Отглеждане и възпитание на доберман / Любители на животните / Кучета / Ротвайлер

Кученцето у дома

Проблем № 1 Къде ще бъде мястото на кучето
Колкото хора, толкова мнения по въпроса. Някои хора ще ви кажат, че мястото на добермана е на двора или на балкона, но те със сигурност грешат. Доберманите са късокосмести кучета, чувствителни към студа т.е., оставяйки ги навън рискувате още при първото застудяване да подложите живота на кучето на риск.

Къде вътре в къщата ще направите местенце на кучето си е труден въпрос. Най-добре да разположите постелката на кучето някъде срещу външната врата за да може да охранява, но нищо не ви пречи да го настаните където намерите за добрe. Обърнете внимание, обаче, че не бива да го слагате да спи на място къде има силно течение. Често ние не го усещаме, но долу на земята, където кучето ще спи, това е особено неприятно и то ще откаже да спи на място където постоянно духа. Възможност е просто да го пуснете да се разхожда и само да си избере местенце – щом видите, че обича да се залежава някъде, просто сложете постелката там и обезателно наричайте избраното петно “Място” високо и ясно, за да може кученцето да свърже тази дума с командата “На място”, отпращаща го към там.
В никакъв случай не го допускайте в леглото си! Едно, че е нехигиенично, второ помнете, че малкото топло животинче скоро ще се превърне в голямо и обемно животно, което като нищо ще ви измести от собствения ви креват. Както се казва – да си имаме уважението – хората спят на кревата, кучетата - не!

Разбира се има и друга възможност. Ако имате стара, ненужна мека мебел – някои кресло, фотьойл или диванче можете да го преотстъпите на вашия четирикрак приятел, той със сигурност ще го хареса.

Проблем №2. Как да се казва.
Много често кученцето идва с някакво готово, дадено от собственика на кучилото име. Най-вероятно то няма особено да ви хареса и ако нямате вече нещо наум, ще трябва да изберете ново. Но внимавайте какво избирате! Кучето ви ще носи това име цял живот – гледайки малкото кутре си мислете за големия доберман, в който то ще се превърне. Кучето ви никога няма да разбере, че сте му дали глупаво име, но другите хора ще има бая да се смеят. Така че, никакви Шаровци, Мурджовци, Топчовци и подобни. Не е хубаво и да му слагате човешко име. Провикнете ли се ще се обръщат хората по улиците. Забравете и за най-изтърканите кучешки имена дето ги носят всякакви булонки и пудели от сорта на Джина, Роки, Джеки, Лора, Роки, Блеки, Цезар – те показват тотална липса на фантазия у стопаните. Името на добермана трябва да показва благородство, аристократизъм и уникалност. Никак няма да е зле доберманът ви да има поне 2 имена, както е прието при най-класовите екземпляри, но и едно качествено е достатъчно. Подходящи са немските имена /като Фриц, Арнолд, Вернер, Юрген/, имената на божества или митични герои от скандинавската и северната митология /като Вотан, Кром, Один/, всякакви забележителни герои от епически или екшън филми, герои от книги, които са ви любими или пък някакви любими музиканти /но моля ви избягвайте попфолка и рапа, защото доберман Кондьо или Пъф Деди добре ще разсмее хората/.

Проблем №3: с какво да се храниме?
Разбира се най-лесно е с Педигри Пал Джуниър, но това е удоволствие за най-финансово обезпечените от нас. За останалите рецептата се нарича БУЛАМАЧ, или поне на вас това ще ви изглежда така. Можете спокойно цял живот да храните кучето си с това и то ще бъде много доволно. Един възможен вариант. Купувате кокали, сварявате ги с повечко вода, нарежете вътре и каквито имате зеленчуци. Накиснете после хляб, забъркайте малко от готова кучешка консерва или гранулки суха храна. Ако имате останало нещо готвено сложете и него там, но ако не е силно подправено или люто /подправките са вредни за обонянието на кучето/. На малкото куче поне веднъж дневно правете млечна кухня – попарка, слагайте и по едно яйце на ден. При малкото куче сместа трябва да бъде хомогенна, дава се леко затоплена три-четири пъти дневно. За вече порасналото куче можете да изберете един “кокален” ден, в който да му се дават само кокали. Това определено ем ще внесе разнообразие в менюто, ем ще се хареса пък и има медицинска полза – тъй като кокалите втвърдяват изпражненията, при изхождане кучето от напъна ще изчиства частично и аналните си жлези.

На малките кучета също се дават кокали и то по-големи. Малките са опасни, защото малкия сладур има голям шанс да се задави с тях. Пилешките кокали, по-точно тези от бутчетата изобщо ги забравете – това са тръбни кокали, които нямат хранителна стойност и са много остри и се забиват в хранопровода

Какво правим ако нашето куче няма насита. В никакъв случай не му угаждайте – ще развие “вълчи корем” и ще яде докато започне да повръща и после пак. Това е болестно състояние и е много вредно за кучето. Давайте определеното количество в определеното време и никакви допълнителни дажби! Нали не искате да имате вместо доберман плондир на четири клечки? Ако пък сме ужасно злояди и паничката ни е почти недокосната – никакви компромиси. Ще стои така докато малкия не изгладнее достатъчно и не си изяде даденото, защото ако отстъпите като порасне ще ви изяде и ушите.

