Отварям нова тема, като продължение на предишната...мисля, че е редно тъй като края на предишната е доста интересен. По-долу има линк към първата ми тема.
За тези, на които не им се чете ще разкажа на кратко. Преди около месец потърсих помощ тук, ужасена, че съм минала 100-те кила. Намерих доста подкрепа, хубави разсъждения и все смислени напътствия. В темата се формираха доста смислени спорове, които мисля всеки трябва да прочете...поне на мен ми помогнаха да погледна нещата от един друг ъгъл, за който не се бях сещала досега.
В крайна сметка...не съм изряден диетуващ, никак даже...но при мен основния проблем беше преяждането. Сега смея да твърдя, че доста се промених в това отношение.
Както бях писала в предишната тема основно се стремя да внимавам с това, което слагам в устата си, а не толкова с това колко свалям.
Мисля първоначално да си създам нови навици, здравословно хранене и след това да мисля за отслабването /в случай, че не е постигнато/.
Вчера ми се допи чай с мед, нещо което е прецедент за мен...защото аз не обичам нито едното, нито другото. Но предвид това, че в офиса имам чист мед /бащата на шефа ни е производител/ реших да си го позволя, макар и в минимално количество. Храната си овкусявам само с чист зехтин, тоест такъв в чието качество съм сигурна /пращат ми такъв от Гърция/. С тези си изречения се опитвам да споделя това, че вече обръщам внимание на малките неща и детайли, които преди очевидно не са ми правили впечатление и явно там съм бъркала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления! С интерес ще следя темата и ще стискам палци да постигнеш плануваните резултати. Може да споделиш и какво си постигнала до момента.

Трябва да ти кажа, че изчетох с голямо внимание написаното от теб.Мога да ти поднеса адмирациите си- споделила си от сърце опит, който не е почерпен от приятелки и прочетено, а нещо през, което преминаваш самата ти.
Стана ми топло, че има хора, които все още наричат бяло- бяло.
Всички тук знаем какво да кажем, как да постъпим, какво да ядем и какво да не ядем.Нещо повече, знаем какво да изберем като храна, като облекло, като приятели.И все пак правим грешки, но не защото не сме избрали правилното, а защото винаги пропускаме какви сме ние отвътре в крайна сметка и дали онова към, което се стремим ще ни донесе желаното.
- искам да отслабна, за да ме харесват всички, за да получавам по-лесно нещата от живота, които по правило слабите и красивит получават почти винаги.
- искам да си купя по-хубава кола, защото с нея изглеждам по- хай и хората ще допуснат, че печеля добре, щом мога да си позовля по-висок клас кола
- искам да имам новите ботуши на едикоясимарка, защото те са модни и ще кореспондират прекрасно с онова палто на едикоясимарка, освен това приятелките ми ще паднат като ме видят така пременена.
- искам да се храня с малки и изискани порции в ресторанта, като не закачам блискостоящият фикус от глад, докато мъжете се възхищават на тънките ми бедра и си казват, че такава жена е супер лесна са издръжка.
- искам, искам, искам.....
Но какво искаш да сториш за себе си, което да касае само теб....
Ето за това се замислих, докато четях "минаваща" и трябва да ви кажа, че тази жена каза онова, което много не казват дори и пред себе си- ще сваля 10 или 20 кг. и ще надвия природата си на решаваща проблемите си с храна жена, но един ден пак ще съм същата.
Аз, многократно съм сваляла и качвала килограми, последно ми знаменателон сваляне от близо 60 кг. просто влезе и в моите рекорди.И разбира се, отказвам да призная, че така ще е цял живот, защото онези знаменателни промени по филмите те са факт, да- но после филмът свършва и никой не дава какво става във времето.А ние всички тук знаем, ставаш пак дебел един ден, защото това те дебне и защото си казваш "един път щом съм ги свалила, мога пак".
И разбира се "От утре!"

До Обърквация- поставила си си реални цели и това е прекрасно.Разбира се, не е хубаво да останеш пълна, просто не бива- откъм здраве, откъм визия, откъм мъже, откъм работа...откъм всичко.Хората мразят дебелите не защото са заразни, а защото хората мразят да виждат доказателство за слабата човешка воля дори у другите хора, а камо ли в себе си.
Дебелината крие качествата у хората дълбоко вътре, не защото ги нямат, а и защото не смеят да ги заявят смело.Защото вървят със забити нослета в тротоара, да не би да срещнат отново недружелюбен поглед.
Онзи ден една много дебела жена, с такъв нос в тротоара, щеше да ме събори като се блъсна в мен.Вдигна очи и цялата изчервена промърмори "Извинете, като съм такъв слон, кой ми е виновен!"Изтръпнах, разбирате ли, а тя се блъсна в мен, защото бе твърде заета да се прави, че не съществува и да се опитва да бъде незабележима.
Е, имама новина- дебелите хора се виждат от всеки ъгъл, техните недостатъци са широко коментирани и с наслаждение предъвквани, сочени.Защото е по-лесно да посочиш дебел, отколкото да признаеш, че външността е отражение на онова вътре в човека.И че да е така дебел един човек- има причина, която касае не само него.Не говоря за болести!
Ядеш, за да подтиснеш мисли, събития, хора, стремежи, любов, омраза и мога да продължа така с няколко страници.
Е да, може би нямаш оправдание...но тогава разбираш дали имаш приятели.
Да те приемат такъв, какъвто с в този момент и нежно да те насочат, да ти помогнат, да не изпуснат ръката ти.
Защото никой не заслужава да остане дебел, когато слаб ще бъде по-щастлив.
Не слаб на всяка цена, просто по-слаб, по-здрав, по-целеустремен.

Минаваща, йо-йо-йото е единственото, което една жена владее без проблем- всичко останало зависи и от хората, с които живеем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичета, благодаря ви за упората - отново!
За резултати не мога да говоря. Това е едно от най-големите ми предизвикателства - да не забелязвам кантара. Първата седмица бях около -5 килца. Втората мисля бяха около - 2. След това започнах да проявявам новата философия на живота ми, че първо трябва да променя навиците си, а след това да мисля за отслабването... Опитвам се да се храня редовно и здравословно. Страх ме е да се кача на кантара, защото бих могла да се разочаровам и да се откажа....ще е за кой ли път!

Най-големият ми проблем в момента е, че нямам време за спорт...не, че кипя от желание, но знам, че е нужен и задължителен. Работя по мин. 12 часа и реално последното нещо, което мога да направя преди или след работа е да се забия в някой фитнес център. Стремя се сутрин да ходя повечко пеша...уикенда малко на планина, но като цяло май не стига - времето е кът. Мислите ли, че кожата ми ще увисне? Далеч съм от мисълта, че ще бъда стегната както никога...но все пак?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би мислиш, че ме разобличаваш по някакъв начин, или че ми разкриваш някакви истини за самата мен, пишейки, че съм нещастна от теглото си или че имам комплекси? Аз не го крия. Ако не беше така – нямаше като откачена да се люшкам между всякакви диети и други мъчения цели 10 години. И тъй като виждам колко това е безмислено – опитвам се да накарам и други да го проумеят. Особено ако това, което аз правя 10 години, на тях им предстои поне 4 пъти по-дълго! Около себе си виждам много дебеланки, познавам доста, които са постигнали съвършенството да НЯМАТ такива комплекси. Живеят си прекрасно, имат отлични семейства, издигнати са достатъчно на работните си места, не дращят по клубове като нас, а пият с пълни шепи от нещата, които им доставят удоволствие. И съм сигурна, че са далеч по-щастливи от вечните робини на кантара и сантиметъра.

