И без друго чета предимно теб и милена и...хм, май чета доста хора от тук, но ти Феникс нещо ми липсваш.Бях обещала да се регистрирам, но това е като да призная, че съм дебела.Ти поне знаеш, че нямам проблем с признаването на килограмите- 108 са вече.Регистрацията е някакъв смешен бунт, също като при дрехите, казвам си- няма да си купя нищо ново, а и какво ново с тези килограми, което да стои относително добре, ще отслабна.И така от понеделник на понеделник.После стана от първо на пето число, после на петнайсто, после от петък да не е понеделник, но после пак понеделник и порочен кръг, то е ясно.
Да не говорим, когато се прокрадне и мисълта "от следващия месец", тогава вече здраво си загазил.Мисълта ми бе, че ми липсваш, не че се отъждествявам с теб, но не и че не го правя.Още си спомням когато писах миналото лято за отслабването си, бях свалила 25 килограма.Знаете ли, при мен това е като прищявка- реша и хоп, обаче трудното е докато реша.Не се прокрадва гордост, срам ме е разбира се, защото това са килограми трупнати не от болестно състояние, а от апетит.Откъде идва апетит Феникс? Едва ли е едон и също за мен и теб, обръщам се към теб, но сякаш говоря на всички момичета тук...апетитът запълва празнини, дъвчеш и преглъщаш укоризнено, но все остава празно, защото там не може да се запълин с храна.Обичам сладкото, обичам всичко забранено, каква ирония..и любовта е забранена, нали?Говоря за извънбрачната любов...
Загубих си мисълта, а да! Вече не съм 108, а 106- от три дни...и това не е от понеделник, за мен това говори много.И изобщо всичко това е само частица от онова, което ми се случав и ме измъчва и което не мога да споделя на прима виста, защото ще има хора, които ще ме разпознаят, ако вече не са ме разпознали по думите.Дали има значение, да има- те не знаят, че това се е случило с мен, защото те ме знаят като крехката, красива и капризна жена, която е привлекателна и която с бавно, упорито себеунищожение качи 40 килограма за две години и половина.
Май казах повече от необходимото, но истината е че..понякога възнегодувам и си казвам, защо те не ме обичат заради мен самата, но после виждам, че онова в огледалото не е красиво, а красотата води всички, дори и мен.Но умерено, в смисъл, ако обичам човек, килограмите не ще ме спрат, но пък си казвам...ами, ако живееш с този човек 10 или 15 години, дали пак така ще приемеш излишното му тегло или си представяш човек, който няма нищо общо с брака ти.Не знам, объркано е всичко и най-важното, че излишните килограми освен здравословни проблеми, съсипват и сърцето- в него се загнездва дълбока тъга, която само любовта може да излекува, а не си позволяваш любовта, защото не си предишната жена и нямаш оправдвание.
Още много неща искам да ти кажа Феникс, на останалите също..и ми се иска да разберете, че когато имаш да свалиш 40 кг. е различно от това да свалиш 10, но сигурно и 10-тте те измъчват безкрайно...
Виждам по улицата жени, ниски, много закръглени, направо изглеждащи по-дебели от мен, но с аткрактивно облекло, което носят с удоволствие и усмихнати, гримирани, фризирани- те се обичат.Не мога да не се попитам, обичах ли се като бях 68...да, обичах се и искам пак да се обикна, а после да направя онова, което килограмите ми ме спират да сторя.
А дали качих всички тези килограми за да не направя онова нещо, което правя, ако не съм качила килограми?!

Здравей, обнадеждена, феникс ни 'напусна' в чужбина, но съм сигурна, че при първа възможност ще ни посети.

На мен ми остават около 7кг до 'идеалното' ми тегло, но с ръка на сърцето признавам, че се изтормозих ужасно последните 6 месеца покрай тях. Може да ти звуча жалка, може би дори преувеличавам малко, но като че ли и на мен ми липсват онези 'времена', когато Милена и феникс агитираха всички тук за промяна, темите йм бяха пълни и всеки ден си пишехме, споделяхме, радвахме, подкрепяхме и анализирахме. Всъщност, какъв ни е проблема на нас? Защо трябва да чакаме модераторките да направят нещо, което и сами можем да си организираме?! Знам, че по опит сте близки с феникс и че именно тя би могла да те разбере на едно по-дълбоко ниво. Но не забравяй, че аз, както и доста останали момичета тук, сме винаги насреща за топла дума и усмивка, а какво по-хубаво от това!

