Отварям нова тема, като продължение на предишната...мисля, че е редно тъй като края на предишната е доста интересен. По-долу има линк към първата ми тема.
За тези, на които не им се чете ще разкажа на кратко. Преди около месец потърсих помощ тук, ужасена, че съм минала 100-те кила. Намерих доста подкрепа, хубави разсъждения и все смислени напътствия. В темата се формираха доста смислени спорове, които мисля всеки трябва да прочете...поне на мен ми помогнаха да погледна нещата от един друг ъгъл, за който не се бях сещала досега.
В крайна сметка...не съм изряден диетуващ, никак даже...но при мен основния проблем беше преяждането. Сега смея да твърдя, че доста се промених в това отношение.
Както бях писала в предишната тема основно се стремя да внимавам с това, което слагам в устата си, а не толкова с това колко свалям.
Мисля първоначално да си създам нови навици, здравословно хранене и след това да мисля за отслабването /в случай, че не е постигнато/.
Вчера ми се допи чай с мед, нещо което е прецедент за мен...защото аз не обичам нито едното, нито другото. Но предвид това, че в офиса имам чист мед /бащата на шефа ни е производител/ реших да си го позволя, макар и в минимално количество. Храната си овкусявам само с чист зехтин, тоест такъв в чието качество съм сигурна /пращат ми такъв от Гърция/. С тези си изречения се опитвам да споделя това, че вече обръщам внимание на малките неща и детайли, които преди очевидно не са ми правили впечатление и явно там съм бъркала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления! С интерес ще следя темата и ще стискам палци да постигнеш плануваните резултати. Може да споделиш и какво си постигнала до момента.

Трябва да ти кажа, че изчетох с голямо внимание написаното от теб.Мога да ти поднеса адмирациите си- споделила си от сърце опит, който не е почерпен от приятелки и прочетено, а нещо през, което преминаваш самата ти.
Стана ми топло, че има хора, които все още наричат бяло- бяло.
Всички тук знаем какво да кажем, как да постъпим, какво да ядем и какво да не ядем.Нещо повече, знаем какво да изберем като храна, като облекло, като приятели.И все пак правим грешки, но не защото не сме избрали правилното, а защото винаги пропускаме какви сме ние отвътре в крайна сметка и дали онова към, което се стремим ще ни донесе желаното.
- искам да отслабна, за да ме харесват всички, за да получавам по-лесно нещата от живота, които по правило слабите и красивит получават почти винаги.
- искам да си купя по-хубава кола, защото с нея изглеждам по- хай и хората ще допуснат, че печеля добре, щом мога да си позовля по-висок клас кола
- искам да имам новите ботуши на едикоясимарка, защото те са модни и ще кореспондират прекрасно с онова палто на едикоясимарка, освен това приятелките ми ще паднат като ме видят така пременена.
- искам да се храня с малки и изискани порции в ресторанта, като не закачам блискостоящият фикус от глад, докато мъжете се възхищават на тънките ми бедра и си казват, че такава жена е супер лесна са издръжка.
- искам, искам, искам.....
Но какво искаш да сториш за себе си, което да касае само теб....
Ето за това се замислих, докато четях "минаваща" и трябва да ви кажа, че тази жена каза онова, което много не казват дори и пред себе си- ще сваля 10 или 20 кг. и ще надвия природата си на решаваща проблемите си с храна жена, но един ден пак ще съм същата.
Аз, многократно съм сваляла и качвала килограми, последно ми знаменателон сваляне от близо 60 кг. просто влезе и в моите рекорди.И разбира се, отказвам да призная, че така ще е цял живот, защото онези знаменателни промени по филмите те са факт, да- но после филмът свършва и никой не дава какво става във времето.А ние всички тук знаем, ставаш пак дебел един ден, защото това те дебне и защото си казваш "един път щом съм ги свалила, мога пак".
И разбира се "От утре!"

