Re: ГЛАДЪТ-НАЧИН НА УПОТРЕБА / Взаимопомощ / Здравна / Диети

Хипократ е казал: „Храната - това е вашето лекарство."

"ОСЕМДЕСЕТГОДИШНИЯТ СКИОР Д-Р РОБЪРТ ДЖЕКСЪН,канадец, специалист в областта на педиатрията и дието-логията. Автор е на много трудове, най-известен от които е книгата му „Никога болен", преиздадена 16 пъти.
Личната му съдба е подобна на съдбата на хиляди други хора, живеещи в света на цивилизацията и доведени поради погрешния си начин на живот и хранене до трагичните състояния на безнадеждно болните.
Д-р Джексън страдал от много заболявания и според съвременната медицина - неизлечими. На първо място - тежко сърдечно заболяване без перспективи за излекуване. Според прогнозата на известния специалист Уилям Ослър му оставали още 4 месеца живот. Към това се прибавя и болна храносмилателна система с чести кръвоизливи от напреднала язва на дебелото черво. Цялото му тяло - поразено от артрит. На 44 години д-р Джексън имал вече оформено перде и на двете очи, като на лявото достигнал до толкова напреднала форма,че не виждал пръстите на ръцете си. За операция не можело и да се мисли поради общото лошо състояние на организма и поради тежкото сърдечно заболяване. Лекарите прогнозирали пълно ослепяване до 4 години. Всичко,изредено дотук, се съпровождало от невроза, безсъние и постоянно главоболие. „Аз действително достигнах до своя гроб" - пише той за себе си,когато е едва на 45 години.
Д-р Джексън е верен на философията и принципите, възприети от уважавани от него професори и авторитети в университета, и упорито се придържа към тях:болният се нуждае от „силна храна" за възстановяване на силите и от медикаменти.
Верен на тези принципи, той започва да подсилва сутрешната си закуска от овесена каша, като добавя едно, а по-късно и две яйца, салам, шунка,мармалад и т. н. Разширява менюто за обяда и вечерята. Включва и междинни закуски и храненето му става 4-5 пъти на ден. След всичко това той с учудване отбелязва: „Въпреки това чувството за вътрешна слабост и празнота, говорещо за влошаване на състоянието ми,продължаваше да се увеличава. Кръвното ми налягане достигна до 212 и вече не можех да изкача и трите стъпала пред дома си, без да ми стане лошо... И вместо да се усъмня във верността на теорията си за храненето, аз упорито се придържах към нея, както правят и моите колеги, както правят 99% от незнаещите хора..."
Тежкото положение, до което достига, го подсеща, че в неговите принципи, разбирания и насоки на лечение има нещо погрешно. Като лекар той не може да не отчита непрекъснатото влошаване на състоянието си.
Прозрението рано или късно идва: „За мен стана ясно, че с досегашното си лечение с лекарства завинаги трябва да приключа, защото те ме водят към гроба. На колко основно трябваше да преобразя своето мислене и своите разбирания, за да ги пригодя към принципите на природата! В разбиранията ми настъпи пълен обрат. Аз трябваше да науча от собствения си опит, че и за НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО БОЛНИЯ СЪЩЕСТВУВА ПЪТ, КОЙТО ВОДИ ДО ПОСТОЯННО ЗДРАВЕ - път, незабелязан и непризнат от лекарите. Това е ПЪТЯТ КЪМ ПРИРОДАТА.
Основната грешка е в заблуждението на човечеството, в разбиранията му за неговия начин на живот. Аз безкомпромисно се преобразих изцяло. Реших да остана верен на природата така, както дотогава бях верен на изкуствените средства. Разбрах, че вече нищо не може да ми помогне, ако не ми помогне самата природа. Започнах да се срамувам от досегашната си некадърна интелигентност, която години наред ме направи роб на привички, които ме обезсилваха и убиваха."
Първата стъпка, която д-р Джексън предприема, е спирането на храната, за да може гладуването да осигури отдих на претоварените и уморени храносмилателни органи: две седмици на вода, а третата - на вода й портокалов сок. Още на четвъртия ден изчезва мъчещият го непрекъснато глад. Самият той е учуден от ефекта: веднага се подобряват общото състояние и сънят, мисълта става ясна, сърцето работи спокойно и уверено, нервите са успокоени. С приключването на глада състоянието се подобрява, но той знае, че за да постигне реално стабилно здраве, са необходими още много работа и време.
„Разбира се, дълго време не всичко беше в ред. Изживях още много сътресения и възобновяване на болестите поради голямото си престараване и невероятното си желание по-скоро да оздравея. Тогава все още не съзнавах, че едно тяло, с което е злоупотребявано години наред, не може да бъде възстановено само за седмици. Сега трябваше да науча и разбера, че темповете на природата са бавни.""

Това е откъс от книгата на Лидия Ковачева -