Fortune favours the brave

Здраве, аз от скоро съм посетителка но този форум, не колкото повечето от вас. разреши ми да ти кажа и аз няколко думи.
Не си сама, както в проблема с теглото, така и в проблема да приемеш себе си. Много сме, малко го изричаме. И аз като теб съм с доста килограми напред. Въртя се в един омагьосан кръг-сваля 7-8 кг., задесетина дена и после за толкова или малко повече ги качвам.Качвам ги защото ям и то като невидяла. Ям от нерви, ам от скука, ям от радост и и зобщо когато ми падне.
Ето сега пак е така.В момента съм на плодовата диета, свалих ги пак тия килограми и чак ме е старх да се захраня, все се заричам, че няма да е същото и същевременно не си вярвам сама. След всичките мъки започвам да поглъщам храна като луда. Всички ми казват това не е правилно, но аз как да се спра?
Хубаво ми е да отслабна, дори малко, но по-сладко ми е да си хапна един шоколад-ето ти затворения кръг-няма край.
Това е от мен и умната!

Хубаво си го написала, благодаря за което.Не знаех, че Феникс е по чужбината, но дано се забавляваот сърце, а когато има време да пише и да ни разкаже чудеса чужбински.
Иначе си права, не се нуждаем от модераторки, за да споделяме и да се подкрепяме.Просто така сезавъртяха нещата миналотолято, че тя- Феникс откликна на безнадеждонстта ми и затова сега нея потърсих, но признавам, че мога и на твоето рамо да поплача, стига да не е кокалесто, че аман от манекенки:))Скоро пак ще пиша и ...абе, хубаво е че ви има всички!

Не мога да се приема с 40 кг. отгоре, абсурдно е, а още по-абсурдно е че нищо не направих досега, за да променя това.
За порочния кръг, той е доста по-широк от разстоянието между два шоколада, обикновено там има замесен сто процента карамел и някой мъж, не дотам смел!
Умната ли, от ум патя цял живот:)

Да ти кажа,и аз през 2000 ната стопих много килца от едно захласване ...така и никога не го видях...бях влюбена в компютъра си...Тогава станах наистина гадже и половина,много се харесвах..но после ,след като нищо никога не се полу4и,и слязох на земята..бавно и методично започнах да качвам.И от 54 на 58....и накрая на 76.Тогава започна всичко да ме боли..и се стегнах.Сега съм 63.Имам да свалям още поне 8 килца,но и на толкова ще съм доволна.Мисълта ми беше,4е всички познаваме йо-йо ефекта,емоционалното наплюскване,и проблемите-който те залепват пред хладилника..И аз не знам къде е номера вече..но тогава ,когато бях 76,се мразех,смятах,че килата са виновни за всичките ми неволи..и да ти кажа с времето установих,че наистина са били пречка за много неща.Така,че трябва да се стягаме и да изглеждаме добре,поне прилично.А никак не е лесно,оюе повече,когато не си вече първа младост и процесите стават бавни,тялото ти се деформира,и грижите трябва да са 10 пъти по-големи.А от къде да черпим мотивация ми кажи,когато на тази възраст вече си разбрала,колко много неща са без значение...Не е лесно,и няма да бъде..но това е положението,просто факт!

Здравей oбнaдeждeнa
Това което си казала в тези редове ме върна във времето когато запърви път намерих това прекрасно клубче. Тогава и аз бях 106 кг и ме беше страх даже да напиша този факт чувствах ,че трябва да напиша, да споделя с някой, но ме плашеше каква ще бъде реакцията на момичетата дали няма да ми се подиграват и четях ли ,четях но ,един прекрасен ден реших започвам и аз-------Знаеш ли казах си ,че яденето никога няма да свърши и не съм аз човека който е длъжен да го изяди Реших ,че сега е времето да сваля проклетите кг и да се радвам на живота, а не да бъда страничен наблюдател зарит в собственното си безсилие и апетитИ започнах свалях, свалях ,после качвах ,но вече не съм се връщала но трицифренни числа на кантара
При нас проблема нее свалянето, а задържането на кг. Винаги след големи постижения си казвам край няма да върна и грам от сваленото, но минава време и забравям през какво съм минала и пак храната е на дневен ред.
Моля те --като прочетах тази изповед разбрах ,че и при теб е дошло времето да започнеш да махнеш това бреме от себе си. ПРЕДЛАГАМ ти нещо-- хайде да започнем заедно някаква диета ще я правим двете ще си помагаме взаимно .Ти избери една от стотиците и да я започнем сега не от другия понеделник, а точно днес и знаеш ли, че ако я бяхме започнали вчера сега щяхме да сме с едни гърди напред ЧАКАМ ТЕ ПИШИ

