|
За три седмици си направила едно лечебно гладуване. Не продължавай, а се захрани - точно както пише тук:
ЗАХРАНВАНЕ - ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН ПЕРИОД
Това е един твърде важен момент след проведените гладни дни за получаване на добър ефект от лечението.
Със спиране на храненето уморената храносмила¬телна система е в почивка, като й се дава възможност за очистване, лечение на допуснатите увреждания, а успоредно с, това и възстановяване. Това е бавен про¬цес, който изисква търпение, време и разбиране. Сто¬махът и цялото храносмилане са прекратили своята дейност. И те постепенно трябва да бъдат върнати към нормалната си работа.
При дължина на курсовете 10-15 до 20-25 дни възс¬тановителният преходен период може да бъде ограни¬чен до 10 дни при услилие, че след това следва пълно¬ценно природосъобразно хранене, но строго ограниче¬но по количество.
Но ако се касае за по-сериозни заболявания или е проведен по-продължителен разтоварителен курс, пе¬риодът на захранване може да бъде удължен. Въпреки приетата храна организмът все още продължава да прави усилия за чистене и елиминиране на чуждите му субстанции и патологични отлагания и затова не бива да му се пречи. Трябва добре да се разбере, че
ЗАХРАНВАНЕТО Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ РАЗТОВАРВАНЕТО.
С особено внимание трябва да се следи за възста¬новяване на работата на стомаха, което често става
бавно и изисква повече време. При приемането на храната не бива да се чувства болка, тежест или друг някакъв дискомфорт, а само лекота. Важно изискване е и доброто сдъвкване - трябва да се следи за все¬ки залък. Да се следи и за предпочитанието на прие¬маните и включвани храни.
Ако веднага след възстановителните дни се пре¬мине на пълноценно хранене или се включват храни от животински произход, то всичко постигнато с глад¬ните дни може не само да бъде разрушено, но и да се появят и допълнителни увреждания.
При случаите, в които не е постигнат лечебен ефект, се оказва, че единствената причина е неправилното захранване с включването на повече или на неподхо¬дяща за момента храна. Точно тук самоконтролът и дисциплината трябва да бъдат на висота.
Гладът, приложен независимо под каква форма -по-строга или по-омекотена, никога не може да навреди. Но появи ли се неразбиране и липса на контрол при зах¬ранването, за оздравяване не може и да се мисли. По този повод д-р Ото Бухингер казва: „Дори лудият може да гладува, но само умният знае как да прекъсне глада и да се възстановява..." При включване на храните
ГЛАВНИЯТ ПРИНЦИП Е ПОСТЕПЕННОСТТА.
Този принцип трябва да се спазва и като количест¬во на приеманата храна, и като качество на включени¬те различни продукти.
Първата храна, която е уместно да се включи след плодово-чайния режим, са зеленчуците в сурово състо¬яние, може и плодове, които до момента не са били поемани. При включване на зеленчуци с по-твърда структура (моркови,, целина, ряпа, червено цвекло и други) е добре те да бъдат настъргани на ренде или обработени с миксер. Към стомаха те трябва да бъдат препращани в подходяща форма.
Храните се включват в малки количества, като всяка новоприета храна измества вземаните до този момент плодове и чайове. Необходимо е да се следи за постепенното възстановяване работата на стомаха
- той трябва да започне да функционира нормално.
Малките количества, вземани в началото, посте¬пенно се увеличават, като се приемат във вид на сала¬ти, подправени с лимон, а впоследствие и с растителни масла. След като суровите зеленчуци са добре приети от органите на храносмилането, следва да бъдат вклю¬чени варените картофи, пасирани като рядка каша, без сол и мазнина. След нормалното приемане на кар¬тофите могат да се включат и други храни като овесе¬ни ядки, качамак, булгур, черен хляб. Успоредно с тях, но също постепенно и в началото на малки количества
- задушени зеленчуци, постни супи, ядки, орехи, ба¬деми. Може да се включат и 1-2 лъжици кисело мляко като застройка на супата. Докато трае лечебният пери¬од на разтоварителния режим, млечните продукти са ограничени и в минимални количества.
