на последния ти провокативно и глупаво зададен въпрос ще отговоря по съвест и по ОПИТ:): ако се роди такова кученце което не е някаква рядкост имаш няколко възможности за действие:

1. Веднага го изгаряш на кладата (преди да е засукало) - при *вълча уста*. липса на крайници или органи (очи , уши и кво ли не)...ти специално можеш да го оставиш едно такова клето създание да се мъчи известно време преди да умре в адски мъки...и такава псевдохуманност съм виждал.

2. При недостатъци (бели петна, прогнатия, ентропия, крипторхизъм и др.) малкото го отглеждам с кеф и му търся стопани дето няма да имат зор да ходят по изложби или непременно да искат кучето да дава поколение. също така настойчиво съветвам хората да кастрират такива животни с цел спиране на поредицата от грешки в развъждането които биха ОТПОЧНАЛИ от един родител с проблеми т.е. ДА ПАЗЯ СТАНДАРТА НА ПОРОДАТА. дават ми хората 20 лв, а аз им давам едно кученце на два месеца, татуирано, с две ваксини, с родословие и с торба Роял Канин.и с опция да ми звънят денонощно и да ми разказват весели неща от сорта: НАСРА СЕ МАЛКОТО, ИЗПИКА СЕ МАЛКОТО ПАЛЕНЦЕ, ДНЕС ЛАЙНОТО МУ Е ПО-ЖЪЛТО ОТ ОБИКНОВЕНО НА МАМА СЛАДКОТО ДЕБИЛЧЕ РАСОВО...такива ми ти работи и тва обикновено към 3 през нощта. аааре.

Ето това се прави, малката. Ти ми говори за пари колкото си искаш. само аз знам обаче колко съм похарчил за кучета и ВЕРВАЙ ми числото е петцифрено. ето и в момента имам едно бебе в къщи дето ако знам че ще попадне у нормални хора ще го дам за 300 лв....истинско....шампионско. аре. CARO v.d. Delpinbucht се казва.

...гот ми е ма мамоооооу...

Редактирано от @PORlL на 14.10.02 14:13.

тъй като предполагам /или се надявам/, че все пак предпочиташ да водиш някакъв разговор отколкото само да се зъбиш и да се облайваш с другите ... ще подема тази дискусия. Пък и темата е интересна.

Не знам как стоят нещата при ротвайлерите, но за доберманите със голямо съжаление трябва да кажа, че влизането и размножаването на добермани в българия е ставало абсолютно извън контрол. Хората, които са имали огромното желание да имат куче от породата не са били ограмотени нито капка относно документацията и другите атрибути /които би трябвало да се напълно естествени при взимане на малко от кучило. Затова можем да говорим за поколения доберманите, които не са никак и в никакво отношение дефектни - но са напълно бездокументни. Това се е превърнало в някакъв омагьосан кръг, кадето тази група кучета и собственици се въртят - тяхните кучета са хубави, но извън класациите де юре.

Бих искала да питам - къде са били при въвеждането на породата /което е станало съвсем не толкова отдавна/ хората от киноложката, ветеринарите и цялата администрация, която би трябвало да следи тези процеси?

Сега разбира се можем да си лаем колкото искаме, но фактът си е факт - нещата са изпуснати от контрол и никой не може да убеди тези собственици на красиви, но лишени от история кучета да се размножават, чрез което проблемът просто се простира във времето.

Зеленчуци, който не яде ...

избяга от глупаво поставения въпрос за кучета с дефекти, пари и прочие...

...гот ми е ма мамоооооу...

не съм съгласна, че кучетата, които например имат проблеми от сорта, че са слепи с едното око, или им липсват някакви части, които не са от жизненоважно значение трябва да бъдат убивани. Кучетата отлично се приспособяват към живот дори и с тези частични липси а и те са твърде рядко явление.

По-сериозни травми, които просто уродяват кучето се получават в следствие на лошо гледане, болести или нещастни случаи /блъскане от кола най-често/. Дори и след това стопаните се опитват да запазят жив своя любимец.

При мен беше попаднал един доберман, който накуцваше. По-късно се оказа, че е бил най-вероятно силно блъснат от кола, в резултат на което тазът му е бил счупен а по-късно зарастнал накриво. Резултатът бе, че не можеше да се храни с нищо друго освен с каши... по-твърдата храна запушваше изходният му канал и трябваше да бъде опериран.

Прибегнахме до такава операция веднъж, но въпреки всичките предпазни мерки след около година ситуацията се повтори. Консултирах се с ветеринара и умъртвихме кучето, защото нямаше реални шансове за оправяне. Сблъсквала съм се с това и знам, че наистина има моменти, когато вече не може да се помогне, затова родените с тежки аномалии или получили ги впоследствие не трябва да се оставят да се мъчат.

Имаше друг много красив син доберман, който страдаше от епилепсия и това беше голяма трагедия за стопаните, но те се бяха приспособили към тази ситуация - знаеха вече как да му помагат и каква инжекция да му бият в криза. Животът им беше труден, но те нямаха намерение да го убиват заради болестта му, той беше просто като болен член от семеството за когото е нужна грижа. Едва ли мислеха да го размножават, макар че беше изключително красив. Всъщност не знам тази болест по генетичен път ли се предава?

Зеленчуци, който не яде ...

добре де...и сега кво стана...казваш в крайна сметка същото дето и аз го казах...аре. пазя ти кученцето. и да не се изметнеш.бръм-бръм.

...гот ми е ма мамоооооу...

хората са добри, заможни и сериозни ... самите те държат кучето да се обучава сериозно защото ще работи - ще пази дома им. Живеят в къща с голям двор. Звучаха напълно сериозно, бяха дори зарадвани, пък и са на възраст, не им отива да се лигавят. Всеки случай в сряда ще дам точна информация защото ще се върнат във вторник вечерта.

Благодаря за търпението.

Зеленчуци, който не яде ...