Халка в стомаха против напълняване? / Взаимопомощ / Здравна / Диети

То според мен проблемът с кг е по-скоро в прекаленото експлоатиране на волята, защото реално човек би тр да държи средата - а за нея не се иска толкова напрягане, просто навик.

Но исках да кажа, че ако човек реши, че ще отслабне с такъв метод, той може да направи същото без методът. Защото той не ти понижава апетита, не ти повишава серотонина, единствено чисто механично стомахът ти не може да поеме повече храна. Което е много вредно. Ако е готов на това, той може да си представи, че вече му е направена операцията и да яде не повече от количествата, които би могъл без нея.... Лично аз си мисля, че проблемът на повечето хора, които искат да отслабнат е, че не знаят точната формула как да го направят и се лутат от една на друга диета, вътрешно осъзнавайки, че така си вредят. Т.е. имат нужна от нещо, с което да осъзнават, че си помагат и тогава няма да има вътрешно противоречие. А в противоположните вътрешни движещи сили именно е проблемът според мен - хем да искаш едно, хем друго. А не във волята. Волята работи, ако има убеденост в избора.

Но относно тази операция как да ти кажа, че тя нищо не прави, което не може и без нея да се случи. Например липосукцията прави нещо - спестява известни усилия. Но тази операция дали с нея или без пътят е един - малко хранене. При еднакво функциониращ център на глада в мозъка. Единствена разлика - в единия случай стомахът е наполовина отначалото, а в другия сам ще се свие за 5 дена. Затова я одобрявам само ако човек е изпаднал дотолкова от въртележката, че няма сили да си каже името, камо ли да прояви някакво усилие. Но пак си мисля, че ако в психиката нещо не се промени, пак ще има тъпчене, от което вече може да се умре.... или да се мине на булимия и то не нарочно предизвикана, а поради чисто физиологична невъзможност да се задържи храната.

Всичко не е във волята и налагането над себе си, а в настройката така, че менюто да не ти коства усилия, а да ти е най-нормалното нещо на света. Защото който се мъчи, няма как ще му отпусне края рано или късно и ще залитне в другата крайност. Който кара спокойно, ще напредва бавно и естествено и няма да му изисква воля.
В този смисъл аз със себе си не боравя със щракане на пръсти по никой въпрос. Когато сядам да уча например е защото съм изчакала точният момент, в който психиката ми е приела, че й се учи. Не по-рано. Понякога тази настройка трябва да се случва по-бързо, разбира се, но... изобщо не правя и не искам да правя това, което си описала в последното си изречение и ако някой го прави няма да му сваля шапка, а ще му се присмея. Защо трябва да е трудно като може да е лесно един вид.