До Обърквация- поставила си си реални цели и това е прекрасно.Разбира се, не е хубаво да останеш пълна, просто не бива- откъм здраве, откъм визия, откъм мъже, откъм работа...откъм всичко.Хората мразят дебелите не защото са заразни, а защото хората мразят да виждат доказателство за слабата човешка воля дори у другите хора, а камо ли в себе си.
Дебелината крие качествата у хората дълбоко вътре, не защото ги нямат, а и защото не смеят да ги заявят смело.Защото вървят със забити нослета в тротоара, да не би да срещнат отново недружелюбен поглед.
Онзи ден една много дебела жена, с такъв нос в тротоара, щеше да ме събори като се блъсна в мен.Вдигна очи и цялата изчервена промърмори "Извинете, като съм такъв слон, кой ми е виновен!"Изтръпнах, разбирате ли, а тя се блъсна в мен, защото бе твърде заета да се прави, че не съществува и да се опитва да бъде незабележима.
Е, имама новина- дебелите хора се виждат от всеки ъгъл, техните недостатъци са широко коментирани и с наслаждение предъвквани, сочени.Защото е по-лесно да посочиш дебел, отколкото да признаеш, че външността е отражение на онова вътре в човека.И че да е така дебел един човек- има причина, която касае не само него.Не говоря за болести!
Ядеш, за да подтиснеш мисли, събития, хора, стремежи, любов, омраза и мога да продължа така с няколко страници.
Е да, може би нямаш оправдание...но тогава разбираш дали имаш приятели.
Да те приемат такъв, какъвто с в този момент и нежно да те насочат, да ти помогнат, да не изпуснат ръката ти.
Защото никой не заслужава да остане дебел, когато слаб ще бъде по-щастлив.
Не слаб на всяка цена, просто по-слаб, по-здрав, по-целеустремен.

Минаваща, йо-йо-йото е единственото, което една жена владее без проблем- всичко останало зависи и от хората, с които живеем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичета, благодаря ви за упората - отново!
За резултати не мога да говоря. Това е едно от най-големите ми предизвикателства - да не забелязвам кантара. Първата седмица бях около -5 килца. Втората мисля бяха около - 2. След това започнах да проявявам новата философия на живота ми, че първо трябва да променя навиците си, а след това да мисля за отслабването... Опитвам се да се храня редовно и здравословно. Страх ме е да се кача на кантара, защото бих могла да се разочаровам и да се откажа....ще е за кой ли път!

Най-големият ми проблем в момента е, че нямам време за спорт...не, че кипя от желание, но знам, че е нужен и задължителен. Работя по мин. 12 часа и реално последното нещо, което мога да направя преди или след работа е да се забия в някой фитнес център. Стремя се сутрин да ходя повечко пеша...уикенда малко на планина, но като цяло май не стига - времето е кът. Мислите ли, че кожата ми ще увисне? Далеч съм от мисълта, че ще бъда стегната както никога...но все пак?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би мислиш, че ме разобличаваш по някакъв начин, или че ми разкриваш някакви истини за самата мен, пишейки, че съм нещастна от теглото си или че имам комплекси? Аз не го крия. Ако не беше така – нямаше като откачена да се люшкам между всякакви диети и други мъчения цели 10 години. И тъй като виждам колко това е безмислено – опитвам се да накарам и други да го проумеят. Особено ако това, което аз правя 10 години, на тях им предстои поне 4 пъти по-дълго! Около себе си виждам много дебеланки, познавам доста, които са постигнали съвършенството да НЯМАТ такива комплекси. Живеят си прекрасно, имат отлични семейства, издигнати са достатъчно на работните си места, не дращят по клубове като нас, а пият с пълни шепи от нещата, които им доставят удоволствие. И съм сигурна, че са далеч по-щастливи от вечните робини на кантара и сантиметъра.

Противоречия в изказванията си нямам.

Професията ми и животът ми бяха свързани с много движение през първите 40 години от живота ми. И с много показване пред хора. Допускам, че това спомогна за отдалечаване проявата на генната обремененост. Никога не съм била манекенски слаба, винаги съм имала и малко коремче. Но ДА, изглеждах определено добре. Не приемам твърдението ти, че генът „напълняване” се проявява непременно ДО или В пубертета. Той може да се отключи и много по-късно, ако не внимаваш. Както стана с мен. А най-ярката му проява според мен е да ядеш колкото другите около теб и да напълняваш много повече от тях. Според известната шега - и да погледнеш само тортата-тя ти се залепва! :-))).


Мъжът ми и до днес предпочита слабите жени. Безапелационно! Може и да си е хванал слабо гадже на стари години – казва ли ти някой? Знам само, че щях да съм много по-спокойна, ако вкусът му беше друг. Т.е. - ако се бях омъжила за някой, който предпочита пълничките мацки, или му е все едно. Поне щяхме да си похапваме заедно! Не вярвам да ме остави на тази възраст заради напълняването ми. Но ако бяхме 20 години по-млади??...

Казваш: „Склонност към напълняване и "обичане да си похапваш" не е едно и също. Първото е метаболитно нарушение /в много случаи поправимо с подходящо лечение/, второто психологическо и подлежи на волева корекция.”

Не съм твърдяла, че е едно и също. Казах само, че ако една жена притежава И ДВЕТЕ – положението е почти неспасяемо. А относно волевата корекция…виж, в живота има много ИСТИНСКИ ВАЖНИ неща, за които човек ТРЯБВА да упражнява волята си. Не мога да приема ВОЛЕВО И БЕЗМИСЛЕНО да се лишавам от удоволствията си в името на някакво псевдо-добро качество на живот или в името на нечий мутрашки манталитет! Все едно да се опитваш да обясниш на пристрастения пушач, че се трови с цигарите и да му приказваш за воля…


С теб се съгласявам в твърденията ти, че на по-млади години е твърде възможно преборването на проблема да стане по-лесно. Но също така е твърде възможно това ДА НЕ СЕ СЛУЧИ.

Е, дали целият живот на такава жена трябва според теб да премине в неравната борба с килограмите? Още повече – ако някой, авторитетно и убедително, още от 25 годишна, й е втълпил, че НЕПРЕМЕННО ще е нещастна и некачествена, ако не е успяла?? Колко бройки сте тук в клуба, които могат да се похвалят с успехи? Прочетох списъка – на пръсти се броят. Не е възможно да се заблуждаваш, че процентът на победителките сред всички жени с такива проблеми е ГОЛЯМ. Според мен се движи в рамките на първата десетка. Максимум. А другите 90% какво – да мрем ли?? И да оплакваме некачествения си живот?

Аз предпочитам да помогна, ако мога, на такива жени, за да не се чувстват второ качество. Това беше крайната цел на включването ми.

Няма нужда да заемаш отбранителна позиция, не съм мислила да те "разобличавам", просто ти посочих противоречията в писанията ти.

Ти може да не приемаш твърденията ми, че генетичното предразположение към напълняване се проявява най-късно в пубертета, но това не е мое твърдение, а на медицината, която все пак е сериозна наука. Разбира се, има и много други причини, които могат да отключат напълняване в по-късна възраст, но генетиката тук няма пръст.
"да ядеш колкото другите около теб и да напълняваш много повече от тях - това е забавен метаболизъм, за който винаги има някаква медицинска причина, която в много случаи може да бъде открита и отстранена.
А това "Знам само, че щях да съм много по-спокойна, ако вкусът му беше друг. Т.е. - ако се бях омъжила за някой, който предпочита пълничките мацки, или му е все едно. Поне щяхме да си похапваме заедно! Не вярвам да ме остави на тази възраст заради напълняването ми. Но ако бяхме 20 години по-млади??. вече хич не звучи оптимистично. И може би има отношение към проблема, помисли.

"Склонността към похапване" е също медицинска диагноза и си има име - хиперфагия. Отдавна е внесена в списъка на болестите в раздела с хранителните разстройства редом с анорексията и булимията.
Диагностични критерии за затлъстяване при хиперфагия:
(Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders)
- увеличаване с поне 20% на изходното тегло;
- повтарящи се епизоди на прекаляване с храненето (бърза консумация на голямо количество храна за определен период от време);
- безразлично поведение към храненето по време на период на прекаляване с храната;
- повтарящи се опити за сваляне на килограмите чрез строги диети;
- съзнаване на факта, че начинът на хранене не е нормален;
- депресивно настроение и самообвинение (чувство на вина), вследствие на периодите на прехранване;
- привидно добро настроение, придружено в дълбочина с чувство на вина и неадекватност.

Хиперфагията като всяка болест подлежи на лечение.


И още нещо - "истински важните неща, за които човек трябва да упражнява волята си" са различни за различните хора. Както са различни и понятията "безсмислени лишения" и "удоволствия". За някого удоволствие е храната, за друг - да изглежда както иска. Въпрос на вкус. Критериите за високо качество на живот също са различни. Условието е човек да е удовлетворен от себе си - ако възможността да се храни неограничено за някого е достатъчна, за да му донесе това удовлетворение, нищо лошо, човекът е щастлив.
Израза "в името на нечий мутрашки манталитет" е несериозен. Не твърдиш, че цял свят с изключение на няколко африкански племена е с мутрашки манталитет, нали?


Виж, ние с теб можем да спорим безкрай. Ти си решила за себе си нещо и то те устройва. Но тук са основно жени, които са си поставили някаква цел. Може да е правилна или не според теб, но това е техният избор. Сама знаеш, че това, което правят, не е лесно. И за да успеят, необходимо и задължително условие е да вярват в успеха. Последното, което им трябва, е бъдат убеждавани, че усилията им са обречени на неуспех.
Пишеш много емоционално и искрено и прекрасно е, че си решила да помогнеш на неуспелите "да не се чувстват второ качество", но помагай на неуспелите, а не на тези, които се опитват да успеят, защото за тях това не е помощ, а им пречи.