Противоречия в изказванията си нямам.

Професията ми и животът ми бяха свързани с много движение през първите 40 години от живота ми. И с много показване пред хора. Допускам, че това спомогна за отдалечаване проявата на генната обремененост. Никога не съм била манекенски слаба, винаги съм имала и малко коремче. Но ДА, изглеждах определено добре. Не приемам твърдението ти, че генът „напълняване” се проявява непременно ДО или В пубертета. Той може да се отключи и много по-късно, ако не внимаваш. Както стана с мен. А най-ярката му проява според мен е да ядеш колкото другите около теб и да напълняваш много повече от тях. Според известната шега - и да погледнеш само тортата-тя ти се залепва! :-))).


Мъжът ми и до днес предпочита слабите жени. Безапелационно! Може и да си е хванал слабо гадже на стари години – казва ли ти някой? Знам само, че щях да съм много по-спокойна, ако вкусът му беше друг. Т.е. - ако се бях омъжила за някой, който предпочита пълничките мацки, или му е все едно. Поне щяхме да си похапваме заедно! Не вярвам да ме остави на тази възраст заради напълняването ми. Но ако бяхме 20 години по-млади??...

Казваш: „Склонност към напълняване и "обичане да си похапваш" не е едно и също. Първото е метаболитно нарушение /в много случаи поправимо с подходящо лечение/, второто психологическо и подлежи на волева корекция.”

Не съм твърдяла, че е едно и също. Казах само, че ако една жена притежава И ДВЕТЕ – положението е почти неспасяемо. А относно волевата корекция…виж, в живота има много ИСТИНСКИ ВАЖНИ неща, за които човек ТРЯБВА да упражнява волята си. Не мога да приема ВОЛЕВО И БЕЗМИСЛЕНО да се лишавам от удоволствията си в името на някакво псевдо-добро качество на живот или в името на нечий мутрашки манталитет! Все едно да се опитваш да обясниш на пристрастения пушач, че се трови с цигарите и да му приказваш за воля…


С теб се съгласявам в твърденията ти, че на по-млади години е твърде възможно преборването на проблема да стане по-лесно. Но също така е твърде възможно това ДА НЕ СЕ СЛУЧИ.

Е, дали целият живот на такава жена трябва според теб да премине в неравната борба с килограмите? Още повече – ако някой, авторитетно и убедително, още от 25 годишна, й е втълпил, че НЕПРЕМЕННО ще е нещастна и некачествена, ако не е успяла?? Колко бройки сте тук в клуба, които могат да се похвалят с успехи? Прочетох списъка – на пръсти се броят. Не е възможно да се заблуждаваш, че процентът на победителките сред всички жени с такива проблеми е ГОЛЯМ. Според мен се движи в рамките на първата десетка. Максимум. А другите 90% какво – да мрем ли?? И да оплакваме некачествения си живот?

Аз предпочитам да помогна, ако мога, на такива жени, за да не се чувстват второ качество. Това беше крайната цел на включването ми.

Няма нужда да заемаш отбранителна позиция, не съм мислила да те "разобличавам", просто ти посочих противоречията в писанията ти.

Ти може да не приемаш твърденията ми, че генетичното предразположение към напълняване се проявява най-късно в пубертета, но това не е мое твърдение, а на медицината, която все пак е сериозна наука. Разбира се, има и много други причини, които могат да отключат напълняване в по-късна възраст, но генетиката тук няма пръст.
"да ядеш колкото другите около теб и да напълняваш много повече от тях - това е забавен метаболизъм, за който винаги има някаква медицинска причина, която в много случаи може да бъде открита и отстранена.
А това "Знам само, че щях да съм много по-спокойна, ако вкусът му беше друг. Т.е. - ако се бях омъжила за някой, който предпочита пълничките мацки, или му е все едно. Поне щяхме да си похапваме заедно! Не вярвам да ме остави на тази възраст заради напълняването ми. Но ако бяхме 20 години по-млади??. вече хич не звучи оптимистично. И може би има отношение към проблема, помисли.

"Склонността към похапване" е също медицинска диагноза и си има име - хиперфагия. Отдавна е внесена в списъка на болестите в раздела с хранителните разстройства редом с анорексията и булимията.
Диагностични критерии за затлъстяване при хиперфагия:
(Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders)
- увеличаване с поне 20% на изходното тегло;
- повтарящи се епизоди на прекаляване с храненето (бърза консумация на голямо количество храна за определен период от време);
- безразлично поведение към храненето по време на период на прекаляване с храната;
- повтарящи се опити за сваляне на килограмите чрез строги диети;
- съзнаване на факта, че начинът на хранене не е нормален;
- депресивно настроение и самообвинение (чувство на вина), вследствие на периодите на прехранване;
- привидно добро настроение, придружено в дълбочина с чувство на вина и неадекватност.

Хиперфагията като всяка болест подлежи на лечение.


И още нещо - "истински важните неща, за които човек трябва да упражнява волята си" са различни за различните хора. Както са различни и понятията "безсмислени лишения" и "удоволствия". За някого удоволствие е храната, за друг - да изглежда както иска. Въпрос на вкус. Критериите за високо качество на живот също са различни. Условието е човек да е удовлетворен от себе си - ако възможността да се храни неограничено за някого е достатъчна, за да му донесе това удовлетворение, нищо лошо, човекът е щастлив.
Израза "в името на нечий мутрашки манталитет" е несериозен. Не твърдиш, че цял свят с изключение на няколко африкански племена е с мутрашки манталитет, нали?


Виж, ние с теб можем да спорим безкрай. Ти си решила за себе си нещо и то те устройва. Но тук са основно жени, които са си поставили някаква цел. Може да е правилна или не според теб, но това е техният избор. Сама знаеш, че това, което правят, не е лесно. И за да успеят, необходимо и задължително условие е да вярват в успеха. Последното, което им трябва, е бъдат убеждавани, че усилията им са обречени на неуспех.
Пишеш много емоционално и искрено и прекрасно е, че си решила да помогнеш на неуспелите "да не се чувстват второ качество", но помагай на неуспелите, а не на тези, които се опитват да успеят, защото за тях това не е помощ, а им пречи.

И не е вярно, че успелите да се справят с килограмите са малко. Тези, които не са успели /изключвам медицинските случаи, които са много малко/, са тези, които изначално не са вярвали в успеха или не са били наясно с мотивацията си.



п.п. Не съм от контингента на клуба. Просто по стечение на обстоятелствата съм виждала прекалено много жени, на които излишните килограми са съсипали живота. На някоя донесли болести, на друга попречили да получи мечтана работа, трета изоставена от любим човек, четвърта просто несправила се с подигравателните погледи на околните... Общото между тях е едно - всичките са със смазана психика и нулево самоуважение. А това се лекува много по-трудно от наднорменото тегло, каквито и да са причините за него.

Е, тъй като не виждам клуб на НЕУСПЯЛИТЕ да се преборят с килограмите, си разреших да се вмъкна в бодрия оптимистичен тон, който (похвално!) цари в ТОЗИ клуб. Усещам прикрит упрек от твоя страна за това, но не съжалявам, че го направих.

Ти познаваш нещастни дебеланки, аз пък познавам щастливи. Нито едното, нито другото е лъжа. Това е животът.

