Не съм имала намерение да споря. Просто преложих на момичето и още една гледна точка-на човек, живял два пъти повече от нея (може би и от всички други тук) и имал наблюдения върху много подобни случаи. Бих искала тя да си припомни за това мое мнение след десетина години, когато вече не е сама. Когато е натрупала килограми от ражданията. Когато има да храни семейство с много по-съблазнителни неща от 5 белтъка. Когато трябва да меси баници и сладкиши за децата си и да посреща гости с всякакви вкусни и недиетични блюда. Когато трябва да е ЗДРАВА и весела, а не кисела от вечните ограничения и от безкрайния тормоз на йо-йо ефекта. И да трябва да обръща внимание и на други неща от живота, а не само на стрелката на кантара и количеството на калориите. В противен случай ще се превърне в нервна, ограничена личност.

Дори не говоря за вредата от философията, че килограмите определят качеството на живот, която ще се опита да възпита механично у децата си.

И знаеш ли - ще бъде много лошо, ако е имала известни успехи в отслабването СЕГА, и се е омъжила за човек, който предпочита слаби жени. Рано или късно килограмите ще се върнат. Генът не прощава. И тогава? Не е ли по-добре мъжът ти да те обича такава, каквато си, без за това да има нужда да гледа вечните ти лишения и да знае, че стискаш зъби, за да се правиш на такава, каквато не си?

Принудена бях да повторя мотивите си. Съжалявам, ако досадих с това. Но те са почерпени от живота на нормалната жена със склонност към напълняване и добър апетит, и далеч не само от собствения ми опит.

Драга ми Обърквация, ако след 10 години ти се случи това, което предвещавам - НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ. Спомни си тогава за моето участие в този клуб, където явно не ми е мястото. Все пак, тук получаваш подкрепа от десетина жени, на които явно диетите са им нещо като хоби или начин на живот. Е, те не са мнозинство, да знаеш.

И това също не е повод за отчаяние.

А иначе - желая ти успех. Може пък да станеш една от тях!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз стигнах до такова заключение. Да не говорим, че вече отдавна не е модата на супер слабите жени. Е, наистина не е здравословно да си 100 кг, но не всеки може да бъде и трябва да бъде 55. А пък ако жената е с грозно лице, кофти бюст или къси крака и слабото тяло няма да я спаси. докато една закръглена жена с красиви гърди, хубава кожа и черти и дълги крака си е красива. Има много красиви плъс сайз моделс, които потвърждават теориите ти. Аз също се примирих с теглото си- застопорена съм на 64 и не ми пука . Лицето ми и гърдите ми са много по хубави от когато бях 57, наблягам на аксесоарите и така.

"Е, наистина не е здравословно да си 100 кг"
--------------------------------------------------------------------------


Числото на килограмите само по себе си не е чак толкова показателно. Някои хора имат тежък кокал и е изненадващо колко добре изглеждат за големите килограми, които показва кантарът. От друга страна, както и двете вече написахме, добре сложеният човек, дори и по-пълен, може да бъде много по-привлекателен от една кльоща с къси криви крака...

По-важното, за което писах най-малко, е здравето. Предразположените към напълняване жени ЦЯЛ ЖИВОТ са на диети и също много често (и разбираемо) се хвърлят от една диета на друга, лишават организма си ту от едно важно нещо, ту от друго. Това е ОПРЕДЕЛЕНО ОПАСНО. И никой от участващите в огромната индустрия на отслабващите средства не признава публично, че ОГРОМНА част от заболяванията могат да бъдат предизвикани в дългосрочен план точно от диети. Може 3-4 години да не ти личи, че си повлиян здравословно от някой режим, но всъщност едва по-късно (или най-често - НИКОГА!) не научаваш какво си си навлякъл с непрекъснатия тормоз над организма си! (колкото и измислителите на диетите да те убеждават, че ТОЧНО тяхната диета изобщо, ама изобщо не е вредна)

Така че - пълнички момичета - просто се движете колкото може повече (без да се изтезавате със спорт или фитнес, ако това не ви харесва), не прекалявайте със сладкото, мазното и тестеното, и СВИКНЕТЕ С ВИДА СИ. Може да се опита методът да не се яде късно вечер - след 18 часа примерно. Това са все стъпки, които не могат да увредят здравето, а със сигурност ще помогнат.

