АКО ИСКАТЕ ВЯРВАЙТЕ,НО АЗ СЪМ ЖИВИЯТ ПРИМЕР!!!
Ето разказът ми:
Бях "пухкаво" момиче до 16г,после пубертет,кандидатстване,студентка и замязах на нормална девойка с дънки и джинси.
Омъжих се на 23,родих едно дете и от 62 станах на 93.Докато се усетя с диетите забременях втори пътС бебчо се прибрах на 103кг и от първия ден започнах с диетите,та не можах да го кърмя и един месец/даже не ми беше съвестно?/
Ако искате вярвайте,но с глад и тичане за 6м СВАЛИХ ТОчНО 40КГ!!!БЯХ ТОЛКОВА щАСТЛИВА!Отново се почувствах ЖЕНА!
Какво превъртя метаболизма,но скоро започна всичко да ми се услажда,имах вече и семейни проблеми и се започна:наям се като за световно,стане ми съвестно и хайде в тоалетната/то тогава вече и започна по-често да се пише и говори за тази болест-абе получих"инфото" как да ЯМ и да не дебелея...
ЙО-ЙО ефекта при мен" сработи"
След 5-6 м се уплаших да не оставя децата си и без майка и спрях Да,но след има-няма година пак много качих-станах около 75Търпях се така ,уж се ограничавах,уж работа,движение,но малко по малко стигнах 80Вече нямах самочувствие,започна депресия и редовно безсъние.Реших да се стегна,но апетитът се засилваше и с него и булимията отново...
Докато един прекрасен ден,макар че "свалях"по моя си начин не само не се радвах,че не качвам,а даже свалям ме налегна психично разстройство ,не можех сама да се свестя,та потърсих известен психиатър-чувах гласове-диагнозата е ясна...Наложи се бързата му намеса "да не отлетя"-буквално ме спаси от самоубийство....От лекарствата се усилваше апетитът ми и дебелеех,но животът ми беше вече по-скъп от КРАСОТАТА...
Идосега пия лекарства,ще ги пия до живот-слушам доктора...
Като съм 100кг съм мнооого нещастна,умилявам се когато някоя кукличка от вас страда за 2-3килца НАДНОРМЕНО ТЕГЛО??!
Наскоро пак залитнах и започнах с номерцата,но за един месец свалих 2кг и реших,че няма смисъл пак да полудявам-всяка хапка дъвча до течност,ако остане нещо от вечерята направо го изхвърлям/егати разсипника!/вечер ходя минимум 3 часа бързо/работата ми е на отсрещния тротоар и не изразходвам калории/...и това е моята история...
Пак идва лято-момичета много са жестоки болестите,не изглупявайте като мен!МНОГО ВИ МОЛЯ,ПОСЛУшАЙТЕ ЕДИН ПО-ВЪЗРАСТЕН И ИЗПАТИЛ чОВЕК!!!
На когото съм досадила,моля за извинение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не вярвам да си досадила на някого. Поне на мен не. Благодаря, че сподели историята си и се надявам младите момичета да се вслушат в нея.

ПОТРЕСЕНА СЪМ!

Изчетох те много внимателно.На моменти виждах и себе си, но в повечето моменти виждам една прекрасна жена, която има чудесно сърце и колкото и да е изтъркано изказването, че хората съдят по нас по визията, не спирах да си мисля, че проблемът хората да ни възприемат по определен начин не е от килограмите.
Тъжно ми стана, защото и при теб хранителното разстройство с е отключило, когато в личния ти живот е настанал дискомфорт.
Аз също възроптавам, когато някой пусне пост, че има да свали два- три килограма, но може пък точно тези няколко килограма да му носят успокоението за неуспехите в живота.Истината е че дори и да свалиш килограмите, личният ти живот остава непроменен.Повлияваш предимон на здравето си, което не е за пренебрегване и е най-добрият резултат от всяка диета.
Много се радвам, че си овладяла тези пристъпи и веднъж преминала по този път, знаеш че не бива да се сръщаш отново там...и въпреки това, знай, че когатот и стане адски тежко и ти се иска да захвърлиш всичко...точно в този миг можеш не да отстъпиш, а да направиш просто крачка встрани от целите си и да изчекаш, а след това да продължиш с нови сили.
Наистина, в ужасните мигове ог живота ни само близките хора, онези които обичаме имат смисъл...не веднъж съм го казвала, не ти е нужен мотив за да отслабнеш- всяка жена иска да бъде здрава, да бъде харесвана и желана като компания.Трябва ти мотив за да не пълнееш:)
Много ти стискам палци и благодаря за това,че сподели с нас неща, за които в реалното общество се правим, че не същестуват и за тях четем само в книги и гледаме филми.
Има още път напред, а когато тежи, нали помниш- крачка встрани, не назад и пак напред

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за казаните до тук думи на всички!често посещавам нета по много въпроси,не ми се е налагало да пиша защото моите мисли ги намирам често изказани по доста по-добър начин,по-съвременни,по-актуални/едно и също е/ от по-млади хора, а аз обичам младостта!Обичта ми към децата -мои и НАшИ ме подтикна за това признание,анонимна, но вече надявам се близка и полезна!

Буба, благодаря ти за поста, избавление ти желая от все сърце.
как те разбирам, аз съм на 41, този проблем (сметнат някога за решение на проблемите) започна когато бях на 13... с прекъсвания продължава досега, а още съм жива (не е истина), никога не съм имала наднормено тегло (в момента съм 170см, 50кг)...

на най-големия си враг не пожелавам това което се случва,

момичета, обичайте се и не се сравнявайте с другите, красотата е в разнообразието.

И аз благодаря. Мислех си, че съм единствената на 44г, която не може да се справи напълно с този проблем. При мен положението не е трагично - случва ми се 2-3 пъти в годината. Никога не съм имала проблеми с теглото, изцяло на емоционално-психична основа.

Момичете, не помисляйте дори за такива методи на отслабване!

Нещо не схващам или авторката си измисля.Това не е ли болест на младите момичета???

Малко се обидих,ако не исках нямаше да го пиша-искам моя съвет,пример,поука да послужи на всички ДА НЕ ПОСТЪПВАТ КАТО МЕН!!!Идва лято и с това желанието да си секси,слаба,привлекателна е нормално, но да не бъде за сметка на ЗДРАВЕТО!!!Точно на 39г и 2м съм-какво чудно има,не съм измислила топлата вода!

Буба е права,чест й прави,че иска да предпази момичетата,които за 2-3 "килца"правят подобни глупости и после затъват като наркомани,алкохолици в собсвената си грежка и се побркват