И продължавам да смятам за престъпление, манипулация и промиване на мозъци да ВНУШАВАМЕ на някой, че е втора категория човек и животът му е некачествен, независимо по каква причина. ДОРИ и по причината „липса на ВОЛЯ да се пребориш с теглото си”.






ПП. Да не би да искаш да кажеш, че слабите жени са много по-оптимистични относно вероятността съпрузите им да си имат гаджета?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох вече се обърках, коя е минаваща, коя е друга минаваща, дали все пак минават :).

А обърквация сигурно още повече. Всяка мания е проблем, включително и тази вечно да преследваме моделските фигури. Но от опит зная, че жените на високи мениджърски позиции не са над 100 килограма, не говоря за жените със собствен бизнес или в творческите сфери. Странно е, не е справедливо но е така. Имам чувството, че собствениците и големите шефове си мислят, че нестига, че е жена, ами е и дебела, то тя е мудна, не само физически, но и умствено, пълнотата не предполага, че под тези сланинки се крие бърз и находчив ум, да не говорим, че при сегашната конкуренция за работа винаги има една слаба конкурентка, и познайте какъв е изборът! Дааммм, въпрос на престиж е при срещи на високо равнище, обкръжението да е представително със самочувствие и стил. И тогава, какво остава - да се примирим, че дори и да сме мнооого добри в професията, ще си останем на позиция, която не отговаря на възможностите ни?

Съгласна съм напълно с теб. И с дамата, с което по принцип споря, също съм съгласна по много пунктове.

Но, по дяволите, наистина човек понякога НЕ УСПЯВА да отслабне, или пък не успява да задържи отслабването в дългосрочен план. Визирам МНОГО по-дългосрочен, а не в няколко месеца. НЕ ТРЯБВА да вкарваме в комплекси такива жени, вредно е, защото една комплексирана дебеланка е в пъти по-нещастна от друга, която се е примирила и търси разрешения на живота си по друг начин, а не като функция на дебелината си.

Подчертавам - изобщо не говоря за дебелина, която нанася вреди на здлавето. В тези случаи отслабването трябва да се приеме просто като неприятно лечение. Но някои организми прекрасно се адаптират към десетината килца в повече и тогава един комплекс би вгорчил НАПЪЛНО ИЗЛИШНО живота на една жена - ЗАЩО ДА Й ГО СЪЗДАВАМЕ ОЩЕ ОТ МАЛКА??

Не е ли много по-добре да възпитаваме младите в този дух: "Много по-здравословно и по-красиво е да си слаба, мила, не прекалявай с яденето, движи се повече, но ако си по-пълничка - не е нещастие, по-важното е да си умна и весела"??

Принципно не понасям особено американците като нация. Но в този случай признавам, че отърсването им от върпросния комплекс ми се струва изключително напредничава тенденция.

В тази тема май не само Обърквация е объркана. Минаваща, може и да не го съзнава, но е не по-малко объркана, от там и съветите й не са съвсем приемливи.
За да звуча позитивно , първо да кажа, че има една позиция по която съм напълно съгласна с теб - трябва да търсим душевния си комфорт и да се борим да го постигнем. Ти мислиш, че си постигнала своя похапвайки си сладко, угаждайки си на душата и радвайки се на живота. Дано наистина да е така, но оставам с усещането, че не си сигурна. Аз също много се радвам на щастливите и жизнерадостни дебеланки. Засъжаление не съм една от тях - или съм жизнерадостна или съм дебела, не ми се получава иначе.
С всичко останало не съм съгласна с теб и искам да ти кажа, за да ти помогна, както ти искаш да помогнеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

вредно е, защото една комплексирана дебеланка е в пъти по-нещастна от друга, която се е примирила и търси разрешения на живота си по друг начин, а не като функция на дебелината си.

---

В отговор на:

---

"Много по-здравословно и по-красиво е да си слаба, мила, не прекалявай с яденето, движи се повече, но ако си по-пълничка - не е нещастие, по-важното е да си умна и весела"??

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки трябва да извърви своя път, да достигне до своите изводи, да намери своя душевен комфорт; твоето щастие не е задължително щастие за всички останали.

Малко по малко започвам като че ли да се ядосвам. Аз ли не се изразявам както трябва, или тук четат все хора, които страшно обичат диетите и спорта? И спора? ТВОЕТО щастие СЪЩО не е задължително за всички. Къде посъветвах някого да не извървява пътя си? Аз самата не го ли извървях? Имам и още да вървя. Не казах ли също, че ТРЯБВА да възпитаваме децата да не ядат много, да се движат повече?

Но наистина ми омръзна НЯКОЙ да гледа мен и всички дебеланки с презрение. Точно вие, които го правите, сте виновни за комплексите ни, а не вида ни и теглото ни! Вие и вашето старание да внушите на нас, както и на околните, че сме ДОСТОЙНИ за това презрение. И ако не успеем да отслабнем - ще сме по-долно качество от тези, които цял живот се мъчат между 15 килограма нагоре-надолу и смятат този начин на живот, кой знае защо, за по-качествен….

Човек трябва да е широко скроен и да приема всеки с особеностите му, като равноправно човешко същество. Нищо, че е по-дебел.

Всичко, което си написала, съм го написала и аз, с по-други думички. Няма да изпадам в детайлно сравняване на твоя постинг и моите, за да те убедя. Може би наистина преди да започнеш да пишеш, трябваше по-добре да ме ПРОЧЕТЕШ, още от миналата тема и първата ми намеса тук.

Единственото, което не разбрах от теб, е какво мислиш - ПРАВИЛНО ли е да се създават комплекси на тези, които вече са "извървяли пътя си" и са намерили щастието си НЕ ТАМ, където си го намерила ти, а например в пастичките?

Ако ТИ не можеш да си жизнерадостна и дебела, не натрапвай мнението, че тези, които могат, са нещо не в ред, объркани са и трябва непременно да се променят.
И никакви съвети не съм дала на Обърквация, нито съм я агитирала. Просто написах мнение. Нито отговорно, нито безотговорно. Само различно от вашето. Може ли?

ПРАВИЛНО ли е да се създават комплекси на тези, които вече са "извървяли пътя си" и са намерили щастието си НЕ ТАМ, където си го намерила ти, а например в пастичките?
1. Не е правилно да се създават комплекси, но те не се и създават, тях просто си ги имаме и това не е само по отношение на килограмите - ами малкия бюст, кривите крака, рядката коса и т.н., още повече, че това си е даденост и няма вина конкретния човек? На мен лично никой не ми е казвал право куме в очи, абе ти си дебела, нямаш воля да отслабнеш и по този начин да ме комплексира, но пък аз нямам ли си огледало - и не знам ли, че е по-добре да изям едно паченце торта вместо цялата?
2. Няма щастие в пастичките. ;) Ама пък са вкусни пустите!

Безподобна е права, че станахме доста минаващи, та да се идентифицирам. :) Аз съм "другата минаваща" и "***" горе.

