Отслабнах 30кг. за 3 месеца / Взаимопомощ / Здравна / Диети

От какво ще се образуват камъни, от лечебното гладуване ли, което не е гладуване, а плодолечение.Защо говорите такива неща, защо българите са така образувани, че първо искат да заклеймят всичко непознато, различно.
Бях там и видях, опитах- не отидох заради килограмите, защото аз вече съм описала тук, бях ги свалила.А и там не видях много хора отишли да отслабват, ако изключим гъркините, разбира се.Адски дебели, шумни и невъзпитани... и с пари за жалост.Но всеки труд струва пари и трябва да се уважава, това по повод на парите.
Сега за жлъчката, може и нещо да не разбрах, може някъде да се пише, че тя има болна жлъчка, но ако очаквате да я извади заради д-р Емилова, няма да се получи.
Там имаше едно детенце, на 6годинки, дете-слънчице.Със сънна апнея, от бебе.В годините всички близки на това дете не са спали по цели нощи, за да го будят мъничето на всеки 10 мин., иначе е щяло да умре в съня си от задушаване.Майка му, на детето, имаше-нямаше 20 кила.Детето бе при доктор Емилова за трети курс, в три последователни години.Знаете ли на какво присъствах, на връчването му на дипломата за изкаран трети курс, но не за самия курс му я връчваха.Знаете ли какво каза д-р Емилова- давам ти тази диплома не за това, че за трети път прочистваш телцето си, а защото снощи за първи път спа без мама дас е наложи да те събуди!
Беше мило, беше освобождаващо да видиш как я прегръщаше и целуваше, ту нея, ту майка си, че и мене закачи мъничето в суматохата, толкова любов му се раздаваше и радост.
За да не си помислите, че защитавам този център, нямад а разказвам за другите неща, които видях.Не й гледах вечер филмите, бях повлияна предварително от медиите, че това е режисирано.Но зная, че за четири години безумен начин на живот и изтощаваща работа, дните които изкарах на Боровец бе времето, в което си починах и отвътре и отвън.
Очите ми заблестяха и се избистриха, кожата също, косата лъсна и енергията бликаше от всяка моя пора.Не съм гладувала, не съм страдала, нищо не ме болеше.Харесваше ми как хората се възхищават на волята ми да следвам режим, който считат за непосилен.Гордеех се със себе си.
Страшното е после.Сещам се Стефан Данаилов, но погледнато реално няма как да ни се сложат лепенки на устите, сами решаваме как ще продължим.Аз задържах килограмите дълго, после се отпуснах в нещастието си на лична основа, което вече попремина и усещам как отново си влизам в ритъм.С отпускането на режима качих 4 кг., ала то не бе пица, спагети, шоколад и какво ли още не.
Нямам търпение отново да си изляза нап лодове и чай предимно, организма ни е някак създаден не да преработва месо и захар рафинирана, брашно и сол.Ръцете ни са дадени да берем плодове, а не да ловим животни.Нямам е и зъби, за да ги разкъсаме...За жалост нямаме и ум, за да пазим сами себе си.
Така, че не Емилова е враг на жлъчката ти и не тя хвърля камъни в градината ти, всичко е твоя заслуга.И моя, за мен.

Поддържам режима й, януари отивам на морето за втори курс и истинска почивка.Искам да се науча да се храня по малко, е не по никак.Искам да не ме боли глава и да не се мразя сутрин, когато в устата ми пролазва зловонието на изяденото от предната вечер за последно.
Сигурна съм, че знаете какво казвам.