Мили диетуващи,отдавна мисля за подобна тема,сега се престраших да я предложа-все пак колкото хора,толкова организми,метаболизми...

МОЛЯ,вкратце/4-5/изречения споделете вашата успешна диета,резултати,здравословно състояние,ще напиша моите неща искрено,за да започнем начисто и да си помагаме в БИТКАТА!
Начало- 1март-разделно хранене/само 1 вид храна,книгата на Демис Русос/тегло 103кг
До 28-29 юни-90 кг,т.е за 4м-резултат 13 кг
От 29 юни-ДЮКАН,ударна-7дни-свалих 5,5/извинявавам се за повторението,/
-втора фаза 5/5-разбрах,че водата,овесените трици и протеините взаимно си помагат!
Т.Е-в момента тежа само 80 кг,за 1 месец 10 кг по-малко,а искам да имам резултат 75кг!
Моите размишления са доста подробни ,нека накратко пишем год.,резултати,успехи,всичко необходимо да помагаме на себе си и друуууууууугите като нас...

Мда, диети, отслабване, напълняване....с повече воля лесно ще отслабнеш а всъщност най, НАЙ трудното от всичко е да запазиш килограмите.
До преди 3 години бях с постоянни 64кг при 173 височина. Тогава реши че трябва да се сложа на диета. След няколко неуспешни опита (краткотрайно отслабване и после възвръщане на кг) открих "'чудодейното" гладолечение. За съвсем кратък период само на вода,плодове и чай свалих цели 12кг. Всички ми казваха колко съм слаба и аз се амбицирах със всеки изминал ден, не всъщност...се вманиачих. Постепенно организма ми свикна без храна и аз реших, че мога и с 1 ябълка на ден. Да можех...изтощена, отпаднала, бледа и отврътена от храната. Смятането на калории, гледането в огледалото и меренето на кантара станаха мания. НО организма си казва своето и рано или късно ни отмъщава за глупостите които сме му причинили. След като бях едва 49кг при височина 173 и реших, че е крайно време да спра с това гладолечение изведнъж в организма ми настъпи неконтролиран глад...глад към всичо. След 3-4месеца кантара показваще 73кг. Всичко качено беше естесвено във формата на сланинки. Чувствах се ужасно...изпаднах в депресия. Дълго бях зотворена в омагьосания кръг -дебела съм защото ям-ям защото съм подтисната-подтисната съм защото съм дебела.
Тогава реших - край ще отслабна и това си е. Минах през НВД, разделно хранене и куп други режими, пих какви ли не хачета докато не осъзная че само си давах парите напразно. Но да отслабнах...и не просто отслабнах, а промених тялото си коренно. От вече 2 години поддържам 52килограма и се чувствам страхотно. Но ако си мислите, че с отслабването битката с кг приключва - жестоко се лъжете- тя тепърва започва. Най-трудното от всичко е поддържането. Сега изпитвам панически страх да не напълнея отново. Всеки божи ден внимавам какво ям, ако си позволя нещо забранено, на следващия ден гладувам за да компенсирам. Редовно правя антицелулитни масажи с мед и кафе, мажа се с термо кремове. Поради липсата на време за фитнес си купих велоергометър в къщи - през ден тренирам по час и половина и давикажа ефект има-стегнат корем и бедра. Мда сега всеки ден получавам комплименти. Една пълничка колежка ми каза на скоро - "Ех, как искам и на мен да ми изкочат кокалите, но то си е до ген" Ген ли-друг път! Поговорката, че красивата жена е поддържаната жена е напълно вярна, но с цената на какво? Непрестанното мерене и внимаване с калориите, фитнесите и солариумите започнаха да ме отегчават. Но няма друг начин - ако спра рискувам да стана пак онова мрачно, вглъбено в себе си пълничко момиче.
Някои ще кажат - ей килограмите не са най важното! Но нека да си признаем живеем в материален свят и това как изглеждаме и колко пари имаме е по важно от всичко друго. От както имам красива фигура-видях какви дивиденти и плюсове носи тя в буквалния смисъл на думата. От София съм,работя обстановка на суета и не мога да си позволя да изглеждам зле. Дори ако отида на работа без обичайния грим правя лошо впечатление- да не говорим недай си боже ако напълнея!
И така това е моята исторя - Диетата като начин на живот...

Страхотна тема! Чудесно е да се върнем назад и да си направим самооценка, да намерим връзката между емоционално състояние и тегло. Обещавам да го направя, само ще ми трябва повечко време - доста години ще трябва да се връщам назад и не съм сигурна, че 4-5 изречения ще са достатъчни. Та като си помисля, почти не е имало диета, която да не съм пробвала и не си спимням време когато да съм била в идеална форма и да не се е налагало да не мисля за някакъв режим на хранене.