Скъпа Минаваща, не вярвай, че има много щастливи дебелани. Има такива, които успешно се преструват на щастливи или такива, които са се примирили, че няма да са толкова щастливи, колкото биха искали. Депресията - скрита или явна, е неизменен спътник на затлъстяването. И скритата е дори по-опасна, защото често излиза на повърхността в момент, когато вече е късно и овладяването и е много по-трудно. Е, сигурно има и единици, които са намерили щастието си в безконтролното лапане, но на мен не са ми попадали такива, дори сред тези, които го твърдят.
Има и обяснение - неорайхианската терапия поставя в основата на пирамидата на потребностите не храната или секса, а потребността от принадлежност - към групата, към обществото. Склонна съм в това да се съглася с тях. Човекът е обществено животно, всеки иска да се чувства приет, одобрен, харесан, оценен по достойнство. А както е казала и Безподобна - в този свят ВЕЧЕ съществува култ към перфектното тяло и за съжаление, светът ще продължава да гледа на дебелите с присмех и презрение, колкото и да не ни харесва това.
И да, аз лично приемам хората независимо от външния им вид и съчувствам на тези, които не са успели да се справят с проблема си. Съчувствам им вероятно дори повече отколкото ти, защото съм видяла хора, смазани от неуспеха, такива с прекършени съдби, и дори жени, стигали до опити за суицид, след като са признали борбата за загубена. Но моето или на някой друг съчувствие няма да промени обществените нагласи.

А по въпроса ти дали е правилно да се създават комплекси у тези, които са намерили щастие в пастичките - мисля, че няма нужда да им се създават такива комплекси, те си ги имат.
Примиренчеството не е печеливша позиция на никоя възраст, но на 20 е пагубно. Повярвай ми, тези, които са постигнали мир със себе си, защото се се предали и примирили /няма значение в какво/, не са за завиждане.



п.п. Искаш ли да се обзаложим, че ако си намериш мотивация, въпреки възрастта си и евентуалната хиперфагия, ще се окажеш не от 3-те процента, които не могат да задържат теглото по медицински причини? Защото ми се струва, че твоето примирение не е искрено. Примирените нямат твоите емоции.;)

Не съм искала да те ядосам, съжалявам. Прочетох поста си и сама видях, че съм по-остра, отколкото съм искала, за което се извинявам.
Няма да се впускам в подробности, излишно е. Но не мога да не спомена, че не се чувствам виновна за комплексите на някой, ни най-малко.
Аз не давам съвети как някой да се почувства щастлив, което само по себе си е отговор на въпроса дали смятам своето щастие за задължително за другите.
Приемам всяко мнение, изказвам неодобрение към съветите, това са две различни неща. Копирам съветите, които ти си дала в своя собствен първи пост:

Е, сега ти казвам - НЕ СЕ ПОДЛАГАЙ НА МЪЧЕНИЕТО ЦЯЛ ЖИВОТ ДА СЕ БОРИШ С ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА, ЗАЩОТО НЯМА ДА УСПЕЕШ ДА СЕ ПРЕБОРИШ.

Не им вярвай. За тях може и да е така. За нас с теб НЕ Е.

Съветът ми? По-лесно ще ти е да свикнеш с мисълта, че си пълничка

Има още много, но да не издребняваме.
Съжалявам, но не казваме едно и също нещо. Аз казвам, че щом момичето не се чувства добре с тези килограми, което е НЕЙНО мнение, трябва да работи по въпроса. Докато се почувства добре. Не докато стигне манекенски размери.
Искрено се надявам да не съм те ядосала този път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това просто не е вярно. Аз живея в страна, където повечето хора са дебелички и , повярвай ми, никой е гледа на тях с присмех и прочее. напротив, живеят пълноценно , някои от тях даже са модели - да има красиви ДЕБЕЛИ жени, които работят кат модели и са успешни. Все повече се налага идеята за приемане и пълноценно съществувне, независимо от формата и размера. НЕ Е ВЯРНО, че няма успешни пълни жени, или удовлетворени такива. Около мен е пълно с такива жени - успели, пълни и доволни. Със сигурност не са нещастни. В България скумриевата визия е в култ, но повечето жени НЕ изглеждат добре - не са стегнати и спортни, нито здрави нито жизнени нито имат хубави тела. Просто са слаби и от там -явно щастливи по думите ти. Мисля, че в развитите страни все повече се отдалечават към този стремеж за "перфектно тяло" най малкото заради многото хранителни разстройства - анорексия и булимия, от които умират хора. Заради това по медиите се лансира себеприемане и себеуважение , както и здравословен живот такъв какъвто си.

Съжалявам, останах с впечатление, че авторката на темата и опонентката ми живеят в България и изхождам от българските реалии. Ако съм сгрешила и те са също в страни, където преобладаващото население има затлъстяване, моля за извинение. Говорех за отношението към проблема в България. Коя е всъщност тази страна, където "повечето са дебелички"? Защото дори в Щатите хората с наднормено тегло са под половината, а в европейски /демек в "развитите страни"/ мащаб са 15-17%.

Правите ли разлика между "скумриевата визия", здравословното тегло и затлъстяването? За разлика от опонентите си съм уточнила в цифри за какво говоря и съм подчертала, че отклонението в минус е също толкова вредно, колкото и това в плюс. Повярвай, зная за хранителните разстройства достатъчно и също съм на мнение, че една анорексичка е не по-малко нещастна от една затлъстяла. Което обаче не е утеха нито за едната, нито за другата.

"Перфектното тяло" е перфектно с това, че излъчва здраве. И няма нищо общо с манекенките и мутресите, за които мислите, нито с момиченцата с анорексична визия, които им подражават. И наистина се цени навсякъде.
А себеприемането във вид, опасен за здравето, си е чисто самоубийство. Ама въпрос на вкус, като му харесва на някого...:)

Може и да има преуспели жени, но аз лично не познавам в бизнес средите, жена на висока мениджърска позиция, примерно финансов или изпълнителен директор да е над 100 кг. И не мисля, че трябва да се примиряваме с тези килограми, вариации до 15 кг е възможно и го приемам, но 30 кг и повече над нормата и то на 25 години си е множко откъдето и да го погледнеш, особено от здравословна гледна точка - какво ще стане когато мине 40 - 50 години?

Много ще я объркаме май Обърквация

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е най-после някой да ме подкрепи! Тенкю! (предполагам, че това е езикът, който говориш там, където си ;-)

Особено ми хареса това за себеприемането и себеуважението. Няма да е лошо и тук по-честичко да се лансират тези качества, които за съжаление у нас са задушени напълно от упорито и манипулационно натрапвани вкусове и теории.

Няма как да се самоуважаваш, въпреки от размера си, ако още от малък ти втълпяват, че ще живееш некачествено, ако не се изтезаваш непрекъснато с отслабване. Отслабване на каквато и да е цена - пък дори и с цената на здравето, за да може да се впишеш в общоприетите вкусове!

По повод на: А по въпроса ти дали е правилно да се създават комплекси у тези, които са намерили щастие в пастичките - мисля, че няма нужда да им се създават такива комплекси, те си ги имат.


Мисля, че имаме различно разбиране относно съдържанието на понятието "комплекс". Едно е да застанеш пред огледалото и да си кажеш: "Бре, колко съм напълняла! Не се харесвам така, я да взема някакви мерки!", а съвсем друго е мисълта ти да е : "О, ужас!!!!!!!!!! На какво съм заприличала! Свършено е с мен! Сега и на работа няма да ме вземат, и мъжете няма да ме погледнат, и изобщо - как ще се покажа пред хората!" Втората мисъл те потиска денонощно, кара те да търсиш отрицателни реакции у околните ДОРИ КОГАТО ГИ НЯМА, започваш да си въобразяваш, че не са те взели на работа ТОЧНО защото си дебела, а не, например, защото образованието ти не подхожда или защото са взели племенничката на управителя... Вманиачаваш се на тема "отслабване", всеки неуспех ти се струва катастрофален, денонощно мислиш само за това и животът ти се превръща в ад. Защото СИ ПРОЧЕЛ НЯКЪДЕ ИЛИ СИ ЧУЛ ОТ НЯКОЯ СЛАБИЧКА ПРИЯТЕЛКА, ЧЕ НЕЩАТА СЕ СЛУЧВАТ ТОЧНО ТАКА И ЧЕ Е ОСОБЕНО ВАЖНО ДА НЯМАШ ТЕЗИ 15 КГ ОТГОРЕ.

