Re: За порочния кръг и умората / Взаимопомощ / Здравна / Диети

Мързелива съм станала нещо, а едно врами каааакви отговори пишех:))

Изчетох ви момичета, всичките внимателно и много хубаво и пълно ми стана, където ви има.В една реклама на бонбони "Мерси" се пее нещо много хубаво, те и бонбоните са вкусни, но рефрена на песничката е вълшебен и знайно защо, докато ви четях ми идеше да го изпея "мерсии, че има теб..."Мерси на всички вас, че ви има и че не сте се изпокрили по хралупите и да спите като едни плюшени баби Меци:))

За килограмите, така е, зная как се свалят и го мога, даже част от проблемата ми е че зная, че го мога и че ще го направя пак, когато се наложи.Обаче нещо друго ми се прокрадна като съмнение, че въпросните килограми не са йо-йо ефект, те са нещо съзнателно при мен и се появява желанието закономерно да си връщам килограми.Сякаш така, като върна обратно дори и два-три килограма, аз си поставям спирачки за определени неща или хора.
Определено, килограмите са моята стара и изпитана спирачка за живот.Не съм депресирана, момичета.Минала съм и през подобен период, дори антидепресанти пих, но то бе по ясен повод и причина, сега не е това.Не съм отчаяна или нещо такова, даже надеждата ми отвътре си блика като един топличък гейзер и винаги е готова да стопли всички около мен, заедно с мен:)Не е това, просто наистина се уморих да драпам за неща, които си казваме, че с решението на наднорменото тегло, ще се решат и те.Но те не се решават, защото има жени, които имат излишни килограми и по много, а сипят радост около себе си и толкова се харесват, че чак заядливо ти идеш да ги питаш дали са се поглеждали скоро в огледалото.А има други, които имат три излишни, но не са в мир със себе си, респективно- околните.
Не зная момичета, свалих вече 4 килограма, ама то от тях 2- 2,5 са сещате се какво, отпадачни неща, които старателно бях натрупала в дебелото черво, та да не ме пропусне мигрената и следващия месец:)Но не се чувствам "уау" ... само чакам отново дас и закопчея сатенения панталон, че много ще ми ходи на новото палто "Зара":))
Такиви ми ви неща, не съм се предала, но това което се случва е част от живота ми и изобщо от цялата ми история в този клуб и много, много искам да знаят всички, които го посещават, че борбата с килограмите е най- лесно спечелимата на този свят.Просто се лишаваш разумно, спортуваш и поддържаш..но борбата с вътрешните ни страхове, че когато няма над какво вече да се бъхташ и за ккаво да се притесняваш, ще излезе друг проблем.А пак повтарям, проблемите с килограмите са решими и зависят единствено от нас.А когато отслабнеш, разбираш че останалите ти проблеми зависят комплицирано и в един момент промърморваш "абе, аз защо не се ошишна пак мъничко, че поне като започна да свалям, да усетя пак еуфорията на успеха".
Разбира се, това последното бе малко крайно и го написах с широка усмивка, но...идва Коледа, това е толкова хубав празник, че се питам дали тя няма пръст в нежното ми отчаяние!И от сега ви казвам, ако всички тук се хвърлите в безумни лишения за Новогодишното парти, ще ви откъсна нослетата и пръстите, дето ми пишете с тях...пък и може после всички заедно да си направим една разтушителна сесия при д-р Емилова на "Златни пясъци".
Ама, само си представете колко ще е хубаво...ей така покрай морето, с чаша чай в ръка и бурканче мед в другата, морскя вятър ни вее косите, а ние си бърборим ли, бърборим:))

Тортичка, целувам те, не съм писала на теб отдавна, ала нещо надеждата ми поспадна, обаче сега се завръщам с нова сила, защото и ти като повечето тук, си ми много мила