Някой ми беше казал като основен недостатък на добермана това, че може да нападне без причина. Тоест без да е насъскан от стопанина си или раздразнен от нещо или някого, може да нападне изведнъж по свое усмотрение и преценка и стопанина да не усети изобщо, че на там вървят нещата. Вярно ли е? Случвало ли му се е на някой?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами, не са особено толератни. към никого и към нищо, може да се каже, че понякога стрелят преди да питат

сега вече не толкова, но като беше по-млад определено имах доста куриозни проблеми. Държеше се агресивно спрямо хора, в които аз лично нищо особено не виждах, но постепенно започнах да го разбирам. Например хората с чадъри - ако е вярно, че кучетата виждат зле, и отдалече хората за тях са злително едни силуети, то представи си как ли изглежда силуета на един човек с чадър. Направо зловещо! Така изглежда и човекът, носещ два сака, жената с големите торби. Странни са онези, които твърде много размахват ръце, ходят по някакъв особен начин, говорят високо, смеят се много ... изобщо всичко, които излиза извън рамките на нормалното човешко поведение и вид за кучето е знак за опасност. Различен = опасен. Често биват нападани хора, които просто се страхуват - кучетата ги надушват, пенсионерите, които видейки голямо куче започват да размахват бастуни и пазарски части, хора с непривична миризма /включително алкохол/, такива които тичат, викат или изобщо се държат ненормално. Също така такива дето са "въоръжени"с пръчки, палки, клони и др.

Кучето напада, когато се чувства заплашено - това важи за всички кучета и за животните изцяло. За добермана - в особена сила. Той постоянно живее с подозрението, че някой гад иска да направи нещо лошо на него и неговата глутница. Мнителен е до побъркване и никак толерантен.

Затова трудно търпи разни непознати да го пипат - това му е много неприятно. Не понася стресовите ситуации, побърква се когато неговите собствени стопани се държат неадекватно - карат се например. В такива ситуации може да заеме страната на слабия и да тръгне да хапе. Понякога не различава радостта от болката, може да нападне най-добрия ви приятел, когато той радостно ви тупа по гърба или ви вика "Ура!".

I did it!!!

Значи ли това, че най-агресивното животно е най-страхливото всъщност?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Cherepaha на 06.08.02 13:56.

по моя лична преценка - да
това важи и за хората ... май

I did it!!!

забравих да ти кажа, че доберманите не обичат някой да си упражнява чувството за хумор върху тях...

та случаят е следният. Един приятел, чест посетител у нас, с много добри отношения с Корки решава по време на игра да се измайтапи с него, бие му един саблен удар през краката, подкосява го и Корки се просва върху лакирания паркет. И всичко това на шега, разбира се ...

След няколко дена същият приятел дойде у нас да се къпе защото у тях имаше профилактика. Човекът се съблича, излиза в коридора, където Корки безмълвно го посреща и го захапва за крака.

Всякакви такива "мили" закачки не са по вкуса на добермана, той пази своето достойнство и държи другите да го уважават. Иначе - просто си го връща.

I did it!!!

Не съм съгласна с мита за агресивността на доберманите. Кучето е такова каквото го направят собствениците. Все пак зависи и от характера. Кучета, които са свръхвъзбудими би трябвало да се изключват от разплод. Моят не се страхува от нищо и е много спокоен. Никога не е бил агресивен към човек. Гърмежи и други стресиращи фактори не могат да го изкарат от равновесие, камо ли да залае някой на улицата затова че ми е повишил тон. Досега не ми се е случвало да имам нужда от неговата защита, може би защото видът му е достатъчно внушителен.