За гъвкавостта си права, на моите години и килограми правя шпагат :). Това с крака зад главата също не ми е проблем.

НО коремните преси са голям гърч, пустия корем :(, говоря за преси бавни, без да се използва инерцията на тялото и без някой да държи краката и те да са подпрени. Виж при бягането още на първите 500 метра и съм свършила въздуха (е може би е от цигарите), но пък и ми се натоварват корената, стъпалата, глезените. На крос тренажор ми е по-лесно, но не ми е там силата - в аеробиката и да плувам не мога

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бeзпoдoбнa на 30.09.08 09:54.

А по чия воля го нарушаваш, режима, ако не е по твоя? Някой насила ли те кара да го нарушаваш?

"Винаги има поне още една гледна точка..."

да се отчета аз пък.
за вчера много зле като цяло почти нищо н хапанах само една чушка със сирене и около 200 гр пилешко само ужас, и за сметка на това изпих около 3 чаши вино..но каквото е било било, надявам се да не се повтаря. днес за закуска пак чушка със сирене, малко шунка. за обяд пак малко шунака с чушка и паничка зеленчукова супа. следобед испих една чаша мляко с какао, знам че млякото е много вредно за моя случай, но тялото ми го поиска...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напъвам се да изчисля каква точно диета правиш, малко не ми е ясно... това сирене...вино... после мляко...а шунката що за шунка е? Българските шунки са препълнени със соя и разни други боклуци.

Не съм хич специалист, но ми се струва, че колкото и малко да ядеш - ако не спазваш някои правила за която и да е диета - няма да имаш много резултати.

Без претенции за компетентност - аз съм доста зелена.

"Винаги има поне още една гледна точка..."

Не ме разбирай погрешно. Според мене никой не трябва да е 100 килограма. Остави всичко друго, но е много много вредно и опасно за здравето. Просто исках да кажа, че начина по който се чувстваш и се възприемаш не зависи от килограмите. Усещането за това което си и че си уникален и велик и неповторим има много по-сложни и дълбоки предпоставки.

Да, пречупваш всичко през твоите чувства и нагласи, но това е съвсем... очаквано. Така правим всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

УниКална, не знам дали жлъчка те е боляла. Предполагам по отговора ти, че не. Ако е така - от все сърце ти желая и да не те боли никога.
Мен ме боли рядко /веднъж в годината/, но обикновено през април, когато обичам да си хапвам марулки, които са трудно смилаеми принципно, а и не са кой знае колко чисти от към нитрати.
Та, заболи ли ме жлъчка - трябва да направя и невъзможното, за да прекратя кризата максимално бързо...защото иначе има възможност да ми я оперират и махнат, което води след себе си много месеци възстановяване и цял живот диета-режим.
Надявам се сега да разбираш...че реално дъвча препечен хляб не точно от любов по него, колкото от любов по себе си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добро ти утро!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от yниKaлнa на 01.10.08 08:10.

много е неприятно това zа жла`ката, но все пак и с хляб може да се слабее, ако боиш калориите и не преяждаш. успехМ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто исках да кажа, че начина по който се чувстваш и се възприемаш не зависи от килограмите. Усещането за това което си и че си уникален и велик и неповторим има много по-сложни и дълбоки предпоставки.
Може и да е така. А може би килограмите са в резултат на несправяне с други проблеми. Защо преяждаме, защо се утешаваме с храната, защо не можем да чуваме организма кога му е достатъчно и да спрем, защо, защо, защо..... И става омагьосан кръг - имаме комплекси - "лекуваме" ги с храна и резултатът е нови комплекси.
Много съм чела за хранителните проблеми, има мнения, че комплексите са причината за хранителни и не само хранителни разстройства. Има много например срамежливи, неуверени в себе си хора, които запълват празнотата с храна или по-лошо спират да я приемат, или се обръщат към алкохола, или към наркотици.
Незнам, но проблемът с килограмите съществува и става все по мащабен. Докато търся "нещото", се старая да не се отпускам, защото са получава омагьосан кръг колкото повече килограми, толкова по зле емоционално и физически се чувствам и повече се храня и така....
А ми се живее дълго и искам да умра здрава, както казваше баба ми :). Не съм убедена, че при моя ръст ако тежа 100 и нагоре и то дълго време ще бъда много здрава след двайсет години, всички знаем какво могат да причинят тези 40 излишни килограми на ставите, на сърцето, диабет, кръвно, артериални отлагания, инсулт... Може би точно моят стремеж към независимост ми пречи да си представя, че един ден ще трябва да завися от близките си и да се чувствам в тежест и то само защото съм допуснала да тежа толкова много. Затова не мога да дам съвет не се притеснявайте от килограмите и ще бъдете щастливи. Няма да говоря и за емоционални аспект отново.
Освен това аз, която до 40 не съм спортувала нищо, мразех спорта, беше ме срам да тръгна да си друсам сланините, беше ме срам да вляза в залата. И съм била голяма глупачка :), установих, че хората в залите не влизат да се подиграват на околните и да си показват спортните тела. Напротив срещнах много мили момчета и момичета, жени и мъже. Винаги мога да разчитам на приятелски съвет и помощ и то от личен опит. Установих, че спорта поражда у мен подобни усещания, както една гала вечеря, освен това ми е е забавно, комуникирам с много хора, различни от мен, но и затова може би интересни. Не говоря за някакви спортни постижения и тренировки до припадък.

Бавно, но славно се завръщам към диетите...
Днес консумирах:
- Вегатариански сандвич, изключително без консерванти и само на растителна основа
- Купичка таратор
- Задушен карфиол
- Миш маш
- Ябълка

Е, не в този ред...но ме мързи да мисля кое как съм яла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите