти ... натам се сещаш. нека младите се разберат помежду си по тоя повод!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите