pomislete nad tova / Взаимопомощ / Здравна / Диети

Blake,

Бeзпoдoбнa е загатнала в мнението си за какво става въпрос.
Но реалността даже е далеч по-жестока. Всичко идва от това, че се активира негативен стерeотип, а именно - на хора с наднормено тегло биват приписвани негативни качества на характера и поведение.

Това отхвърляне дори се изразява и за тези, които имат контакт с хора с наднормено тегло или биват видени в тяхна близост ("mere proximity effect"). Те биват смятани за неуспешни, неподредени, неенергични, пасивни, не особено интелигентни, скучни, не достатъчно компетентни, недисциплинирани, със слаба воля и сбособност да се утвърждават.

За това, че има дискриминация в учебни заведения и при търсене на партньор споменах. А за работата още веднъж - просто се има предвид, че биват по-рядко канени на интервюта, по ърядко одобрявани, заемат често по-неатрактивни по3иции, биват по-ниско заплатени, биват избягвани от колеги, приписват им се по-малки или ограничени професионални и социални компетенции и не на последно място биват по-често/по-бързо уволнявани.

Когато говорим за този стереотип и това приписване на негативни качества, се има предвид предимно западните култури и народи. Различно е положението в Латинска америка или Африка например, където съществуват други норми и ценности. Там наднорменото тегло се асоциира по скоро с положителни атрибути и важи дори като идеал за красота, в определени граници, разбира се. Което пък се отразява и на самочувствието на тези хора.

Ако си забелязал латиноамериканки или афроамериканки дори по филмите не се притесняват да носят "разголени" дрехи, въпреки пълните си форми, което е по скоро нетипично за жените в консервативна Европа (разбира се има изключения, а и да не забравяме, че и мисленето на хората е претърпяло огромни промени, както и модната индустрия в днешно време, цялата масова култура.. и изобщо комерсиализацията във всичко - с две думи мн фактори играят роля)

Та поради по-топлия климат, хората са принудени да ходят с по-малко дрехи на себе си, и така от малки се научават да не се срамуват от телата си, нямат тези комплекси, които мн от европейците имат, съответно притежават и едно отчасти друго разбиране за това какво е "хубаво". Това води до повишаване на самочувствието и себеоценката, по-рядко депресивни състояния, като цяло са по-доволни от живота и се определят като по-щастливи.

Другата причина за негативното отношение е, че според мн хора, човекът с наднорменото тегло сам е виновен за положението си. Теглото се възприема като признак, който може да се контролира благодарение на желание, воля и дисциплина.

Отношението се променя обаче, когато има медицински фактори, отговорни за състоянието (хормонални проблеми, завишени функции на някоя жлеза и тн) Тогава ние "снемаме" отговорността от човека с наднормено тегло, защото приемаме, че не той е виновен за положението си, изпитване силна емпатия към него, склонни сме да му помогнем в конкретна ситуация.

(Въпреки че не е по съвсем по темата - последно споменатия когнитивен механизъм действа и когато става въпрос за болни от СПИН, с две думи - колкото по невинни за заразяването си са, толкова по-положително или по скоро по-непредубедено е отношението ни към тях и толкова по-голяма готовността да им помогнем в беда или нужда)
леле какъв роман стана :)