Съвсем мое мнение е това. Без претенции за компетентност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили момичета, наведохте ме към много разсъждения и размисли!
Висока съм няколко сантиметра над 170...и вече знам, че не искам да постигна съвсем манекенски размери. Преди години, след няколко месечно редуване на диети постигнах 73-75 килограма и тогава според доста приятели изглеждах страхотно, според други ми оставаше още съвсем малко да съм перфектна. Аз нямам особено спомени от тогава, тъй като може би се досещате вече - не се задържах особено дълго на тези килца.
Много се замислих над постингите ви...имам хубаво лице /дано не прозвучи самохвално/, прекрасна кожа, силно излъчване, хубав бюст, дълги крака... И при тези дадености искам ли наистина да стана 55 кила, примерно?
През последния месец съм се съсредоточила основно над това как и с какво се храня, а не толкова над това колко ще отслабна... Не знам как ще разсъждавам след месеци, когато стигна около 75 кила, но сега си мисля, че искам да стана именно толкова и след това да дам всичко възможно от себе си, за да ги задържа.
Генетично не мисля, че ми е писано да съм от слабите...трябва ли наистина да стигам до крайности.
Не знам до колко съм подвластна в момента на прочетеното, защото някои от вас имат доста харизматично писане...
Ако и утре се събудя с идеята да постигна след време 75 кила, мисля че ще се амбицирам още повече, защото ще ми остават много по-малко за сваляне, отколкото ми се искаше в началото.

Пожелайте ми успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо ми се струва, че в изказванията ти има доста противоречия?
Казваш, че си била слаба през първите 40 години от живота си. За какво генетично предразположение при теб говорим тогава? При напълняване по генетични причини /което се среща доста по-рядко, отколкото си мислят мнозина/ то се проявява в детството или най-късно през пубертета. Така че момичето, пуснало темата, може и да има такова, но ти със сигурност нямаш.
Като си била слаба до раждането, значи мъжът до теб е от "предпочитащите слаби жени". Как успя да му промениш вкусовете? И щом ти си успяла, защо отричаш, че ще се случи и при нея?

Склонност към напълняване и "обичане да си похапваш" не е едно и също. Първото е метаболитно нарушение /в много случаи поправимо с подходящо лечение/, второто психологическо и подлежи на волева корекция.
Твърдението, че за жена, и то 25-годишна, е нормално и здравословно да е с тегло 80 кг при ръст 170 см е смехотворно. Максимумът от чисто медицинска гледна точка е 71 кг.Оптимумът - 60-65. Уточнявам, в случая става дума единствено за медицинския, а не за естетическия аспект. Рисковете от живот с наднормено тегло са известни доста отдавна и са доказани - почти сигурни са хормоналните проблеми, диабет втори тип, проблеми с опорно-двигателния апарат.Многократно се повишава рискът от сърдечно-съдови, белодробни и дори злокачествени заболявания. При младите жени забременяването и износването на бременност стават процентно по-трудни. Чърчил може и да е живял сто години, но той е от изключенията. Потвържденията на правилото може да се видят във всяко кардиологично отделение на коя да е болница.
От много движение може и да има умрели, но повярвай, от обездвижване са измрели и осакатени доста повече.

И да, продължавам да твърдя, че качеството на живот на дебелия човек не е същото като на нормалния.
Първо, за дебелия е много малка вероятността да се окаже от изключенията и да не се обзаведе с куп "старчески" болести още преди да навърши 35.
И главно, психологическият аспект е определящ за качеството на живот. На 50 може и да не ти изглежда така, но за едно 25 годишно момиче е от значение дали ще може да отиде на плаж, без да се увива в нещо, дали ще може да потанцува в дискотека, без да привлича подигравателните погледи на връстниците си, дали ще може да облече дрехите, които и харесват, без да се съобразява, че трябва да прикрие с тях "симпатичните" тлъстинки. Ако щеш, и дали ще има равен старт, когато се влюби в някого, а не да търси обезателно любител на "пълничките", щото вярвай ми, тези любители хич не са много, особено сред нейното поколение. Най-отговорно ти заявявам, че психологическият комфорт е от първостепенно значение в понятието "качество на живот". И определено то не се определя от теглото, но се определя от удовлетвореността от себе си. Не може да говорим за високо ниво на качеството на живота само с първото ниво на пирамидата на Маслоу, където се включват баничките, нали? А дебелите често срещат спънки още на второто и третото. Удовлетвореността, а следователно, високото качество на живот, идват на четвъртото, ама шашмата е там, че няма как да се стигне до него, ако не се постигнат долните нива. И няма как човек да се "чувства добре в кожата си" според твоя израз, ако не се харесва.
В скоби казано, твоят първи пост е пример за скрити комплекси, породени точно от същия проблем.


