В отговор на:

---

вредно е, защото една комплексирана дебеланка е в пъти по-нещастна от друга, която се е примирила и търси разрешения на живота си по друг начин, а не като функция на дебелината си.

---

В отговор на:

---

"Много по-здравословно и по-красиво е да си слаба, мила, не прекалявай с яденето, движи се повече, но ако си по-пълничка - не е нещастие, по-важното е да си умна и весела"??

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки трябва да извърви своя път, да достигне до своите изводи, да намери своя душевен комфорт; твоето щастие не е задължително щастие за всички останали.

Малко по малко започвам като че ли да се ядосвам. Аз ли не се изразявам както трябва, или тук четат все хора, които страшно обичат диетите и спорта? И спора? ТВОЕТО щастие СЪЩО не е задължително за всички. Къде посъветвах някого да не извървява пътя си? Аз самата не го ли извървях? Имам и още да вървя. Не казах ли също, че ТРЯБВА да възпитаваме децата да не ядат много, да се движат повече?

Но наистина ми омръзна НЯКОЙ да гледа мен и всички дебеланки с презрение. Точно вие, които го правите, сте виновни за комплексите ни, а не вида ни и теглото ни! Вие и вашето старание да внушите на нас, както и на околните, че сме ДОСТОЙНИ за това презрение. И ако не успеем да отслабнем - ще сме по-долно качество от тези, които цял живот се мъчат между 15 килограма нагоре-надолу и смятат този начин на живот, кой знае защо, за по-качествен….

Човек трябва да е широко скроен и да приема всеки с особеностите му, като равноправно човешко същество. Нищо, че е по-дебел.

Всичко, което си написала, съм го написала и аз, с по-други думички. Няма да изпадам в детайлно сравняване на твоя постинг и моите, за да те убедя. Може би наистина преди да започнеш да пишеш, трябваше по-добре да ме ПРОЧЕТЕШ, още от миналата тема и първата ми намеса тук.

Единственото, което не разбрах от теб, е какво мислиш - ПРАВИЛНО ли е да се създават комплекси на тези, които вече са "извървяли пътя си" и са намерили щастието си НЕ ТАМ, където си го намерила ти, а например в пастичките?

Ако ТИ не можеш да си жизнерадостна и дебела, не натрапвай мнението, че тези, които могат, са нещо не в ред, объркани са и трябва непременно да се променят.
И никакви съвети не съм дала на Обърквация, нито съм я агитирала. Просто написах мнение. Нито отговорно, нито безотговорно. Само различно от вашето. Може ли?

ПРАВИЛНО ли е да се създават комплекси на тези, които вече са "извървяли пътя си" и са намерили щастието си НЕ ТАМ, където си го намерила ти, а например в пастичките?
1. Не е правилно да се създават комплекси, но те не се и създават, тях просто си ги имаме и това не е само по отношение на килограмите - ами малкия бюст, кривите крака, рядката коса и т.н., още повече, че това си е даденост и няма вина конкретния човек? На мен лично никой не ми е казвал право куме в очи, абе ти си дебела, нямаш воля да отслабнеш и по този начин да ме комплексира, но пък аз нямам ли си огледало - и не знам ли, че е по-добре да изям едно паченце торта вместо цялата?
2. Няма щастие в пастичките. ;) Ама пък са вкусни пустите!

Безподобна е права, че станахме доста минаващи, та да се идентифицирам. :) Аз съм "другата минаваща" и "***" горе.

Скъпа Минаваща, не вярвай, че има много щастливи дебелани. Има такива, които успешно се преструват на щастливи или такива, които са се примирили, че няма да са толкова щастливи, колкото биха искали. Депресията - скрита или явна, е неизменен спътник на затлъстяването. И скритата е дори по-опасна, защото често излиза на повърхността в момент, когато вече е късно и овладяването и е много по-трудно. Е, сигурно има и единици, които са намерили щастието си в безконтролното лапане, но на мен не са ми попадали такива, дори сред тези, които го твърдят.
Има и обяснение - неорайхианската терапия поставя в основата на пирамидата на потребностите не храната или секса, а потребността от принадлежност - към групата, към обществото. Склонна съм в това да се съглася с тях. Човекът е обществено животно, всеки иска да се чувства приет, одобрен, харесан, оценен по достойнство. А както е казала и Безподобна - в този свят ВЕЧЕ съществува култ към перфектното тяло и за съжаление, светът ще продължава да гледа на дебелите с присмех и презрение, колкото и да не ни харесва това.
И да, аз лично приемам хората независимо от външния им вид и съчувствам на тези, които не са успели да се справят с проблема си. Съчувствам им вероятно дори повече отколкото ти, защото съм видяла хора, смазани от неуспеха, такива с прекършени съдби, и дори жени, стигали до опити за суицид, след като са признали борбата за загубена. Но моето или на някой друг съчувствие няма да промени обществените нагласи.