В първите дни на захранването се яде често, но по малко. С напредването на дните и с увеличаване на количеството на приетата храна се увеличават съ¬ответно и междинните интервали, като постепенно се достига до четирикратно хранене. Солта се включва едва след 6-7-ия ден.
От диетата се изключват месото, месните и рибните консерви, майонезата, сладкарските произведения, пастите, тортите, бисквитите, шоколадът, вафлите, бонбоните. Захарта се сменя с мед. За алкохола и цигарите е ясно от само себе си. До края на възстановителния период се оформя четирикратно хранене с предимство на растителната храна. Суровите плодове и зеленчуци трябва да бъ¬дат две трети от дневната храна.
Тъй като много лесно се губи контрол над приета-
та храна, било под влияние на появилия се апетит или под влияние на обикновена лакомия, и количест¬вото на храната се превишава, организмът веднага ре¬агира с
ОТОЦИ ПО ГЛЕЗЕНИТЕ
или по други части на тялото. Трябва добре да се за¬помни, че стомахът трябва да се щади, да му се даде възможност постепенно да възстанови нормалната си дейност, тъй като по време на разтоварването, когато не е бил ангажиран с обичайната си работа, той е поел очистване и възстановяване на своите тъкани, както и на цялата храносмилателна система. Сменена е и ней¬ната функция. С включването на новата храна факти¬чески се пречиства този очистващо-възстановителен процес, който не е доведен до своя край. Ние съзнател¬но трябва да накараме стомаха да поеме обичайната си работа. Често приетата храна не само предизвиква бол¬ка, но и се връща.
Количествата, които може да приеме стомахът, са малки. Превишаването им става лесно, тъй като с при¬емането на храната може" да се събуди голям апетит. Точно тук е необходим контрол. Пренебрегне ли се той, едни от неприятните последствия са точно- тези отоци, които се появяват по глезените на краката.
Отоците могат да се появят и под очите, както и по други части на тялото. Мярката срещу тях е моментал¬но спиране на храненето за 1-2 дни. След като се вклю¬чи отново храната, тя трябва да бъде леко намалена. С превишаването на приетата храна не само през перио¬да на захранването, а въобще през целия интервал на хранене може наново да се появят болки по болните места. Има ли връщане на болките, значи храна¬та е в повече от това, от което се нуждае орга¬низмът в момента. Подходът е същият - веднага се спира храненето за 1-2 дни до утихване на болката, след което приеманата храна леко се ограничава.
Нека се запомни като основно правило, че след прилагането на която и да е форма на гладолечение (по-строгата или по-омекотената) завинаги
ДНЕВНИЯТ ПОРЦИОН НА ХРАНЕНЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАМАЛЕН.
В целия цивилизован свят болестите на храносми¬лателната система са нещо обикновено и разпростране¬но. Има ли заболяване, има и несправяне с храносми¬лателния процес и колкото по-дълбоки са уврежда¬нията, толкова обработката на храната и аб-сорбирането й са намалени. С провеждане на курсо¬вете на гладолечение храносмилателният процес се подобрява, абсорбирането също. За задоволява¬не нуждите на организма вече е необходимо по-малко количество храна. С пълното нормализиране функциите на храносмилателните органи, с възвръща¬не на здравето желанието за храна е по-огранйчено, апетитът е в нормалната си форма и стремежът е към естествените продукти на природата.
След приключване на гладните дни храната добива особена сладост. Изострените вкусови рефлекси я усещат много по-пълноценно и съвсем скоро може да се появи силен апетит. Не се ли контролира, като се ограничава приеманата храна, може да се стигне до тежки последст¬вия. Волята винаги трябва да бъде нащрек при опреде¬ляне порциите на приеманата храна. Още веднъж ще повторя, че гладът, провеждан в каквато и да е фор¬ма, никога не може да навреди, но грешките при захранването могат да бъдат фатални. Там, къде¬то е постигнат лечебен ефект, той не само ще бъде уни¬щожен, но ще се появят и допълнителни усложнения.