Можем да разберем дали храним кученцето добре следейки изпражненията му:
- като са светли и меки давате прекалено много хляб
- ако са тъмни до черни, получава твърде много месо
- ако са бели и трошливи – кокалите му са в повече
- ако са кафяви и нормално оформени – значи се храни добре и правилно

И ето, че наш най-добър приятел става ветеринарния лекар. След 40-ия ден кучето вече може да бъде обезпаразитено за глисти. Дори да си мислите, че то няма вероятността това да е вярно е много малка. Това, което трябва да направите е, не да отидете в местния кучешки магазин и да купите нещо си там, от някой си там а при вашия ветеринар. Той ще ви даде вярното лекарство и вярната доза – изобщо не си правете експерименти със солови изпълнения по магазините по отношение на лекарствата. Кучето ви може да заплати с живота си за това. Понякога не е необходимо да водите и кучето, ако вече имате установена доза и лекарство, защото в кабинета на доктора минават какви ли не други болни животни и съществува някаква опасност да се лепне някоя болест и на вас. Обезпаразитяването е операция, която ще извършвате през целия живот на кучето – и вътрешно и външно, поне през 6 месеца , а за малките през 3.

Първата си ваксина кучето получава на 15 дни, тя е т.н. бебешка, която съдържа гана и парвовироза, а по възможност и хепатит и лептоспироза. Втората се прави на тримесечна възраст, като през този период кучето не се извежда на разходка. Това може да бъде направено едва 15 дни след втората ваксина. Втората ваксина за разлика от първата трябва да съдържа и бяс. Всички лепенки от шишенцата с ваксината трябва да се залепят от ветеринаря върху медицинския паспорт на вашето куче! Такъв медицински паспорт издават самите ветеринари. Това е документ за здравето на вашето куче и оръжие срещу всички, които се опитат да злословят срещу него. Все пак, не влизайте с външни обувки из къщи, защото може би на подметките ви има спори от някоя опасна за кучето ви болест. По-нататъшната схема на ваксинацията ще бъде определена също от ветеринаря.

Най-опасни за малкото куче си остават ганата и парвовирозата. Разбира се, най-показателен за здравословното състояние на кучето си остава неговия апетит. Но започне ли да повръща няколко пъти под ред, или получи силно разстройство, появи ли се кръв в изпражненията и повръщането – не си губете времето и тичайте към ветеринаря, може и да няма нищо, но може и да е станала беля.

Обезпаразитяването за тении се извършва не четиримесечна възраст, отново с препоръчано от лекар лекарство. Към ветеринарните мероприятия влизат и минералното подхранване – кучето се нуждае допълнително от калций и витамини. Консултирайте се с лекар за подходящия препарат и дозировка. Ако пък решите, че въобще не ви се занимава с това рискувате кучето ви да се разболее от рахит, краката му ще се изкривят, растежът му ще спре а може даже и да се парализира. Самото лечение ще ви струва много повече от превенцията, а последствиято могат да останат за цял живот. Понякога рахитът нанася такива увреждания, че кучето е по-добре да бъде убито отколкото да живее в такива мъки.

През целия живот на кучето, особено ако то е мъжко ще трябва да посещавате ветеринаря за почистване на аналните жлези. Това настина е ужасно досадно, но ако не се почистят през 2-3 месеца те започват да причиняван на кучето болка, то започва да се гризе до кръв по задните части и по предните лапи. Така че, процедурата е задължителна. При женските натрупването става по-бавно, но веднъж на половин година трябва да се направи.

Големия проблем на собственика на малък доберман е купирането на ушите. В стандарта на породата от 1937г. официално е влязло отрязването на част от ушите. Днес, обаче, в много страни купирането на уши е забранено като нехуманна операция.
За и против купирането на ушите:
- така те са по-красиви, по-мъжествени, по-свирепи на вид
- всъщност това е осакатяване на кучето, което е напълно безполезно
- рязането означава много болка и кръв, както и омраза към ветеринарите до края на живота
- веднъж отрязани ушите вече никога няма да пораснат
- възможност за лошо отрязване, счупване на хрущялите и невъзможност ушите да бъдат изправени

Ако решите за ги отрежете, след операцията ще трябва да полагате специални грижи. На първо място трябва много да се внимава да не бъдат разранени шевовете – кученцето ще се опитва да ги чеше, като започнат да зарастват. Трябва да мажете ушите на кучето с мазило предписано от лекаря. Ушите трябва нежно и внимателно да се масажират по няколко пъти дневно. Обикновено при добро хранене ушите се изправят за няколко дни, но понякога остават клепнали за по-дълго. Не се притеснявайте – ако животното няма рахит и операцията е направена от опитен лекар, те ще се изправят добре. По указание на ветеринаря ще отидете да ви свалят конците. Все пак един съвет – изберете си добър лекар за тази процедура, някой който е опитен. Най-добре попитайте познат с по-възрастен доберман при кого е правил операцията на неговото куче.