Моят апел е ако може все по-малко да се чуват и четат такива мнения.
Дори ако са започнали със: "Съжалявам, но у нас нещата са така". Бих предпочела изречението да започва с: "У нас нещата са така, но това е неправилно и трябва да се опитаме с общи усилия да го прекратим".

Защото, нали никого не устройва изречение от рода на :"Съжалявам, но у нас корупцията е на високо ниво и заради това всички трябва да се корумпираме, това са обичаите и разбиранията тук". Не е особено убедително сравнението, но има прилика.

Огледай се малко в Народното събрание и в Министерския съвет и тогава пак ми кажи дали не виждаш преуспяли жени с поне 15-20 килца отгоре!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Огледай се малко в Народното събрание и в Министерския съвет и тогава пак ми кажи дали не виждаш преуспяли жени с поне 15-20 килца отгоре!

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе, хора, наистина не там въпроса - има ли успели, няма ли, кой дебел, кой слаб. Какво значение има? Разводнихме темата на момичето, че я объркахме още повече.
За мен същината на въпроса е, че Обърквация е решила да отслабне, сама е взела това решение и сама е потърсила помощ. И не ни пита дали да отслабне или не, дали пълничките са по-успели и по-щастливи, просто ни пита как да го нарави правилно. И по мое мнение е взела правилната посока, внимава с качеството на храната.
Предлагам всеки да си стои както си се харесва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм за!
Който каквото е решил, а ние старите пушки ще помагаме с каквото можем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

....ето например в момента депутатката Мария Капон задава въпроси в парламентарния контрол. Килограмите й са със сигурност над 100. Въпреки това лично аз я уважавам. И не само аз.

Тези мои примери не искат да докажат, че човек не трябва поне да се опита да е прилично слаб. Нито че трябва да се самоуспокояваме от тях. А единствено оборвам мнението, че в България няма успяли дебели жени.

Хайде да отворим отделна тема и да не спамиме тази на Обърквация.

Ооооооо, мерси!!
Кода го попълвах многократно, ама това с предварителния преглед е обърквало конците. И клубът колко мои мненния изпусна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прощавай, не прочетох последния ти постинг, преди да посоча поредната дебеланка по телевизията. Права си относно питането на Обърквация, но доколкото ми е известен редът в клуба - не е изключение една тема да разгърне всякакви дискусии и спорове. Момичето със сигурност е достатъчно интелигентно, за да отсее полезните за него неща във всички мнения.

Ако пусна тема, че съм решила да се самоубия и питам за най-ефективните и безболезнени начини, някой няма ли право да се опита да ме спре?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хе-хе-xe! Че в България политичките са най-върлите бизнесменки! И политиците - още повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, както е достатъчно интелигентно да прецени дали се чувства добре като е 100 кг. и е излишно да се дават съвети по този въпрос.
Искам да поясня - не споря с теб, излишно е.
Писах за да помогна на Обърквация, за да обърна внимание, че тя вече е решила, да не се разколебава. Не за да споря с теб или, опазил ме Господ, да се опитвам да променя твоето мнение по който и да било въпрос.
Ако пуснеш тема, че си решила да се самоубиваш, няма да те разколебавам, знам че това не помага, ще направя всичко възможно да те пратя при доктор, който да ти помогне.

schaten, eto davam se sebe si za primer, kogato kachih 9 kg v sledstvie na naistina stresov jivot v chujbina smqna na obstanovka i tn, vypreki, che bqh s normalno BMI i syvsem zdrava, sportna i jiznena, edinstvenoto, koeto chuvah za sebe si ж българия bqha podigravki i sujalenie i tsykane s ezik.И то от доста Неуспели хора.Никой не ме поздрави да каже бре колко си научила или браво за напредъка в работата, годежа и прочее. Не! килограмите и само килограмите са основния проблем и значение. Edin chovek si pozvoli da mi kaje, che sym zaprilichala na свиня. А аз наистина се харесвах и се намирах за много привлекателна, нещо повече в чужбина съм много харесвана. Пробвах Аткинс и дюкан , но реших да не си развалям ваканцията с простотии и да се радвам на вкусната Бг храна. Отслабнах около 3-4 килограма без усилие и останалите си стоят, но просто не ми пука и съм решила да си стоя на новите си килограми и да не се занимавам с простотии. Който иска да отслабва - да отслабва - чудесно е, човек да иска от 100 кг да стане 75. Но това не значи, че тези на 100 кг, тези на 70 кг или тези на 40 кг имат по-малки шансове за кариера или за мъже или за сексапил. Това са простотии. Как Рубенсовите красавици не са имали проблеми със здравето?

Противоречиш си. От споделеното за отношението, което си срещнала, сама можеш да направиш извода, че тези със 100-те кг имат много по малко шансове за кариера и мъже, а за сексапил при тях може да става дума само по изключение.
По темата - след като ти си чула подобни изказвания и са ти подействали така, представи си колко нараняващо отношение може да получи в тези условия едно 100-кг момиче.


Не зная колко си висока, но предполагам, че изобщо нямаш нужда от отслабване. И след като харесваш визията си, престани да се затормозяваш, защото може да залетиш неусетно в другата крайност. Предполагам, че при теб има някакъв друг проблем, който ти пречи, най-вероятно адаптативен. При неправилна идентификация на проблема диетите са безполезни, а и ти явно нямаш никаква нужда от тях.


п.п. По времето на Рубенс проблемите със здравето просто не са се установявали, но показателно е, че тогава на 35 жената вече се е считала за баба, а продължителността на живота за повечето не е надхвърляла 50. Само дето тогава се е считало, че са умрели от старост...;)

е айде сега и слабите са живеели малко, даже по-малко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичета влизам за мъничко...
Моля ви продължете дескусията си тук. Не ме обърквате никак, даже напротив...
Довечера ще ви чета и пиша!

Хубава вечер!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ейй, как набързо сте отворили нова тема!
Дано моята сега съвсем не замре!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямай грижа!