За улеснение на читателя, а и за по-голяма ясно¬та следва
ЗАХРАНВАНЕ: ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯТ ПЕРИОД В ДНИ.
ПЪРВИ ДЕН: Освен взиманите до момента плодо-ве, чай и мед, могат да бъдат включени зеленчуци в суровия им вид. Те изместват част от плодовете, кои¬то са били включени в часовете за храна -- обяд и вечеря. Подбират се тези зеленчуци, които ни пред¬лага сезонът. Пролет - зеленолкстни, лятото - дома¬ти, краставици и т. н., зимата - зеле, моркови, ала-баш, гулии и пр. Внимава се да са добре сдъвкани, като при затруднения трябва да се използват рендето или миксерът. Зеленчукът се ползва без подправки. През останалото време се- употребяват плодове й чай.
-ВТОРИ ДЕН: Освен суровия зеленчук към обяда и вечерята се добавя варен картоф. Сварява се един кар¬тоф (средна големина) - почистен и нарязан в повече вода... Когато е добре уврял, се пасира и се разделя на две порции, като едната се добавя към обяда, а другата -към вечерята. Примерно ако към обяда сте включили едно настъргано морковче, листа от маруля, спанак, до¬мат, парченце зеле или нещо подобно, то към него доба¬вяте половинката от пасираното картофче. За вечеря, ако е включено парче зеле, домат, чушка или друг зеленчук, към нея добавете порцията от втората половинка на па-сирания картоф. За подправки могат да се ползват ко-пър, магданоз, лимонов сок или нещо от този род.
Примзрко по часове храненето може да бъде офор¬мено така:
8-9 часа - чай с мед и лимон.
По желание може някакъв сочен плод.
10 часа - плод.
Обяд - пресен зеленчук или някакъв плод и паси-раният картоф.
16 часа - плод и по желание чай.
Вечеря - суров зеленчук във вид на малка салатка от зеле, морков, домат или каквото предлага сезонът и се панира в момента у дома. Към нея се добавя порци¬ята на втората половинка на пасираното картофче. Пре¬ди лягане може един плод или чай.
ТРЕТИ ДЕН: Оформянето на хранителния режим остава същото, само към варения картоф .се добавят и няка::ви зеленчуци - морковче, парче целина, листни зеленчуци или нещо друго, с каквото се разполага, офор¬мено като постна супа без сол и мазнина.
Порциите на супата и салатките леко се увеличават. Салатката към вечерното ядене може да бъде от зеле', морков или домат, краставичка, чушка и магданоз и т. н.
ЧЕТВЪРТИ ДЕН: Вече може да бъде оформено четирикратно хранене.
Закуска - не по-рано от 9 часа - чай с мед и лимон, вода с лимонов сок, настойка от шипки, минерална во¬да или просто само чаша обикновена вода. Може да се включи някакъв сочен плод според сезона.
Обяд - ползва се някаква салата, но като първо меню може да бъде и порция плодове. Ако сутринта сте взели портокал, грейпфрут или грозде, то към обяда могат да се включат ябълки, праскови, резен диня и пр. Включването на зеленчук или плодове зависи не само от вашето желание и вкус, но и от това, с което разполагате през сезона. След това първо меню следва постната картофена или зеленчукова супа, към която може да бъде добавена малка лъжичка кисело мля¬ко като застройка.
Следобедна закуска: някакъв ллод, чай с мед и ли¬мон или просто чаша минерална вода.
Вечеря - порциите на салатите не само леко се увеличават, но се обогатяват, като се прибавя малко парченце лук, счукана скилидка чесън, праз, магда-
ноз, спанак и пр. Супата може да бъде от картофи или някакви сезонни зеленчуци.
