Опитвам се да спазвам необходимия тон, но ти успя да ме изкараш от релси и то май не само сега.
Виж - явно ти се справяш чудесно с всички диети, макар ту превъзнасяш Емилова и отричаш месото - колко токсини и блабла, ту се хвърляш на противоположната диета японско чудо. Повярвай ми ако всичко, което препоръчват беше толкова лесно никой нямаше да спазва диети, просто щеше да се храни разнообразно, разумно и нямаше да се налага просто. Така, че просто давам съвет на не толкова вманиачени и съответно изкушаващи се хора просто да имат нещо под ръка, когато след дванадесет часов напрегнат ден се върнат от работа и просто не им се занимава с приготвяне на храна.
Това, че за теб не е проблем моля, но това е клуб за взаимопомощ, а не клиника където ти заключват хладилника и ти казват колко е просто всичко - само ти трябва мотивация (толкова съме тъпи, че не можем да разберем колко всичко е лесно).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Далеч не всичко ми се удава лесно. Преди години нямах мотивация и режимът на плодове ми беше адски труден - затова казвам, че по-добре човек да изчака с диетата, ако не си е настроил мозъка. И се опитвам да обясня на хората, че ако действително си решил да ядеш здравословно, всичко е лесно и не бива да се поддаваш на внушенията на тези, които твърдят обратното. Струва ми се, в темата ми за лечебния глад точно ти се опитваше да внушаваш, че килограмите после се връщали, колко трудно било да се спазва режимът и т.н.

Колкото до диетата "японско чудо" - не е противоположна на Емилова, както вече коментирах по-горе. Емилова е ЗА рибата и пилето, но казва да се ядат само два пъти седмично. Преценила съм, че ако в продължение на 13 дни ги ям по-често и после изкарам седмица само на плодове, едва ли ще е толкова фатално. Да, признавам си, че обичам рибата и бих я яла всеки ден - но, в крайна сметка, не съм и рекламно лице на Емилова. Поклон обаче пред нея за това, че ме накара да заобичам плодовете. Нямаше да избера "японската", ако не включваше плодове; а дните без тях са ми твърде неприятни.

В крайна сметка, тук съм за да споделям по темата за диетите и гледам да съм конструктивна и позитивна; не сме прочели кой е предпочитаният ти режим, каква диета спазваш, какви са резултатите ти? Наистина тук е клуб за взаимопомощ, а от теб чуваме само колко е трудно и напрегнато, което знаем така или иначе.
Моят резултат е дотук 10 кг за месец и се чувствам по-добре отвсякога - значи режимите, които спазвам, все пак не са толкова лоши.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от insightflow на 06.05.08 16:10.

Спазваим НВД от години, израснала съм в семейство, където всекидневно се консумираха изделия от брашно - банички, бухти, питки, милинки и изобщо каквото ви дойде на ум. От малка си имала проблеми с килограмите и от години се боря с вълчия апетит. Вече съм на 44 и имам 25 годишен син, работата ми е действително напрегната и отговорна, не рядко имам и по 14 часа пред комютъра и телефона.
Повярвай ми имам много опит зад гърба си в борбата с наднорменото тегло, затова понякога ме изнервяте всички, които искат разбираш ли да станате 46 килограма. Аз съм "ужасните за теб" 65 кг, тренирам 3 пъти в седмицата, колкото и да не ми се става сутрин или да съм уморена вечер и затова може би не ми личат, иска ми се естествено да съм 58, но не и по-малко и то от здравословна гледна точка. Напълно съм запозната с психиката на пълния човек (стигала съм и до 96 кг) и повярвай ми не е приятно на такъв човек да му кажеш - а бе ти не знаеш ли кое е правилното, трябва ти мотивация и глад иначе стой си на тия килограми и чакай да ти дойде момента. Затова те моля малко се замисляй преди да напишеш нещо, това, че сме дебели не значи че сме дебелокожи!

И се опитвам да обясня на хората, че ако действително си решил да ядеш здравословно, всичко е лесно и не бива да се поддаваш на внушенията на тези, които твърдят обратното. Струва ми се, в темата ми за лечебния глад точно ти се опитваше да внушаваш, че килограмите после се връщали, колко трудно било да се спазва режимът и т.н.

Изобщо не е лесно за хора, които винаги са били пълни, тези крайни режими по мой опит действат на и без това нарушения метаболизъм - организмът минава в защита. Въпреки, че от години се храня главно с месо, риба, яйца, салати, един-два сезонни плода сутрин, кисело мляко и сирене и досега ми е трудно да се въздържа от крем брюле, домашна торта или баничка бюрек. И то е защото знам, че мога да изям цялата торта, защото съзнавам, че е болестно състояние и наистина не е лесно.