Вземи, че се премести и ти в онази тема. И не е лошо още веднъж да обясниш че не само не сме ти пречели с "вредните" си изказвания, ами сме ти и помагали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стахотна тема, която в края си доста беше разводнена от някакви безмислени разсъждения за дбели успели/ неуспели жени. но няма значение, друга ми беше идеята.. и аз съм кажи, рчи на съшия хал както обърквация... на 21 години 88 килограма и малко по-ниска. не знам как стигнах до този хал, но факт. харесвам се , щастлива съм, имам всичко -прекрасен мъж до себе си, приятели...и така. но съм абслолютно сигурна, че искам да отслабна и до сега просто си казвах трябва само да се реша. но защо не се реших да сега? както съм си казвала всичко е в главата? стряскам се, но не от огледалото, а като се запъхтя в подлеза... или подскачайки на някой концерт... искам да усещам сила в себе си движение..а не гузна съвест когато се улавям, че съм се натъпкала. та така и аз искам помощ? от къде да почна, наистина ме мотивираха всичките мнения, има нещо много истинско. а идеята ми е "
1. Да внимавам какво ям- и по-малко... тук малко се притеснявам, защото нямам много финансова възможност за пържолки, нетлъсти, обезмаслени млекца и сиренца, и така...но ще го измисля, надявам се с ваша помощ.
2. И най-важното за мен, веднага след заплата си взимам карта за фитнес- преди 6 месеца го направих, чувставах се страхотно, а и инструктура се учуди как съм толкова пъргава и издръжлива. именно , че нямам проблем да се напъна повечко. малко воля е нужна. спрях защото много пътувах...Лошо
3.Много съм непостоянна, всичко ми е хаос не само храненето..искам да си създам навици за всичко и оттам ще тръгна...
много се разписах, но така го почувствах...
наистина ще се радвам да чуя мнения..питайте и се надявам да използвам този форум и тема, за си повярвам и най-сетне да отслабна... и разбира се стскам палци обърквация!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно наистина много оплескахме темата, щом се обръщаш за съвет точно към Минаваща, която е против отслабването, а по-скоро защитава тезата да се приемем такива каквито сме и да се чувстваме щастливи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо да се обръщам към минаваща, не е така... Твърдо съм за отслабването, но има я и тази страна на нещата..трябва да се харесваш и тогава да почнеш да правиш нещо за себе си. не мога да си насадя комплекси, само защото съм дебела., но сигурно не мога и да избягам от това...искам да го направя и искам да ми дадете идеи как..да задържа волятя, желанието, как да не се изкушавам, как да не ми писне от всичко, а после да се разочаровам, как наистина да се възпитам да се храня, разумно, здравословно..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма да изпадам в подробности.
Ще ти кажа някои основни положения.
Преди всичко няма да си съставиш план или идея от едно мнение, от една тема; трябва всеки ден да отделяш по няколко минути да се "образоваш".
За да се отслабне трябва човек да си раздвижи метаболизма, което става основно по два начина - с повечко движение и с храна, предимно протеини; в никакъв случай глад. Имай предвид, че въглехидратите, освен вс останало, ти увеличават и апетита.
Ти всичките тези неща ще ги прочетеш някъде, отначало ще се объркаш, после нещата ще дойдет на място. Само искам да ти кажа да не бързаш и никога да не си мислиш, че никога няма да хапнеш баничка, бонобон, сладолед и т.н., тези мисли провалят плановете; и няма такова нещо - всички си хапваме от тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ммм да така е ...преди всичко мисля си , че съм наясно с някой неща..за глад не искам и да чувам..щото с този безумен глад когато бях на 16 от 67 станах 55 и сега честито 88. доста съм изчела и аз, но не съм систематизирала знания и не съм открила кое е точно за мен. движението ми е цел първа, защото аз колкото искам да отслабна, толкова и иска да чувствам тялото готово за всякакъв вид движение. и за протеините съм наясно, но как да ги измъдря, като хич не обичам месо, а за яйца пък да не говоря..но ще действам някак с. винаги съм си била пълна, но това не значи че не мога да променя нещата..за това съм наясно, че и банички, и бонбони ще си хапвам някога, но ако са по-рядко и удоволствието от тях ще е по-голямо, стига да не станат самоцел, но аз съм инат и вярвам, че не може един шоколад да е по-голям от мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Посочих Минаваща, защото беше адресирала към нея поста си.
А иначе, общо взето си наясно, на първо време спри тестените и сладките неща или поне ги ограничи силно или им намери подходящи заместители - например белия хляб с черен, сладкишите с плодове, ограничи и вредните мазнини, като най ввредно е пърженето естествено. За спорта зависи какво обичаш - по интензивни аеробни занимания - Тае-Бо, Аеробика, Велоергометър, Кростренажор или по-бавни изометрични - Каланетика, Пилатес, Йога, фитнес -занимания с тежести и уреди. Може да споделяш дневни менюта и да ги обсъждаме.
Успех!

фен съм!
ами да споделя за вчера, а от днес по сериозно.
закуска- пилешка супа-е то беше към обяд
после-шопска салата с една филийка и за вечеря около двета грама пиле на грил без кожата разбира се и малко снежанка. 2 литра вода-обичам вода!
наистина ще се постарая да откажа тестените и по-скоро хляба, не ям почти никога сладкиши и хрупанки. но обичам картофи и ориз, ще внимавам и с тях. по ми е лесно като кажа отведнъж стоп на хляба например, със заместване пак прекалявам, пробвала съм с черен хляб, но когато изям 4 филлийки има ли значение, че е черен. предполагам, че съм наследствено обременена- баща ми е доста едър, а и майка ми не е фиданка. а и от дете съм си пълна. за спорта ще експериментирам, но като начало фитнес със треньор, това ме надъхва, а колективните спортове малко ме притесняват, да не се изложа много, много. сега идват и ските на които съм почитател, и въобще разходките в планината, а не излежаване и книжки съботно-неделно. мм да добре се чувствам когато споделям и се мотивирам допълнително.

Супер! Спирай хляба тогава!
Аз също започнах с фитнес и то наоколо 40, след това се престраших и влязох в часове по Пилатес и Йога и се влюбих в тях. Толкова бях щастлива, че освен слабички девойчета имаше и "солидни" дами като мен. На мен ми допадат по бавните тренировки, а и когато килограмите и годините в моя случай са в повечко, то се натоварват ставите и сърцето.
Сега не пропускам - 3 пъти в седмицата някакъв спорт, според часа и настроението ми, дори си държа един сак с резервен екип, случайно ако ми се дотренира след работа винаги мога да отразя един фитнес, там поне не е с определен час :)))

Аз също познавам щастливи дебеланки. И искам да ви кажа, че от тях струи толкова самочувствие, радост и сексапил, че коя да е гърчава тъжна манекенка не може да им се опре. Всичко е въпрос на вътрешно състояние. Не че знам това как се докарва да е хубаво...

Дано да не е маската както беше при мен - парадирах че съм весела и не ми пука - какво като гонех 100, вечно развивах теориите за мъжете и кокалите, бях и съм много общителна, но не бях щастлива. Беше ми тъжно вътре в мен, бях дебела и избягвах да се гледам във витрините, когато пробвах нова дреха ми идеше да се разплача пред голямото огледало в пробната, защото не се харесвах! Но пред другите се перчех с новата дрешка и манекенска походка, а ми беше тъжно. Беше ми срамно, че след като съм се нахранила, не мога да се стърпя и да отида отново до хладилника, че тортата останала след рожден де е по-силна от мен и въпреки че съм изяла едно парче, ТРЯБВА да изям и останалото.

Сигурно бъркам моите чувства с тези на другите и моля да ме извините, сигурно затова не мога да си представя да съм пак около 100 те килограма и да се харесвам и да съм щастлива и с желание да отида да си купя дрешка.
Изглежда пречупвам всичко през МОИТЕ чувства и нагласи, затова моля още веднъж да ме извините.

Четейки мненията ви...се замислих на какво ли се дължи факта, че и аз съм доста пъргава и подвижна. В службата сме супер тандем и често се събираме на купони или тим билдинги... Е повярвайте ми, не мирясвам...през деня - тичам по поля и гори, вечер не слизам от дансинга. От кльощавките край мен вода тече...не капе, а тече... А аз даже и леко сърцебиене не получавам. Не знам дали е до темперамент или до подвижност... Освен това владея и ориенталски танци и в по-голямата част от празниците околните ми се чудят как успявам да се изкълча еди си как си.
Друг факт...винаги съм си слагала крака зад главата...е, не чак буквално твърде зад главата, но почти. И това при огромния ми корем... Сестра ми, 54 кила с мокри дрехи и на моята височина - не може и на половината.
Предвид тези неща винаги съм защитавала теорията, че тлъстинката няма общо с гъвкавостта...