извинявай, но това , което описваш, ми прилича на хранително разстройство. И не е повод за гордост, колкото за притеснение. Механизмите на контрол на тялото са достатъчни за да поддържат оптимално тегло без да се изтезаваш. За мен оптималното тегло, което съм поддържала без диети и с умерен спорт за най дълго време е 57-60 кг. Аз съм твоя ръст. За по-ниски стойности трябва да се моря от глад и приличам на скумрия. А не е по красиво. Замисли се и намери баланса за себе си, на отпимално тегло, което е здравословно и, което поддържаш с лекота. Захрани се постепенно. Не е здравословно и нормално да си пълен. Но не е и нормално и здравословно да си 52 кг с цената на обсесии. Казвам ти го като човек минал по този път.

За мен единствената диета, която е имала хубав ефект върху мен преди Дюкан е отказване от вечеря в съчетание с умерен спорт. Отсланах 6 кила за 40 дена и се чувствах превъзходно. После възстанових вечетрята, но я запазих лека и си продължих с движението и си запазих теглото 10 години. Друг трик- ако се случи да преям на парти или на нова година просто си правя разтоварителен ден на кисело мляко сл ден.

Не, разбрала си ме погрешно. Не се хваля, просто отчитам, че когато имаш проблем с кг за да изглеждаш добре си принуден да се ограничаваш за цял живот - поне аз стигнах до този извод. Не е нужно да си дебел за да спазваш диета. Всички виждаме някоя пълничка жена и си казваме - а да ясно явно доста си похапва, а питала ли си се слабите как са слаби? От миналите си експерименти така съм си увредила метаболизма, че ако почна да се храня нормално почвам да качвам, за съжаление. Редовно чета форума за информация и нови диети, но не пиша. Сега просто видях темата и реших, че е подходящо да споделя опита си, защото едни свалени кг не означават нищо. Как не видях една тема за това как да поддържаме въпросните свалени кг и след като приключим диетата? Но не се и очудвам. Тук постоянно пишат хора, които през определен перод странно са все на различни режими.
Мислиш ли, че не ми се иска да си кажа - Да аз съм 52кг край с диетите! Да ама не защото знам какво ще последва.

В отговор на:

---

Как не видях една тема за това как да поддържаме въпросните свалени кг и след като приключим диетата?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А не можеш ли полека да увеличиш храната и внимателно да намалиш спорта до нещо по-съответващо на калориите ти? И нужно ли ти е да си точно 52 килограма? Може би просто теглото ти е прекалено ниско. Ако си позволиш да си няколко килограма по-тежка ще имаш повече свобода, според мен. Също така, ако се храниш по-често в малки количества - 5-6 пъти на ден, няма да качваш. Вярвам, че Дюкан предлага вариант със задържане на килограмите, затова се навих и да го спазвам - имаш преходен период в който постепенно увеличаваш "забранените храни". Иначе е много хубаво, че се грижиш за себе си, спортуваш и внимаваш какво ядеш- но прекалено не е хубаво.

Смятам, че Валя е права, изводът е че за да поддържаме килограми в оптимални граници трябва да се съобразяваме с хранителния режим. Много малко са хората с много бърз метаболизъм, за нас останалите е валидно правилото постоянно да обгрижваме телата си, просто няма такава диета - сваляш излишните килограми и после пасти и баници на корем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз смятам, че е права като цяло; в крайна сметка - който както се харесва.
А и макар 52 кг. да звучат малко при ръст 173, изобщо не е задължително при тези данни да приличаш на скумрия. Зависи освен от личния вкус, и от телосложението.

Валя, не си права само в цитираното по-долу. От това, което чета във форума, стигам до извода, че съвсем не си единствената успяла в "начинанието". ;-)

В отговор на:

---

Как не видях една тема за това как да поддържаме въпросните свалени кг и след като приключим диетата? Но не се и очудвам. Тук постоянно пишат хора, които през определен перод странно са все на различни режими.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mиpa_M на 06.08.08 15:17.

Много хубава тема!
Аз съм на 42г /почти 43 /

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Hej, bezpodobna. Не става дума да ядеш баници и локуми. Разбира се, че трябва да се храниш умерено и балансирано. Но трябва да можеш да се храниш що годе нормално без непрестанно да изчисляваш, броиш и гладуваш . Позволи ми като човек минал по тоя път да знам за какво иде реч. Всеки, който е имал хранително разстройство може да ти го разкаже това дума по дума. Спортът трябва да е съобразен с храната, която поемаш. Ако ядеш малко/ не знам колко калории приема момичето все пак/ и спортуваш по час и половина... и то всеки ден.

И не става дума толкова за самите килограми, колкото за натрапчивото мислене за ненапълняване, хранене, спортове, ежедневното мерене на кантар, целулити. Това е проблем и всеки, който малко разбира, ще ти го каже.

