Re: И да вметна само / Фен клубове / Филмови / Star Wars

Всичко, което ще напиша по-долу ще съдържа спойлери.

Разочарованията:
1. Във филма граф Дуку се дава почти без бой. Освен това можеха да го ликвидират и по време на титрите щом като беше необходимо да го разкарат преди същински да започне филма.
2. Гривъс. "Големият злодей", унищожителят на светове и изтребил един камион джедаи генерал е представен едвали не като някакъв хвалипръцко, чиято надутост без покритие има конкуренция само в лицето на бъзливостта му.
3. Кашиик. Малко кадри. Уукитата изглеждат в действията сипросто като малко по-умели големогабаритни човекоподобни маймуни, а не като интелигентната, технологично много способната раса, която всъщност са.
4. Йода. Йода е копеле и леке. Това, че прати Оби-Уан да убива Анакин и думите с които го направи го направиха подозрително много да звучи като Сидиъс.
5. Падме. От някога умелата дипломатка и майсторка в политиката е останало само едно мрънкащо подобие на нацупена домакиня.
6. Сцената, която очаквахме да е най-силната в целия филм - "ставането" на Вейдър беше плачевно трагикомична. Най-малкото движенията на Вейдър бяха като на робот от фантастичен филм от 50-те години.
7. Нагъчкано. Толкова много неща е искал Лукас да покаже в последния епизод, че за нищо не е останало време като хората. Един такъв пример (освен, разбира се, многобройните планети, дето някой тук ми се обясняваше, че били само три-четири) са например униформите на клонингите. Имам чувството, че имаше поне едно 7 различни вида униформи.

Противно на това, което бихте си помислили от горните редове, аз съм във възторг от филма.

Приятните "изненади":
1. Хейдън. Ако това момче имаше гласа на Джеймс Ърл Джоунс щеше да стане кино-легенда. Не мога да се сетя за много актьори, които биха изиграли ролята на Вейдър в този епизод по-добре от него.
2. МакГрегър. За разлика от предишните два епизода тук вече се вижда, че е актьор, а не кварталния колбасар в самодейна пиеска. Въобще актьорите в този епизод засенчват всеки, който се е мяркал по екраните на сагата. Оттук минаваме на следващата точка.
3. Негово императорско величество МакДайърмид. Много хора казваха, че най-интересното нещо в този епизод щяло да бъде най-после да се види как Анакин става оня с тенекиения дъх. Аз пък, както и всички вие знаех как това ще стане и ми липсваше само лукасовата визуализация на това. Елементите, които ме интригуваха безгранично много бяха какво става с Палпатин, че започва да изглежда като Императора, как се разкрива на Галактиката и как извърта нещата, че да положи основите на империята.
Това е извънземно, а не човек. Така добре играеше тоя, че на моменти се улавях, че ме хваща гнус от него или имах също толкова желание да му разбия мутрата, колкото и на копелдаците от джедайския съвет.
4. Звук и саундтрак. Много, ама мнооооого отдавна не бях чувал такова нещо. Такова обогатяване и подкрепа на картината и образите и събитията малко филми могат да отчетат.
5. Фабулата. За разлика от Епизод 1, който все едно беше писан от петокласник на послидните листа на тетрадката му по биология, това беше съспенс и наистина разнообразен разказ. Това се вижда както във филма, така и в книгата към него.
6. Общото впечатление и атмосфера са наистина каквото трябва да бъдат - на отчаяние и на началото на една от най-тъмните епохи от историята на галактиката.
7. Образът на Вейдър като продукт на интригите на ситовете и глупостта на джедаите. Това и другите политически внушения на филма го пренасят на едно-две нива по-нагоре от останалите епизоди.
8. ИГРИТЕ. След като видях какво става на екрана, отсега се облизвам предчувствайки какви игрици ще ни измъкнат сега от ЛукасАртс.

А вие какво ще кажете?