Аз лично искам да съм 46, понеже така изглеждам и се чувствам добре. Имам много фина костна система и в момента - 50 кг - съм с корем и бричове. Не знам кои са другите, които искат да станат 46; всичко е индивидуално.
Колкото до "дебелите хора" - мисля, че ако няма някакви здравословни причини - хормонални нарушения и т.н., всеки може да реши повече да не е дебел. Проблемът е изцяло в психиката. Аз също бях 65, тоест, част от "дебелите хора" - докато не реших, че не искам повече да съм такава. Това не е някаква даденост, която не може да се промени. Между другото, 65-те килограма са "ужасни", що се отнася лично до мен - ако на някого му харесва да е толкова, чудесно. Ако ти обаче искаш да свалиш 7 килограма - не виждам защо не. Ако НВД не ти помага, пробвай нещо друго.
И, никого не съветвам да чака, преди да свали килограми - съветвам да мисли много върху режима си, да добие правилна ментална настройка и мотивация - демек, трябват упражнения колкото за тялото, толкова и за ума. Ако това го няма, връщането към предишните навици е неизбежно.
Не съм възнамерявала да засегна когото и да било - мисля, че погрешно ме интерпретираш; нещо повече, не съм никоя, за да давам съвети, а просто споделям опит. Може да греша, но ми се струва, че у теб има някаква вътрешна съпротива срещу режима и диетите като цяло; в предишния си пост беше споменала и "клиника" в негативен смисъл, а функцията на клиниките е единствено да помага на хората. В общи линии, никой нищо не ти налага - ако нещо в постовете ми те дразни, подминавай ги.

Ако си 65, не си толкова пълна - защо "болестно състояние"? Може би наистина има някакво подобно състояение, но то е на психична основа. И на мен ми се прияжда това-онова, но не му обръщам особено внимание. Всъщност, достатъчно ми е да помириша пържолата на човека до мен - извличам достатъчно удоволствие само от мириса. Удоволствието е в мириса така или иначе - на хора без обоняние храната им е безвкусна.
Ако ти се иска да изядеш цялото количество от примамливото ястие, обаче, май не става дума за удоволствие от храненето, а за лакомия...не знам, не съм в час с хранителните разстройства.

Затова говоря повечето тук сме с хранителни разстройство и да това е психично заболяване, както писах винаги съм била с килограми в повече и цял живот се боря с тях, защото отдам ли се на изкушенията страх ме е да помисля до къде мога да стигна. Много трудно човек, който си е бил с нормално тегло по принцип би могъл да разбере болната ни психика. Всички осъзнаваме, че не е нормално, че от утре ще спрем........ Всички си имаме огледала, спецове сме в диетите, затова от моя опит просто давам идеи, защото тези 65 си ги извоювах,наложих си да спортувам (започнах на 40) и на всичкото отгоре започна да ми харесва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да де, ама 8 кг. за 2 седмици са много дори за дебел човек. Аз съм от хората, за които би могло да се каже, че "бързо качват и свалят". Докато не ми се "наложи" през един сравнително дълъг период от около година да карам на плодове, зеленчуци и риба - както сготвени, така и сурови. Без ограничения, т.е. нормални порции 3 пъти на ден. При ръст 1.60 заковах на 49 кг. Не можех да повярвам че при такова доволно хапване не ми се лепят килограми. След което минах по старому: чипсчета, шоколади, всевъзможни боклуци наред с добрата храна и за около 7 - 8 месеца качих 8 килограма. Сега се каня да ги сваля и уж минах пак на онзи режим но май ще ми се наложи да огранича количествата за да даде резултати. Тази идея с японското чудо ми се вижда приемлива на фона на ябълките, зелевата супа и пр. крайности. Но се чудя: на какво се дължи драстичното сваляне, до каква степен се отразява на организма такъв стрес и как така се задържат килограмите в последствие ако се премине към небалансирано откъм калории и качество храна.

При мен нямаше "драстично сваляне" - 4 кг за 12 дни при строго спазване, силно ограничени порции. Стрес - едва ли, това все пак не е глад и не се изключват било въглехидрати, било белтъци или мазнини.
Да задържиш, ядейки после всичко...забрави.:)
Това с плодовете, зеленчуците и рибата за година ми звучи разумно. От колко кг тръгна?

"хранителни разстройство и да това е психично заболяване"
Много точно!
Даже си мисля, че е нещо подобно на алкохолизма и докато самият ти не осъзнаеш, че си зависим от храната, не можеш да се излекуваш.
Затова се присъединих към вашия клуб, защото осъзнах, че без подкрепа от хора с проблем, подобен на моя, няма да мога да се справя.

Затова казвам: Аз съм хранохоличка! От два дни съм на диета и отслабнах с 2 килограма.