ПЕТИ ДЕН: Режимът на хранене остава същият, като се прави преценка как е приета до момента хра¬ната от стомаха. Има ли лека болка, чувство на тежест или каквото и да било дискомфортно усещане, трябва да се внимава в количеството на приетата храна, но ако няма нищо смущаващо, порциите леко се увели¬чават, като към обяда и вечерята могат да се добавят по няколко хапки черен пълнозърнест хляб.
ШЕСТИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене се запазва. Оттук нататък може обедната супа да бъде заменена с малка порция овесени ядки, качамак, булгу-рена каша, печена или варена тиква, супа от домати с ориз или нещо подобно. От този ден може да се включи по малко сол.
Вечерята - второто меню след салатата - може да се разнообрази с малки порции задушен зеленчук (карто¬фи, тиквички) или зеленчуково пюре. Хлябът леко се увеличава.
СЕДМИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене остава, докато до края закуските остават само с плод и билков чай с мед и лимонов сок. Следи се за всяка реакция на стомаха. Обядът е винаги лек и ограничен, оформен със салатка или плодове и с някаква въгле¬хидратна храна. При сезони с изобилие от плодове обя¬дът може да бъде оформен с порция плодове и един хубав сандвич с пълноценен хляб с малко масло, олио или зехтин, шарена кол, тънки резенчета лук, печена чушка, сирене или кашкавал (в съвсем ограничени ко¬личества). При сезони с изобилие от зеленчуци - мару¬ля, салатка, киселец, спанак, краставичка, домат и пр., докато при вечерята се включва друг вид. В дневното меню могат да бъдат включени и малко ядки.
ОСМИ ДЕН: Четирикратното хранене продължа¬ва, като приеманите порции се увеличават по коли¬чество при положение, че стомахът е в добра форма. Към ползваната храна се включват ядковите расте¬ния - орехи, лешници, бадеми и пр. При вечеря мо¬гат да се включат млечни продукти в ограничено ко¬личество - сирене, кашкавал, извара, прясно и кисе¬ло мляко.
ДЕВЕТИ ДЕН: Включената храна, макар и все още ограничена, е напълно пълноценна. В нея присъс¬тват плодове, сурови и топлинно обработени зеленчу¬ци, ядкови растения, млечни продукти и пълноценен хляб. Предимството е на растителната храна. Вече мо¬гат да бъдат включени фасулът, лещата, грахът, лу¬кът, чесънът, празът, ряпата и всичко, което може да се намери на пазара, отгледано на нашата земя.
ДЕСЕТИ ДЕН: Четирикратното хранене вече мо¬же да мине към трикратно, а по желание и към двук¬ратно - само вечеря, като закуската е единствено ня¬какъв чай, сочен плод или нещо подобно.
С приключване на захранването, за да се задържи постигнатото до момента, не може да бъде върнат ста¬рият начин на хранене. С връщането му ще се върнат и болестите, дори могат да се усложнят.
Първото и основно изискване при оформянето на новия начин на хранене е дневният рацион да бъде ограничен - приеманата храна по количество да бъде по-малка, тъй като асимилативната способност на сто¬маха е подобрена й той се задоволява с по-малко хра¬на. И това ще бъде утвърдено като постоянен навик.
ЗАБРАНЕНИ ХРАНИ - месо, месни и рибни кон¬серви, сладкарски произведения, бонбони, шоколад, кафе, алкохол, пушене на цигари.
След захранването - яж изключително плодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб и риба, като плодовете са сутрин (с чай с мед), зеленчуците, вкл. постни готвени храни - на обед, а рибата - вечер (това ако ядеш 3 пъти на ден, разбира се). Преди всяко готвено яж салата; не яж хляб към рибата. Много са добри и разни сурови ядки, семки, кълнове. Хапвай само когато наистина усетиш глад и органичавай порциите - това е от мен.:)
|
[