А по въпроса ти дали е правилно да се създават комплекси у тези, които са намерили щастие в пастичките - мисля, че няма нужда да им се създават такива комплекси, те си ги имат.
Примиренчеството не е печеливша позиция на никоя възраст, но на 20 е пагубно. Повярвай ми, тези, които са постигнали мир със себе си, защото се се предали и примирили /няма значение в какво/, не са за завиждане.



п.п. Искаш ли да се обзаложим, че ако си намериш мотивация, въпреки възрастта си и евентуалната хиперфагия, ще се окажеш не от 3-те процента, които не могат да задържат теглото по медицински причини? Защото ми се струва, че твоето примирение не е искрено. Примирените нямат твоите емоции.;)

Не съм искала да те ядосам, съжалявам. Прочетох поста си и сама видях, че съм по-остра, отколкото съм искала, за което се извинявам.
Няма да се впускам в подробности, излишно е. Но не мога да не спомена, че не се чувствам виновна за комплексите на някой, ни най-малко.
Аз не давам съвети как някой да се почувства щастлив, което само по себе си е отговор на въпроса дали смятам своето щастие за задължително за другите.
Приемам всяко мнение, изказвам неодобрение към съветите, това са две различни неща. Копирам съветите, които ти си дала в своя собствен първи пост:

Е, сега ти казвам - НЕ СЕ ПОДЛАГАЙ НА МЪЧЕНИЕТО ЦЯЛ ЖИВОТ ДА СЕ БОРИШ С ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА, ЗАЩОТО НЯМА ДА УСПЕЕШ ДА СЕ ПРЕБОРИШ.

Не им вярвай. За тях може и да е така. За нас с теб НЕ Е.

Съветът ми? По-лесно ще ти е да свикнеш с мисълта, че си пълничка

Има още много, но да не издребняваме.
Съжалявам, но не казваме едно и също нещо. Аз казвам, че щом момичето не се чувства добре с тези килограми, което е НЕЙНО мнение, трябва да работи по въпроса. Докато се почувства добре. Не докато стигне манекенски размери.
Искрено се надявам да не съм те ядосала този път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това просто не е вярно. Аз живея в страна, където повечето хора са дебелички и , повярвай ми, никой е гледа на тях с присмех и прочее. напротив, живеят пълноценно , някои от тях даже са модели - да има красиви ДЕБЕЛИ жени, които работят кат модели и са успешни. Все повече се налага идеята за приемане и пълноценно съществувне, независимо от формата и размера. НЕ Е ВЯРНО, че няма успешни пълни жени, или удовлетворени такива. Около мен е пълно с такива жени - успели, пълни и доволни. Със сигурност не са нещастни. В България скумриевата визия е в култ, но повечето жени НЕ изглеждат добре - не са стегнати и спортни, нито здрави нито жизнени нито имат хубави тела. Просто са слаби и от там -явно щастливи по думите ти. Мисля, че в развитите страни все повече се отдалечават към този стремеж за "перфектно тяло" най малкото заради многото хранителни разстройства - анорексия и булимия, от които умират хора. Заради това по медиите се лансира себеприемане и себеуважение , както и здравословен живот такъв какъвто си.

Съжалявам, останах с впечатление, че авторката на темата и опонентката ми живеят в България и изхождам от българските реалии. Ако съм сгрешила и те са също в страни, където преобладаващото население има затлъстяване, моля за извинение. Говорех за отношението към проблема в България. Коя е всъщност тази страна, където "повечето са дебелички"? Защото дори в Щатите хората с наднормено тегло са под половината, а в европейски /демек в "развитите страни"/ мащаб са 15-17%.

