писна ми, ама как само ми писна! / Взаимопомощ / Здравна / Диети

едното е въпрос, при това Хамлетовски в своята същност, а другото е констатация, която не изключва усилията на един човек да се поддържа в прилични норми, когато му се иска да потъне във вана с ванилов сладолед и кокосови бонбони.
Ясно казах от какво ми е писнало, но най-отговорно заявявам, че възприемам себе си като човек с очарователни недостатътици, на чийто фон изпъква прекрасно силният ми дух, надеждата в Доброто и даже вярата в любовта.
Не съм дебела в момента, това е видно и за мен, и за околните- на мен ми писна от непосилните изисквания на околните, които преди да изискват, дори не мислят.Няма начин да си висока 174 см. и да тежиш 45 кг., това е против всякаква човешка природа и единственото, което си струва да признаем, че всъщност никой не си пада по кльощави жени или мъже.
Колкото до преуспелите дебеланки, няма такъв филм- жената преуспява не благодарение на килограмите, а въпреки тях- защото така сме устроени и защото можем да се борим с всичко, когато го пожелаем.Не хленчим, не крънкаме и не избягваме нищо- просто напред, а ако понякога унием, то е защото е дошъл миг за униване, за самосъжаление и дълбока тъга...всемирна една такава, струва ти се, че този път ще се откажеш от всичко...После преминава, надиташ се бавно и се усмихваш отвътре, защото да, струва си всяко едно усилие да се чувстваш в кондиция, здрав и смислен в намеренията.
Разбира се, всяка мания само по себе си е унищожителна- както да дебелееш, така и да худееш в несвяст.
Няма напразни мъки на този свят и дори не съм сигурна, че наградите ги раздават в друг- още тук ги получаваме, дори онова живо чувство, когато се събудиш сутрин в леглото и усетиш леко вдлъбнат корем навътре и няма ни грам вкиснат вкус в устата от злоупотреба, в макар и малки размери, на храна.
Струва си, струва си всяко едно човешко действие, което цели мир и себеусъвършенстване- това важи и за професиите, и за диетити, и за спорта, и за родителството, и за приятелството, и за любовта, и за всичко.

Считам, че всеки сам избира как да се чувства, както и цената се заплаща еднолично- така, че решението в какъв вид ще съществуваш си е само твое.
Друг е въпроса, че понякога писва, защото дори най-разумните се поддават на суетата за перфектност....когато няма нищо по-красиво от едно несиметрично лице, хубаво в своята уникалност- вместо пълната симетрия, която напомня за току-що ударила матрица.

Мога да пиша и още, моето е епидемично