Скъпи съфорумци,
предполагам, че на повечето от вас се е случвало когато сте емоционално натоварени да не гледате какво слагате в устата. Аз съм в такъв период, че ми се струпват на главата много емоции - както положителни така и не съвсем... И както напоследък се поограничавах и свалих около 5 кг сега съм на път да си ги кача. Просто когато ми е нервно, а и когато съм в другата крайност - много щастлива и доволна не знам какво правя като седна на масата... Падат ми всякакви задръжки. Дайте съвет, моля....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Слагай по-тесен панталон. Не се бъзикам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това с панталона е абсолютно вярно. И друго - оглеждай се в огледалото дали ти харесва това, което виждаш. Вярно, че понякога яденето и лакомията надделяват, но ние сме по-силни от тях.
На повечето хора емоциите - приятни или неприятни - им се отразяват точно по този начин. А при мен е обратното - не ми се яде изобщо, ако имам някакви проблеми.
Успех ти пожелаваме и доскоро!

Гледам се в огледалото и това което виждам никак не ми харесва... Но уви, като седна на масата забравям гледката от огледалото - 170см. - 84кг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

em az sym 172 i 57 kg i oshte po ne mi haresva tova, koet vijdam. kilogramite nqmat obshto sys sebeharesvaneto. kolkoto po malko imash da svalqsh tolkova poveche se draznish ot drebni neshta

Аз съм почти колкото теб - 167 см и 81 кг, и мисля, че положението не е чак толкова страшно и можем да се справим. Колко ти е обиколката на талията между впрочем? Аз съм забелязала, че когато приемам съвсем минимални количества храна, коремът ми е по-прибран и фигурата ми изглежда по-слаба. Това се усеща и по дрехите всъщност.
А за почти постоянното ти чувство на нужда от храна, независимо от психическото ти състояние, мога да ти препоръчам да прочетеш /или препрочетеш/ "Дневникът на Бриджит Джоунс" на Хелън Филдинг. Главната героиня води непрекъсната борба с килограмите си, които варират между 55 и 59 /!!!/, и се чувства адски дебела /?!?!/. Та идеята ми е и ти като нея всеки ден да си записваш стриктно какво си изяла. Може би това ще те накара да спреш, преди да си хапнеш сладко, сладко поредното залче тортичка, или нещо не по-малко вкусно.
Приятно четене и успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чела съм "Дневникът на Бриджит Джоунс". И дневник с храненията също съм си водила много подробен. Но винаги когато емоционално съм натоварена ям повече... И не, че имам страхотен апетит колкото това, че слагайки нещо в устата си, ме успокоява временно. А сладкото и тестеното съм ограничила до минимум, само сладолед си позволявам, но много рядко.

така, така- я да видим, казваш имаш проблем, ама кой няма?Знаеш ли, не знаеш, ама да знаеш- всички имат проблеми и някак от сърце и от поти ще ти кажа, че по-добре проблемите да са с храна и пари, отколкото със здраве.Тук разбира се, може да се вметне, че проблемите с храна водят и до проблеми със здравето, но това е друга тема.Не зная какво да ти кажа, може би това, че няма борба без жертви.Няма как да постигнеш заветна цел, без да платиш цена.В случая няма как да свалиш килограми без да се лишиш от нещо.А лишенията са коварно нещо и в определени моменти избуяват в неконтролируеми пристъпи на чревоугодничество, сълзливост и разкаяния.Нали си знаеш, крачка встрани не е като крачка назад- така го приеми и не унивай, ще дойде момент, в който ще се справиш повече, отколкото вчера и по-вчера, а утре ще е още по-добре.После пак ще има срив и после пак така....това с постоянните хора е нещо непознато за мен- да си методичен и неотклоним човек, аз да не съм Горки- ев персонаж, съм жена и съм приятно непостоянна в желанията и намеренията си, но съм умна.Това е важно, да си умна- бидейки умна, можеш само да забавиш нещата, да ги поотложиш, но не и да ги забравиш.Затова мила ми, любима тортичка, нищо странно не се е случило, сега ще върнеш пет, а после ще свалиш десет килограма и понеже си умна, не забравяй, когато отново отхлабиш волята- нямад а качиш пак десет, а само два или три и после ще свалиш още десет- това е страхотна система и работи.
За мен- аз отивам при Емилова, едон е сигурно, като се върна ще разказвам- аз свалих килограмите и сега се опитвам да се справя с друг проблем, който не е сериозне здравословен, но е нещо, което в определени дни от месеца ми прави живота черен.Ако пък и сваля още някой друг килограм, ой...разкош:))Имам още 8 или 9 килограма до оптимално желаното тегло от мен, но и това ще стане.По-важното е че ще разкажа на момичетата тук дали наистина онзи режим там работи и ще почерпя информация от извора на килограмосвалянето:))
Стискам ти палци и още нещо...нека следващия път, когато те прочета пак- да си направила крачки, умолявам те!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

наистина поне за сега проблемите ми не са свързани със здраве, слава богу, но аз така ги приемам присърце, че вече имам хронично главоболие...
Дано поне не стане по лошо...
Дано ти помогне Емилова, от сърце ти го пожелавам. Ти показа, че сама можеш да се справиш, но пък винаги човек има още какво да научи. Аз ще те чакам да се върнеш и разкажеш с твоя страхотен начин на изразяване как си изкарала и какво си научила... Дано имам до тогава с какво да се похваля или поне не да се оплаквам... До скоро

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз до скоро имах пробелими с яденето. много обичах да си хапвам. особено сладки неща- шоколадови най-вече. обаче се стигнах . тръгнах на спорт. и мисля че това до някъде ми пречупи мисленето и спрях някакси от самосебе си да се тъпча. сега от време на време се изкушавам и си хапвам нещо забранено но пък на другият ден се ограничавам и се разтоварвам.
едно разбрах - проблемите с храненето са на психическа основа. ако не си помагнеш сама няма кой да го стори. опитай със спорт. а и сега има толкова много плодчета....
успех и искам да чуя хубави новини скоро.