Да, идеалите на нашето време не харесват и на мен. Но са факт и това момиче ще трябва да живее в това време. И е само неин изборът дали ще предпочете да се лиши от пасти и банички или от живота, който би искала. Млада е и шансът да се пребори е на нейна страна. Ти си направила своя избор в полза на баниците, но на нея животът и предстои и е некоректно от твоя страна да и налагаш собствения си избор. Звучи като търсене на компания в нещастието, защото си личи, че не си особено щастлива от това, че си дебела.


п.п. Съветите от последния ти пост са напълно правилни, с изключение на пожеланието "Свикнете с вида си". Бих дала същите, като го заменя с "Вярвайте в себе си и ще успеете".

Както казаха и по-назад в темата...много си зависи и от костната структура на човек. Едни тежат повече, други по-малко...заради тежки или по-леки кости.
Не знам дали, защото не мога да си спомня кога за последно бях слаба...но си мисля, че стигна ли някога си 70 кила примерно и чувствам ли се добре на тях, ще се опитам да си ги задържа...без значение, че според медицината трябва да съм с 5 по-малко.
Знам, че съм още млада и надали ми е дошло времето за болести...но, сравнявайки себе си и моя колежка на същата възраст (49кг/170см) от здравен аспект - ами тя непрекъснато боледува, а аз толкова рядко, че дори не си спомням... Тя винаги е уморена, а аз винаги кипя от енергия...тя е намръщена, а аз усмихната. И не ми е единствения пример. Може би след години, ако не отслабна това ще се промени...не знам и се надявам да не разбирам.

Дано ми се случат нещата, дето си ги мисля!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще успееш, не се отказвай. И ще ти се случи това, което искаш. Само трябва да го поискаш достатъчно силно. :)



п.п. За колежката ти - ами тя е в другата крайност, което е също толкова вредно...
Апропо - костната структура се проверява лесно по обиколката на китката. За трите типа костна структура разликата в препоръчителното тегло е през 5 кг при еднакъв ръст. Ако си 170+ и си с едра структура, е нормално да се стремиш към интервала 70-75.

Както обичам да се шегувам...най-тънкото в мен са китките и глезените.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да де, ама нали знаеш, че зависи от гледната точка...:))) Това за "най-тънкото".:)


Що се отнася до китката - най-простият /вярно, приблизителен/ начин за определяне на костната структура е съотношението на обиколката на китката и дължината на пръстите. Обхващаш китката на лявата ръка с палеца и показалеца на дясната /или мериш двете с шивашки метър/. Отчитайки, че при теб китките тънки, тънки, ама има доста нещо над костите, стискаш максимално, за да елиминираш колкото може от това "нещо" и да се приближиш максимално до обиколката на костта на китката. Ако дължината на пръстите ти е по-голяма от обиколката на китката, костната структура е фина, ако е обратното, е едра, ако са равни, е среден тип. За ръст 173 оптимално тегло за трите типа е от порядъка 61-65, 66-70, 71-75. Повтарям, оптимално от здравословна, а не от естетическа гледна точка. За естетиката важно е комплексното излъчване. ;)

Вероятно ще те разочаровам, но за да успееш и най-вече за да задържиш резултата, те съветвам да не бързаш с отслабването. Здравословното е 2 до 4 кг на месец. Ако е по-бързо, опасността от йо йо ефект нараства многократно. От психологическа гледна точка пък поставянето на срокове действа много зле, защото ако не се вместиш в сроковете, се получава затормозяване, подсъзнателно разочарование и вероятността да зарежеш всичко и да се наблъскаш с първата баничка, попаднала ти пред погледа, също става голяма.

Пак ще повторя, на твоята възраст имаш всички шансове да се отървеш трайно от сланинките и да бъдеш щастлива от това, че си успяла. Дори да имаш генетично предразположение, отървеш ли се от наднорменото тегло сега, с не големи усилия ще можеш да се поддържаш поне до настъпването на климакса.


Искрено се надявам да успееш. :)

Едно изречение страшно ме впечатли: това, че опитваш да се съсредоточиш върху това, с какво се храниш, а не колко кг. ще свалиш! Мисля, че това е най-правилното мислене и поздравления от мен! Тактиката май наистина трябва да бъде такава! Това изречение наистина ме възхити!