Правите ли разлика между "скумриевата визия", здравословното тегло и затлъстяването? За разлика от опонентите си съм уточнила в цифри за какво говоря и съм подчертала, че отклонението в минус е също толкова вредно, колкото и това в плюс. Повярвай, зная за хранителните разстройства достатъчно и също съм на мнение, че една анорексичка е не по-малко нещастна от една затлъстяла. Което обаче не е утеха нито за едната, нито за другата.

"Перфектното тяло" е перфектно с това, че излъчва здраве. И няма нищо общо с манекенките и мутресите, за които мислите, нито с момиченцата с анорексична визия, които им подражават. И наистина се цени навсякъде.
А себеприемането във вид, опасен за здравето, си е чисто самоубийство. Ама въпрос на вкус, като му харесва на някого...:)

Може и да има преуспели жени, но аз лично не познавам в бизнес средите, жена на висока мениджърска позиция, примерно финансов или изпълнителен директор да е над 100 кг. И не мисля, че трябва да се примиряваме с тези килограми, вариации до 15 кг е възможно и го приемам, но 30 кг и повече над нормата и то на 25 години си е множко откъдето и да го погледнеш, особено от здравословна гледна точка - какво ще стане когато мине 40 - 50 години?

Много ще я объркаме май Обърквация

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е най-после някой да ме подкрепи! Тенкю! (предполагам, че това е езикът, който говориш там, където си ;-)

Особено ми хареса това за себеприемането и себеуважението. Няма да е лошо и тук по-честичко да се лансират тези качества, които за съжаление у нас са задушени напълно от упорито и манипулационно натрапвани вкусове и теории.

Няма как да се самоуважаваш, въпреки от размера си, ако още от малък ти втълпяват, че ще живееш некачествено, ако не се изтезаваш непрекъснато с отслабване. Отслабване на каквато и да е цена - пък дори и с цената на здравето, за да може да се впишеш в общоприетите вкусове!

По повод на: А по въпроса ти дали е правилно да се създават комплекси у тези, които са намерили щастие в пастичките - мисля, че няма нужда да им се създават такива комплекси, те си ги имат.


Мисля, че имаме различно разбиране относно съдържанието на понятието "комплекс". Едно е да застанеш пред огледалото и да си кажеш: "Бре, колко съм напълняла! Не се харесвам така, я да взема някакви мерки!", а съвсем друго е мисълта ти да е : "О, ужас!!!!!!!!!! На какво съм заприличала! Свършено е с мен! Сега и на работа няма да ме вземат, и мъжете няма да ме погледнат, и изобщо - как ще се покажа пред хората!" Втората мисъл те потиска денонощно, кара те да търсиш отрицателни реакции у околните ДОРИ КОГАТО ГИ НЯМА, започваш да си въобразяваш, че не са те взели на работа ТОЧНО защото си дебела, а не, например, защото образованието ти не подхожда или защото са взели племенничката на управителя... Вманиачаваш се на тема "отслабване", всеки неуспех ти се струва катастрофален, денонощно мислиш само за това и животът ти се превръща в ад. Защото СИ ПРОЧЕЛ НЯКЪДЕ ИЛИ СИ ЧУЛ ОТ НЯКОЯ СЛАБИЧКА ПРИЯТЕЛКА, ЧЕ НЕЩАТА СЕ СЛУЧВАТ ТОЧНО ТАКА И ЧЕ Е ОСОБЕНО ВАЖНО ДА НЯМАШ ТЕЗИ 15 КГ ОТГОРЕ.

Моят апел е ако може все по-малко да се чуват и четат такива мнения.
Дори ако са започнали със: "Съжалявам, но у нас нещата са така". Бих предпочела изречението да започва с: "У нас нещата са така, но това е неправилно и трябва да се опитаме с общи усилия да го прекратим".

Защото, нали никого не устройва изречение от рода на :"Съжалявам, но у нас корупцията е на високо ниво и заради това всички трябва да се корумпираме, това са обичаите и разбиранията тук". Не е особено убедително сравнението, но има прилика.