По по темата ми...тия дни съм голямо прасе, особено днес. Доста се поуплаших..оказа се, че жлъчката ми трудно се справя с основното ядене на салати и зеленчуци. Но от утре се стягам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По темата ми...тия дни съм голямо прасе, особено днес. Доста се поуплаших..оказа се, че жлъчката ми трудно се справя с основното ядене на салати и зеленчуци. Но от утре се стягам

Това последното не го разбрах. Стягаш се да наказваш жлъчката си, че трудно се справя със зеленчуците ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не се наказвам. Но и тази сутрин денят ми започна с препечен хляб. Яд ме е, защото положих доста усилия и сега усещам как те отиват на вятъра... Не, че от 2-3-4 филийки препечен хляб и литри чай от жълт кантарион ще се върна в най-изходната си позицияр дори чувствам стомаха си по-добре. Но не е приятно. Нарушавам си режима не по моя воля...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За гъвкавостта си права, на моите години и килограми правя шпагат :). Това с крака зад главата също не ми е проблем.

НО коремните преси са голям гърч, пустия корем :(, говоря за преси бавни, без да се използва инерцията на тялото и без някой да държи краката и те да са подпрени. Виж при бягането още на първите 500 метра и съм свършила въздуха (е може би е от цигарите), но пък и ми се натоварват корената, стъпалата, глезените. На крос тренажор ми е по-лесно, но не ми е там силата - в аеробиката и да плувам не мога

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бeзпoдoбнa на 30.09.08 09:54.

А по чия воля го нарушаваш, режима, ако не е по твоя? Някой насила ли те кара да го нарушаваш?

"Винаги има поне още една гледна точка..."

да се отчета аз пък.
за вчера много зле като цяло почти нищо н хапанах само една чушка със сирене и около 200 гр пилешко само ужас, и за сметка на това изпих около 3 чаши вино..но каквото е било било, надявам се да не се повтаря. днес за закуска пак чушка със сирене, малко шунка. за обяд пак малко шунака с чушка и паничка зеленчукова супа. следобед испих една чаша мляко с какао, знам че млякото е много вредно за моя случай, но тялото ми го поиска...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напъвам се да изчисля каква точно диета правиш, малко не ми е ясно... това сирене...вино... после мляко...а шунката що за шунка е? Българските шунки са препълнени със соя и разни други боклуци.

Не съм хич специалист, но ми се струва, че колкото и малко да ядеш - ако не спазваш някои правила за която и да е диета - няма да имаш много резултати.

Без претенции за компетентност - аз съм доста зелена.

"Винаги има поне още една гледна точка..."

Не ме разбирай погрешно. Според мене никой не трябва да е 100 килограма. Остави всичко друго, но е много много вредно и опасно за здравето. Просто исках да кажа, че начина по който се чувстваш и се възприемаш не зависи от килограмите. Усещането за това което си и че си уникален и велик и неповторим има много по-сложни и дълбоки предпоставки.

Да, пречупваш всичко през твоите чувства и нагласи, но това е съвсем... очаквано. Така правим всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

УниКална, не знам дали жлъчка те е боляла. Предполагам по отговора ти, че не. Ако е така - от все сърце ти желая и да не те боли никога.
Мен ме боли рядко /веднъж в годината/, но обикновено през април, когато обичам да си хапвам марулки, които са трудно смилаеми принципно, а и не са кой знае колко чисти от към нитрати.
Та, заболи ли ме жлъчка - трябва да направя и невъзможното, за да прекратя кризата максимално бързо...защото иначе има възможност да ми я оперират и махнат, което води след себе си много месеци възстановяване и цял живот диета-режим.
Надявам се сега да разбираш...че реално дъвча препечен хляб не точно от любов по него, колкото от любов по себе си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добро ти утро!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от yниKaлнa на 01.10.08 08:10.

много е неприятно това zа жла`ката, но все пак и с хляб може да се слабее, ако боиш калориите и не преяждаш. успехМ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто исках да кажа, че начина по който се чувстваш и се възприемаш не зависи от килограмите. Усещането за това което си и че си уникален и велик и неповторим има много по-сложни и дълбоки предпоставки.
Може и да е така. А може би килограмите са в резултат на несправяне с други проблеми. Защо преяждаме, защо се утешаваме с храната, защо не можем да чуваме организма кога му е достатъчно и да спрем, защо, защо, защо..... И става омагьосан кръг - имаме комплекси - "лекуваме" ги с храна и резултатът е нови комплекси.
Много съм чела за хранителните проблеми, има мнения, че комплексите са причината за хранителни и не само хранителни разстройства. Има много например срамежливи, неуверени в себе си хора, които запълват празнотата с храна или по-лошо спират да я приемат, или се обръщат към алкохола, или към наркотици.
Незнам, но проблемът с килограмите съществува и става все по мащабен. Докато търся "нещото", се старая да не се отпускам, защото са получава омагьосан кръг колкото повече килограми, толкова по зле емоционално и физически се чувствам и повече се храня и така....
А ми се живее дълго и искам да умра здрава, както казваше баба ми :). Не съм убедена, че при моя ръст ако тежа 100 и нагоре и то дълго време ще бъда много здрава след двайсет години, всички знаем какво могат да причинят тези 40 излишни килограми на ставите, на сърцето, диабет, кръвно, артериални отлагания, инсулт... Може би точно моят стремеж към независимост ми пречи да си представя, че един ден ще трябва да завися от близките си и да се чувствам в тежест и то само защото съм допуснала да тежа толкова много. Затова не мога да дам съвет не се притеснявайте от килограмите и ще бъдете щастливи. Няма да говоря и за емоционални аспект отново.
Освен това аз, която до 40 не съм спортувала нищо, мразех спорта, беше ме срам да тръгна да си друсам сланините, беше ме срам да вляза в залата. И съм била голяма глупачка :), установих, че хората в залите не влизат да се подиграват на околните и да си показват спортните тела. Напротив срещнах много мили момчета и момичета, жени и мъже. Винаги мога да разчитам на приятелски съвет и помощ и то от личен опит. Установих, че спорта поражда у мен подобни усещания, както една гала вечеря, освен това ми е е забавно, комуникирам с много хора, различни от мен, но и затова може би интересни. Не говоря за някакви спортни постижения и тренировки до припадък.

Бавно, но славно се завръщам към диетите...
Днес консумирах:
- Вегатариански сандвич, изключително без консерванти и само на растителна основа
- Купичка таратор
- Задушен карфиол
- Миш маш
- Ябълка

Е, не в този ред...но ме мързи да мисля кое как съм яла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-важно е как е жлъчката. Какво трябва да избягваш при болна жлъчка?