И не е вярно, че успелите да се справят с килограмите са малко. Тези, които не са успели /изключвам медицинските случаи, които са много малко/, са тези, които изначално не са вярвали в успеха или не са били наясно с мотивацията си.



п.п. Не съм от контингента на клуба. Просто по стечение на обстоятелствата съм виждала прекалено много жени, на които излишните килограми са съсипали живота. На някоя донесли болести, на друга попречили да получи мечтана работа, трета изоставена от любим човек, четвърта просто несправила се с подигравателните погледи на околните... Общото между тях е едно - всичките са със смазана психика и нулево самоуважение. А това се лекува много по-трудно от наднорменото тегло, каквито и да са причините за него.

Е, тъй като не виждам клуб на НЕУСПЯЛИТЕ да се преборят с килограмите, си разреших да се вмъкна в бодрия оптимистичен тон, който (похвално!) цари в ТОЗИ клуб. Усещам прикрит упрек от твоя страна за това, но не съжалявам, че го направих.

Ти познаваш нещастни дебеланки, аз пък познавам щастливи. Нито едното, нито другото е лъжа. Това е животът.

И продължавам да смятам за престъпление, манипулация и промиване на мозъци да ВНУШАВАМЕ на някой, че е втора категория човек и животът му е некачествен, независимо по каква причина. ДОРИ и по причината „липса на ВОЛЯ да се пребориш с теглото си”.






ПП. Да не би да искаш да кажеш, че слабите жени са много по-оптимистични относно вероятността съпрузите им да си имат гаджета?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох вече се обърках, коя е минаваща, коя е друга минаваща, дали все пак минават :).

А обърквация сигурно още повече. Всяка мания е проблем, включително и тази вечно да преследваме моделските фигури. Но от опит зная, че жените на високи мениджърски позиции не са над 100 килограма, не говоря за жените със собствен бизнес или в творческите сфери. Странно е, не е справедливо но е така. Имам чувството, че собствениците и големите шефове си мислят, че нестига, че е жена, ами е и дебела, то тя е мудна, не само физически, но и умствено, пълнотата не предполага, че под тези сланинки се крие бърз и находчив ум, да не говорим, че при сегашната конкуренция за работа винаги има една слаба конкурентка, и познайте какъв е изборът! Дааммм, въпрос на престиж е при срещи на високо равнище, обкръжението да е представително със самочувствие и стил. И тогава, какво остава - да се примирим, че дори и да сме мнооого добри в професията, ще си останем на позиция, която не отговаря на възможностите ни?

Съгласна съм напълно с теб. И с дамата, с което по принцип споря, също съм съгласна по много пунктове.

Но, по дяволите, наистина човек понякога НЕ УСПЯВА да отслабне, или пък не успява да задържи отслабването в дългосрочен план. Визирам МНОГО по-дългосрочен, а не в няколко месеца. НЕ ТРЯБВА да вкарваме в комплекси такива жени, вредно е, защото една комплексирана дебеланка е в пъти по-нещастна от друга, която се е примирила и търси разрешения на живота си по друг начин, а не като функция на дебелината си.

Подчертавам - изобщо не говоря за дебелина, която нанася вреди на здлавето. В тези случаи отслабването трябва да се приеме просто като неприятно лечение. Но някои организми прекрасно се адаптират към десетината килца в повече и тогава един комплекс би вгорчил НАПЪЛНО ИЗЛИШНО живота на една жена - ЗАЩО ДА Й ГО СЪЗДАВАМЕ ОЩЕ ОТ МАЛКА??

Не е ли много по-добре да възпитаваме младите в този дух: "Много по-здравословно и по-красиво е да си слаба, мила, не прекалявай с яденето, движи се повече, но ако си по-пълничка - не е нещастие, по-важното е да си умна и весела"??

Принципно не понасям особено американците като нация. Но в този случай признавам, че отърсването им от върпросния комплекс ми се струва изключително напредничава тенденция.

В тази тема май не само Обърквация е объркана. Минаваща, може и да не го съзнава, но е не по-малко объркана, от там и съветите й не са съвсем приемливи.
За да звуча позитивно , първо да кажа, че има една позиция по която съм напълно съгласна с теб - трябва да търсим душевния си комфорт и да се борим да го постигнем. Ти мислиш, че си постигнала своя похапвайки си сладко, угаждайки си на душата и радвайки се на живота. Дано наистина да е така, но оставам с усещането, че не си сигурна. Аз също много се радвам на щастливите и жизнерадостни дебеланки. Засъжаление не съм една от тях - или съм жизнерадостна или съм дебела, не ми се получава иначе.
С всичко останало не съм съгласна с теб и искам да ти кажа, за да ти помогна, както ти искаш да помогнеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите