Да, като писах "натоварване" - всъщност имах предвид "обременяване". За него казах, че са ми правили преди много години и стойността ми след глюкозата беше много висока. Но после, след месец май, повторих изследването и вече беше в норма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едва ли е грешен резултата...
Моя инсулин, при последното иследване преди почти 3 години, на гладно беше към 27, но на първия час при обременяване с глюкоза беше към 300 (!!!)
Спирал съм метформина миналата година, и не знам дали на това се дължи, но качих обратно десетина кила без да се усетя. Изследвания не съм си правил скоро, ама смятам напролет да погледна как е положението... Иначе, на кръвна захар винаги го докарвам в норма, досега ексцесии е нямало...

Това, което ми пишеш и ти, за висок инсулин след глюкозата, още веднъж ме убеждава, че е трябвало да си направя изследване с обременяване и продължавам да съм шокирана, че ендокриноложката не го препоръча...направо съм вбесена даже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моето лично лаишко предположение е, че докато се повишава само инсулинът, а не захарта, значи панкреасът все още успява да контролира положението, но вече е светнала червена лампичка и трябва да се вземат мерки. Още не е изпусната работата, но има опасност. А когато вече и захарта започне да скача, значи панкреасът, при все усилието да повишава инсулина, не успява да регулира захарта - тогава вече се прекрачва границата на диабета.

И друго предположение на базата на четено тук-там: когато инсулинът на гладно е над 20 или изобщо към горната граница, това вече е тревожно. И обикновено означава, че след глюкозата ще скочи също опасно. Най-добре е инсулинът на гладно да е едноцифрено число - тогава всичко е наред.

http://cioccolatascorner.blogspot.com/

Предположението ти е правилно - това е то инсулиновата резистенстност... Панкреасът все още се справя, ама като спре, се получава диабет... Затова трябва да се хване положението и да се контролира... Общо взето, доколкото съм запознат, единствения начин да се поддобри инсулиновата чувствителност е човек да се раздели с мазнините си, особено околокоремните...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Blake на 05.02.13 10:26.

Нямаш си идея колко зле са повечето ендокринолози... Въобще нямат понятие от подобни състояния. Аз си спомням като ходих за пръв път в Института по ендокринология, при някакво "светило", което издава книги по темата за ИР и метаболитен синдром, колко глупости и неверни (а някои направо грешни) неща ми наговори, и колко такива имаше в книгата й (която ми препоръча да си купя)... Например, горещо ми препоръчваше като огладнея да изям една ябълка, което е мега-вредно, щото инсулина се вдига още повече... Не знам дали съм писал, че имах едно такова спонтанно като заспиване (всъщност направо изключване) - твърдеше, че било щото съм бил дебел, и корема ми натискал диафрагмата и съм не можел да дишам... А проблема се оказа че е чисто биохимичен и е свързан точно с ИР, и с правилна диета това нещо изчезна за няколко седмици и оттогава не ми се е появявало... Ей такива работи... Това всичкото от доцент по ендокринология, която пише книги по темата!!!

Знам че се счита за погрешно, но съм на мнение, че в Интернет съм намерил много по точна, достоверна и правилна информация за това как трябва да се действа при метаболитен синдром/ИР...

Ооо, има и слаби хора с ИР, те са по-редкият случай, но ги има. И точно при тях е по-трудно диагностицирането, защото видимо не дават признаци и може да мине доста време, докато някой се сети да ги прати на изследване. Дори до диабет може да се стигне, има такива случаи. И точно тези хора, които иначе нямат наднормено тегло, е по-трудно да ги накараш да си променят храненето - нали нямат излишни килограми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sol y Sombra на 05.02.13 10:43.

Не е класическа хипогликемия, защото се появяваше след всяко ядене, независимо какво е било то. Но е сходно - резултата е, че мозъкът временно остава без енергия. Доколкото четох, просто се получава така, че складирания в черния дроб гликоген (за текущи нужди), се преобразува в мазнини, а поради ИР нов гликоген се "изработва" по-бавно, в резултат на което временно се образува "дупка". Не знам дали е точно обяснението от научна гледна точка, но е нещо от сорта...

Нещо подобно, макар и може би да не е съвсем същото, има моят близък с ИР. И на него са му казали, че е сънна апнея.

http://cioccolatascorner.blogspot.com/

Ако е като моето, не е апнея, а трябва спешно да свали едни 5-10% от теглото си, за да си подобри ИР, както и да внимава с какво се храни. Аз използвах диета, за която бях пуснал тема тука в този форум...

А моето се появяваше обикновено 1-2 часа след хранене, като водеше до тотално изключване за няколко секунди (случвало ми се е да заспя докато пиша нещо на компютъра, и се събуждах падайки към клавиатурата). Не ме питай и как съм карал извънградско - с няколко кафета и няколко енергийни напитки (последните всъщност имат малка полза и даже нанасят допълнителна вреда), много паузи по пътя, пръскане със студена вода и прочее. Интересното беше, че адреналина много помагаше в случая, т.е. ако е сложно движението, положението беше по-добре. Също и ако активно си приказвах с някого. Иначе просто се изпада в някакво състояние на тежка загуба на концентрация, която дори и волево не може да се преодолее. Важното е просто да усетиш момента, в който не можеш да продължиш да се съпротивляваш, и да спреш за почивка/кафе/т.н.

Заспиването се случва независимо дали и колко си спал преди това, т.е. няма абсолютно никаква връзка с умора, сън или недоспиване.