Аз съм голям разбирач и дори си открих болестта - Хиперфагия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте и от мен,аз също имам опит в сваляне и качване на килограми.
Родих на 20г. По време на бременността качих близо 20 кг.След раждането свалих 10 и така си останах дебела. След време успях да стигна до 84 кг.Не ходех ,а направо се търкалях.Тези килограми са при ръст 1,60.
Преди 10г. се подложих на моя измислена диета.Спрях да ям сладко и тестено.Всъщност аз от това качвах килограми.Мазно не ям,алкохол не пия .И така за 9 месеца,без да полагам много усилия стигнах до 53кг.
Какво направих после?Първата ми работа беше да се наям със шоколад.После лека -полека се отприщих и започнах да се храня както преди.Качвах килограми,но си мислех ,"е,аз вече знам как става,днес ще си хапна,а от утре пак ще мина на моя режим" И така 10 години и отново зо кг. отгоре.
И ето ме днес отново на изходна позиция,сега съм на Дюкан,надявам се и този път да успея и най-вече да запазя резултата за по-дълго.

От липсата на въглехидрати нещо ме мързи да споря. Жената сама си знае най-добре. Аз спирам да давам акъл. За мен това, което е описано от Валя не е нещо, което аз намирам за здравословно и , което аз бих правила. Не мисля, че поддържането на нормално тегло трябва да е такава невроза. Ти си открила хиперфагията, възможно е да залиташ в другата крайност.

най-ми хареса това с второто задомяване и щастливите семейни вечери, тяхната къснота и одесетрчване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така си е - суета!
Ама да знаеш колко е горд сега мъжа ми - проглуши ушите на всички познати да им обяснява каква съм красавица и фиданка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересна и поучителна тема ... . Ще ми се и аз да разкажа нещичко в нея.
Висока съм 163 см., на 39 години съм и в младите си години винаги съм била пухкава и закръглена, но с постоянно тегло от около 60-62 кг. Родих на 21 и след неконтролируемото "плюскане" по време на бременността си се оказах с 13 кг. отгоре. През първата година след раждането ги свалих, но в резултат на няколко последователни сериозни заболявания - хепатит, упорита бронхопневмония. Явно организма ми беше ошашавен и след като се позакрепих здравословно, започнах упорито да пълнея - с около 5 кг. на година. Естествено непрекъснато правех опити да отслабна, и за съжаление всеки от тези опити водеше до неминуем йо-йо ефект.
Първоначално опитах с разделно хранене по книката "Сила за живот". Имаше някакъв минимален ефект в началото, но от този период май ми остана най-лошия навик - да намаля закуската до минимум (уж с някакъв плод) ама постепенно плода го забравях и си остана навика да не закусвам. Наливах се с кафета до ранния следобяд и естествено след това освирепявах от глад.
Постепенно осъзнах, че разделното хранене при мен не помага. Пълнеенето се засилваше особено есенно и зимно време и през февруари-март се оказвах с 5-6 килограма повече от края на предишното лято и се юрвах да търся нови методи за отслабване.
Следващият ми голям провал беше великденско постенето (не помня през коя година). На теория би трябвало след консумация само на растителна храна да си прочистя организма. Бях ужасно стриктна - не вкусих нищо животинско 40 дни. Обаче бях непрекъснато гладна и нищо не задоволяваше това усещане. На моменти се хващах, че съм грабнала буркан с лютеница в една ръка, няколко филии хляб в другата, мажа и лапам, а мисълта ми е в сиренето в хладилника. В резултат на яденето предимно на картофи, ориз, хляб и подобни нишестени храни се сдобих с подут корем и почти целодневни газове. Беше ужасно! В резултат на постенето се оказах буквално надута и от този момент спрях да се тегля.
Идеята да отслабна обаче не ме напускаше. Следващият ми провал беше с т. нар. "лечебно гладуване" на Емилова. Спазвах режимът стрикто (както му викат "по конец"). Очаквах към 5-я или 6-ти ден чувството за глад да изчезне. Да, ама не. Това не се случи през целия месец на гладуване и последващото захранване. Лягах да спя в 19,30-20 часа, за да притъпя усещането за стържене в корема, а и сутрин сякаш беше по-търпимо. Не се смейте, но редовно сънувах пилешка пържолка с гъбки или нещо подобно. Както и да е, инат съм и издържах, и дори се опитах да спазвам и препоръчителния режим на хранене след това. Е, не успях. Явно аз за вегетарианец не ставам, и постепенно в ежедневното ми меню се включиха всички храни , които тя отхвърля. Резултат: първоначално рязко отслабнах, не знам с колко килограма, защото още не смеех да се кача на кантара, но дрехите ми станаха широки. За няколко месеца след гладуването обаче, напълнях така, че вече не само не ми бяха широки, но и не можех да се натъпча в нищо.
След някое време пробвах медикаменти за отслабване. Първо Ксеникал. Резултатът беше ужасно усещане за неконтролируемо изтичане на мазнини от червата. Даже си мислех да си сътворя някакъв памперс. Май поотслабнах малко за два - три месеца, но накрая ми омръзна да се чувствам постоянно некомфортно и спрях. И пак си бях дебела

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Kukita!
Като че ли прочетох своята история......

Аз също видях себе си в историята на Кукита.