знам, че колкото и да се напъваш няма да я разбереш моята диета...знам, че не е точно това начина, но просто ми е малко трудно...от диети точни, конкретни само съм си патила, просто не мога да ги спазвам или ако успея после си връщам всичко. искам лека полека да се науча да се храня правилно, но не е лесно. още съм много малка всичко ми хвърчи из главата, нямам много пари, непрекъсното съм а на училище, работа с приятели...живея с един сладък кльощав лакомник, който изяжда по хляб на хранене и просто си търся начина. искам да се възпитам да не се нахвърлям на храна, да не преяждам, да избягвам това, което не е за мен и да спортувам. вярвам, че това ще даде резултати, не съм сигурна. сирене, че какво му е толкова лошото на сиренето! за млякото и виното знам, че голяма грешка....ама...и все пак не е шоколад и два сандвича. а шунката, ами само това имаше в хладилника ми и джоба!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

искам и аз да се вмъкна тук до обървация да ни нахъсвате.
след положителната критика, която отнесох за менюто си давам следващото за вчера.
айрян и чушки на закуска
едни солети за обяд- ужас знам, но нямах избор
следобед зелева салатка
и за вечеря задушено телешко месо и салата-ммм бях на гости на тати

На колко години си? Дай малко инфо, разкажи!
И не се втелявай толкова, какво му има на сиренето! Яж го редовно, само го изкисвай, че се оливат със солта, и все пак гледай да не ядеш по 200 грама на ядене, щото ти отиде само там половината от необходимите ти калории. Мисля, че си на правилен път, да си създадеш навика да не се нахвърляш на храната, да ядеш умерено, а пък ако започнеш и движение ще е супер. Знаеш ли вчера бях на латино танци, супер зареждащо! Просто намери твоето движение - бързо ходене, танци (в групата на Бели денс, гледам винаги е пълно), фитнес, джогинг .... Важното е да ти хареса! И един съвет от личен опит - не се хвърляй в началото на много тежки тренировки - ще те откажат много бързо! Например - първия път като се качих на кростренажора и нали си мислех, че всички мене гледат и се престарах, добре че беше петък иначе нямаше да мога да отида на работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 21 години съм и съм 87кг и съм ниска, но хич не ми личат, е това не ги оправдава, винаги съм била пълна, но последните 2 години нещо се олях, а не знам защо така се получи. да ще изкисва сиренето, а не 200 грама и да искам не мога да изям, но просто ми е трудно да си планирам храненията, а и ме затормозява, но искам да внимавам какво ям и да се наслаждавам, а не от лакомия. движението го започвам, лично в него най-много вярвам, че ще ми пооправи фигурата и ще ме кара да се чувствам добре. утре зимам парички и отивам на фитнес, скоро ходих и беше супер издържлива съм и после ми е много енергично, а като се разкърша след месец два ще се пробвам и в някой колективен спорт.. ах а като падне снега ияхвам ските и никой няма да ме спре. нали все пак мога да си позволявам малко плодове. в хладилника ме чака последната диня за сезона и хич не ми се иска да я пропускам. благодаря за куража, стимулира ме писането !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хапвай си плодове, само гледай да ги ядеш отделно, да не комбинираш динята със сирене. Смесването на мазнини и въглехидрати се отразява най-светкавично в трупането на мазнинки. Гледай да избягваш хляба, тестените и слакишите, като включиш и спорт към твоите 21 години, скоро ще си супер :)))
Дискотеката също е спорт!

Само да допълня Безподобна и да потвърдя някои неща.
Не знам за кой път го казвам и дали става ясно какво искам да кажа, обаче - спокойно. Бързането, голямото очакване, последвано от естесвено разочарование, прекалено големите ограничения, предизвикващи жажда по някаква храна, това са камъчетата, които обръщат колата. Спокойно, всичко ще си дойде на място, ама не много бързо - искат се навици, не се тревожи, не прекалявай с нищо, нито с храна, нито с ограничения.
Замисли се дали стигаш до състояние на прегладняване, трябва да се опитваш да го избягвяш, после се хапва доста. Но и това е навик. Купи си бадеми или лешници за моментите на прегладняване.
Пиле, дробчета, риба, не са много скъпи, протеините засилват метаболизма. Постепенно ги включвай според възможностите, после ще свикнеш.
Плодовете? Гледай на тях като на отделно хранене, не като на десерт. Напр. ако си много гладна, хапни си плод, докато приготвиш храната за семейството, ще мине час-два, после си хапваш друго. Нямам предвид да заместиш обяд или вечера с плод.

"но просто ми е трудно да си планирам храненията" - това е навик, трябва да се изгради.

"но искам да внимавам какво ям и да се наслаждавам, а не от лакомия" - а това е правилната посока

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за което! за никъде не бързам, не искам да имам големи очаквания, не искам да се ограничавам и вманиачавам, защото знам, че нищо не се получава. със сигурност истината е в навиците, и то не само относно храната, а като цяло хубавите навици, могат да те карат да се чувстваш наистина добре. но те се създават бавно, за разлика от лошите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А пита ли съседите си дали са съгласни да си вземеш куче?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хе хе и аз го гледах това безумие! чудна работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет, вмъквам се аз във форумчето за мотивация...Какво да кажа, нещо до никъде не го докарах тези дни и почнах малко да се мразя, което хич не ме радва. доста не хубави храни за мен излапах тези дни- от сорта на фъстъци, бутер баничкар, няколко филийки хляб, биричка две

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казваш, че си изяла фъстъци, няколко филийки хляб, биричка- две и бутер баничкар....сега това с бутер баничарят много ме уплаши, затова ти припомням приказката за Червената шапчица, нали помниш, че накрая правят липосукция на вълка, та да излезе отвътре погълнатото!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хех и мен ме уплаши, но не мисля, че трябва съвсем да ме изтреля в пълното отроцание- просто не мога да се контролирам. по-скоро- проба грешка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет от мен!
Напоследък все не ми стига времето да седна тук, да чета и да пиша. То и честно казано няма какво да пиша толкова. Нещо не съм в добра кондиция напоследък и си ям на воля... Е уж вече съм в овладяващ се процес. Но не ви забравям, толкова сте ми мили...

Днес не ми беше лош деня:
Скромна салата, след нея скромен айран
Скромна зелева салата + средно скромна порция спагети

Със сигурност открих, че не мога да се храня разумно без режим...трябва да си имам диета за следване и това си е. Трябва ми нещо по-силно...не знам, пловодо-чаен режим ли....само месо ми е гнусно, но ще свърши работа. В дълбоки колебания съм.
Имам 7 седмици, в които трябва да сваля поне 15 килца. И няма мърдане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес:

Овчарска салата
30гр. пица /3-4 хапки/
Зелева салата
50-100 грама пилешко обезсолено месо

Добре де, казваш, че напоследък си загърбила малко режима, възстанови ли си килограмите, които загуби?

Хей, ама без закуска ли караш?

-----------------
Дюканка в доживотна четвърта

Не, малкото свалени кила не съм загубила.
Да, без закуска Дорче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как беше мотото на всички диетолози "За да се отслабва трябва да се яде" и то редовно - най-добре разпределено на 4-5 хранения, а ти дори не закусваш !?!?

Ако не искаш да спазваш конкретна схема, поне разделяй приема на отделните видове храни - ако си яла салата, изчакай 30 мин., за да си изядеш месото и още толкова, за да си изядеш следващото. Плодовете се взимат най-малко 2 часа след дадено ядене. Спри се поне на разделното хранене, така няма да се разделяш с вкусовете на храните, които обичаш, а да не говорим, че при него след 14. ден можеш да си позволяваш по 1 ден-off (т.е. да си хапваш каквото си искаш по 1 ден в седмицата).

Та в продължение само да добавя за всички, че това може да се "практикува" по време на гости, тържества и празници, т.к. по този начин организмът ви вместо да усвои 100% от приетата храна, ще усвои само 40-50%. Е, зависи и количествата разбира се - говоря за умерен прием!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хей, някакви новини? Как си?

-----------------
Дюканка в доживотна четвърта

Здравей Дорчестър!
Съжалявам, че се изгубих през последните седмици, но имах доста работа, никакво време за нет...но пък повишение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите