|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
|
Тема
|
 За рибата
|
|
| Автор |
УниKaлнaтa (Заядница) |
| Публикувано | 04.12.12 17:37 |
|
|
Денонощно слушаме и четем колко е полезна рибата и как задължително трябва да ядем поне веднъж седмично...
Моля, някой да ми каже - има ли значение и какво - в какъв вид се яде рибата? За здравословността? Например - прясна пържена, прясна панирана, прясна печена, варена, консервирана, осолена? И ако човек не обича да му смърди на риба в кухнята, а си хапва консервички - тон и пр, или си купува солена сельодка - това прави ли го "здравословнохранещ се"?
СПОРЕД МЕН! )))
| |
|
|
|
за да се запазят много полезните омега три мастни киселини трябва да има термообработка на не повече от 150-160 градуса. по-мазните риби са за предпочитане.
нищо ли не помниш от това което говорихме по-миналата седмица. Нищо полезно няма в пърженето! за всяка полезна молекула риба , вкарваш поне пет канцерогенни от врялото олио!
печена или варена. в консервите има достатъчно други вредни съставки.
анонимен коментиращ: Големия зрив е най-новата измама да се отрече Бога и дарвинизма
| |
|
|
|
Аз избягвам панирана риба заради брашното. По същата причина избягвам и пържена - и там слагат брашно, но по-малко, а и обикновено по капанчетата пърженето става с олио, а аз и него избягвам Рибата я ям печена на фурна или по-рядко на скара. Не знаех, че високата температура унищожава омега-3 киселините, жалко, ако е така. Всъщност съм чела, че се получава окисляване, което ги прави канцерогенни... Но сьомгата у нас просто не мисля, че става за ядене сурова. Не е толкова прясна, колкото е в скандинавските страни например. Затова - печена на фурна. Ориентировъчно знам, че е добре да не се позволява мазнините да започнат да пушат, а във фурната това не става, така че ми се струва, че печене на фурна е ОК.
Бяла риба на пара също ми е много вкусна.
Консервите обикновено са прекалено солени за моя вкус Не че не ги ям от време на време, но... Предпочитам горния вариант. Пушената сьомга също ми е прекалено солена и не я купувам.
С две думи, който както обича, но вредност има и в олиото, и в химиите в консервите, и в брашното (това особено при инсулинова резистентност/наднормено тегло).
http://cioccolatascorner.blogspot.com/Редактирано от Sol y Sombra на 05.12.12 08:29.
| |
|
|
|
нищо ли не помниш от това което говорихме по-миналата седмица.
Нищо. Паметта ми има странната способност да ОТКАЗВА КАТЕГОРИЧНО някои определени информации. Свързани с определени области на бита.
Ако визираш вредата от пърженото - може би не съм го отчела като "говорено миналата седмица", защото съм го чувала поне няколко хиляди пъти през целия си живот. И, може и да е срамно, но все още не мога да разбера как така целият свят пържи, та се тресе открай време, и още е цял...до 21 декември, може би.
Не ми се връзвай. Просто съм си такава - доста лекомислена и незадълбочена по някои въпроси.
Тоест - искаш да кажеш, че ако ям пържена, осолена или консервирана риба - все едно, че не ям риба? Тоест - не се възползвам от полезността й?
Добре, че попитах. Сега ще спра напълно да ям риба...
СПОРЕД МЕН! )))
| |
|
|
|
Аз избягвам панирана риба заради брашното. По същата причина избягвам и пържена - и там слагат брашно, но по-малко
Ти наистина ли не поглъщаш бяло брашно ДОРИ в количество - паниране на 2 чушки или 3 тиквички? Или парче риба?
Баща ми, Бог да го прости, почина миналата година на 89 години...през дългия си живот е ял такива неща, че ако ги опиша тук - сигурно по-голямата част от вас ще изпадне в шок...
Сигурно точно в този клуб изглежда ужасно глупаво това, което написах, ама какво да правя, като го мисля...
СПОРЕД МЕН! )))
| |
|
|
|
Виж, аз ям брашно по изключение и по наистина много големи поводи, когато няма как да го избегна - Коледа, рожден ден (торта), и то тортите предпочитам да са с минимално количество брашно или дори с никакво, ако ме питат мен. Панирано и пържено нямам причини да ям - през лятото панирани чушки могат да се ядат и всяка седмица, а количеството на брашното не е толкова малко. Предпочитам да не си намирам поводи за "изключения". От време на време ям шоколад или някакъв десерт с повече сметана и минимално количество захар. Но ако тръгна всеки път да махам с ръка, че "айде този път от мен да мине, веднъж се живее", това ще е почти всеки ден. Аз лично предпочитам да не го правя, така ми е и по-спокойно, и резултатите ми са по-добри.
За баща ти - ами, явно не ти е предал същите гени, съжалявам. Баба ми е същата - в момента, да е жива и здрава, е на 92. Цял живот си е яла всичко, вкл. много тестено и сладко, а здравословните й проблеми са били сравнително незначителни - алергии, камъни в жлъчката, но нищо сериозно, слава богу. Но и двете й деца (майка ми и вуйчо ми) са с проблемен метаболизъм, вуйчо ми е диабетик вече, майка ми на периоди е била с повишена захар, тя също е и с тежък артрит, а и е с много наднормени килограми след ражданията. Така че майка ми не е баба ми, а аз не съм нито майка ми, нито баба ми, ако ме разбираш
И аз съм яла без никакви ограничения, така са ме отгледали от дете - с много захар и тестено, с много пържено, но също от бебе до миналата година цял живот бях с наднормени килограми плюс някои хормонални проблеми, плюс ставни проблеми, които се утежняват от килограмите. Така че аз имам сериозни причини да искам да се храня така, както се храня. Имам мотивация. И съм видяла резултати. Но пак от личен опит ти казвам - трябва търпение и трябва да си готова да си промениш навиците веднъж завинаги, и то коренно, ако се налага. Дали ще го направиш - ти си решаваш Аз аз себе си се убедих, че от вайкане и тръшкане няма полза. Имам определени гени - тях не мога да ги променя. С начина на хранене, който съм имала преди, на организма ми са нанесени сериозни поражения - това обаче поне донякъде мога да го променя. От мен зависи поне до известна степен. Предпочитам да търся начини, а не да търся оправдания.
http://cioccolatascorner.blogspot.com/Редактирано от Sol y Sombra на 05.12.12 10:16.
| |
|
|
|
Е, защо я пускаш темата, като сама казваш, че не помниш и в другата ти тема какво са ти отговаряли? Извинявай, но това е доста дразнещо и неадекватно. Или ти пука, или не. Питаш хората и после все едно те са виновни, че ти казват истината и са техни правила, и те си го измислят. Като отказваш категорично определени информации, за какво ги търсиш?! Ми целият свят общо взето и пуши, и други неща прави. Но на хората поотделно им се случват някакви последствия. Не на целия свят накуп. Кой рак, кой диабед, кой СПИН. Щото хората и секс правят, така де - целият свят. Някои и със заразен правят и не се разболяват, а някои хващат вируса, но остават само носители, при други се активира. Това е животът, няма нищо за проумяване. И това, че хората от време на време ядат пържено, не значи, че всеки ден се тъпчат с него. Има и такива, де, но те са определени случаи, които се тъпчат май май и с други неща и не знаеш от кое по-напред са заприличали на...... там каквото. Хайде със здраве! Или Бон Апети! Все тая!!! Но избери едно от двете, защото така си изкарваш яда върху тези, които ти отговарят - имат желание да ти помогнат, а ти с отговорите си ги посичаш и дори леко се подиграваш. Така стои отстрани.
| |
|
|
|
В отговор на:
ям брашно по изключение и по наистина много големи поводи, когато няма как да го избегна - Коледа, рожден ден
Аз и тогава не ям.
И съм далеч от идеята да се правя на оригинална или каквото там..
Дотолкова не ме изкушават въглехидратни.. неща, че просто са спрели да съществуват за мен. Гледам на тях като на.. играчки, да речем. Нещо, което не се яде - не се слага в устата, така казвах на сина ми като беше малък..
Гените не си знам, не искам и да ги знам, но съм изцяло убедена, че биологичната ми създателка е с наднормено тегло
Аз не искам да съм дебела. Просто не искам. Била съм - не е добре, не ми е добре.
Харесва ми да ме харесват - важно ми е, така да го кажем.
Колкото до темата на Уникална .. Чудя се, защо изобщо някой си прави труда да й отговаря и да си хаби напразно знанията, опита и съветите.
Не се извинявам, ако звуча грубо. По-грубо е упорството й, с което отхвърля всичко и сякаш се гордее с ината си, който може да вложи далеч по-креативно.. Наистина уникална.
То бива, то може, ама.. другари..!
п.п. А рибата... На фурна. С малко подправки, на ниски градуси, кратко време. То колко му трябва на това нежно месо..
Редактирано от Wildberry на 05.12.12 13:21.
| |
|
|
|
Абе, аз съм била на мястото на УниКална и си спомням как съм разсъждавала тогава и какво съм говорела Та затова, вече с годините на трансформация зад гърба си, ми се ще от личен опит да помогна, защото съм минала през кажи-речи същото. Но отново от личния си опит знам, че докато на човек не му уври главата, за да възприеме шокиращи и неприятни за него истини, никой не може да му помогне Убедила съм се, че всеки трябва да си извърви пътя и да си направи грешките, а дали ще успее да си вземе поука - това вече не е сигурно Но без да си узрял за промяната в мисленето, не става.
Но също като теб и аз се харесвам много повече сега, а хората не го разбират Те ме били харесвали и преди, но аз не можех да се гледам в огледалото или на снимка преди и не искам да се връщам на изходната позиция Да не говорим, че наистина физическото усещане за лекота е много приятно.
http://cioccolatascorner.blogspot.com/ Редактирано от Sol y Sombra на 05.12.12 13:52.
| |
|
|
|
Не разбирам какво толкова те дразни. Аз задавам конкретен въпрос и очаквам конкретни отговори. Получавам всякакви - и извличам ползите от тях, нищо, че уж "забравям" това, което съм знаела отпреди (това го обясних много добре).
Мразя лицемерието. В случая за мен би се изразило в реакция "Благодаря за отговорите". Коментирам ги, отговорите, не само на ум, а и писмено. Това не пречи на добрите хора да продължават да ми отговарят. Очевидно искат да помогнат с нещо.
Помощ се получава ОТ ТАКИВА ХОРА. А не от другите, които непременно я дават само на някой, който ще им благодари коленопреклонно и няма да им каже какво мисли за помощта им. Впрочем - не "за помощта" - за опитите за помощ аз съм безкрайно благодарна. Работата е там, че всички хора сме различни. Това, което някой успява да направи за себе си - други не успяват. (Може би пък аз да съм успяла да направя ДРУГИ неща, които ти не си успяла??)
И още - не се намираме в класна стая, където, типично по български, детето (ако посмее) задава някой въпрос, а учителят, от висотата на положението си, тръсва отговор и, сигурен в компетентността си, изобщо не желае коментар...
Истината се ражда в дискусията. А не в дидактичните отговори и реакции от типа на: Що пък изобщо й отговаряте...
СПОРЕД МЕН! )))
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
| 
|
|
(bitter)