Здравей усмихната, всъщност няма да крия, че още вчера, преди да пиша и след като прочетох твоя пост за страхотната диета на майките ни, реших че ще я направя.За мен точните и ясни диети ще дъта нещо ново, в смисъл че никога не съм правила дието по план, още по малок по часове и това ме насочва към мисълта, че ако се захвана с часовете, ще се придържам към диетата.От тип хора съм, които ако не са притиснати, не биха сторили нищо доброволно.В смисъл, че ако имам час за фитнес ще отида, но иначе вкъщи да поспортувам- не.
Започвам тази диета, която е две седмици и първия ден е с кисело мялко + плъд или зеленчук.Харесва ми това, че има много часове за спазване и това ще ме накара да го възприема като работа, а аз работата си умеяда върша отлично.
Колкото до килограмите, не е проблем да ги кажа колко са, проблем е че ми пречат да сторя неща, които правех преди.Няма я усмивката ми, желанието за социализация с близки и приятели.Просто е много неприятно, когато видиш някого, който не си виждал от известно време и той те пита, ама защо така си качила, каков става, да нямаш проблеми?Имам разбира се, не мога да спра да се храня и да плача и това е ням протест срещу обществото, шегувам се:)Ям, защото ми е вкусно и сеотвращавам от хората, които казват, че пълнеели от въздуха сякаш- пълнее се от храна, ненормирана и безпаметна.
Благодаря ти за усмивката и желанието да ме подкрепиш, не те познавам, но в интеренте малцина се познаваме, въпреки това си доверяваме скрити тайни и проблеми, а може би точно, защото не се познаваме това ни стимулира и под покривалото на анонимността си казваме онези неща, които насаме само избутваме в скришното.
Не зная защо позволих това да се случи, още повече че вече ги свалих веднъж и слязох под 82, после отново се върнах обратно- бавно, методично и самоунищожително.Не зная дали съм стъпила на стъпалото на промяната и дали довечера няма да дам крачка отново назад, но мисля че няма...надявам се!
С поздрави и усмивки, с благодарност и надежда : обнадеждена

Не мога да не свързвам благоуханните боровинки с най- вкусното сладко, което става от горски плод.А бях малка и ходехме по поляни да ги берем, а после златисти палачинки и изобщо детството винаги мирише вкусно.Дали не се опитваме да се върнем в него с консумацията на всички тези вкуснотийки, кой знае:)
За мъжете и килограмите, въздъхвам и свивам устни- не мога да говоря за това, не искам.
За грижите, които с годините се удесеторяват, така е- страшно е, защото с годините измъкването става все по-трудно, а след една определена възраст направо непосилно.
Положението, боровинка, е такова, че нямаме време!Докато планирам от следващия понеделник как до незнамкогаси ще сваля незнамколкоси и ще се чувствам незнамкакси, пораствам- толкова, че всичко ще изгуби смисъл, дори стройните чувства и фигура.

мИЛИЧКА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ ДА ЗНАЕШ ЧЕ НЕ СИ ЕДИНСТВЕНАТА МНОГО СМЕ ТАКИВА И АЗ ТАКА МИЛИОНИ ПЪТИ СВАЛЯХ И КАЧВАХ И ВСЕ СЕ НАМИРАШЕ НЯКОЙ КОЙТО ДА МИ КАЖЕ ЧЕ И ТАКА СЪМ ДОБРЕ И ПОНЕЖЕ МИ БЕШЕ ПО ЛЕСНО ДА ГО ПИЕМА ПАК КАЧВАХ ЛИ КАЧВАХ ..........НО ВЕЧЕ НЕ Е ТАКА СВАЛЯМ ЧУСТВАМ СЕ ДОБРЕ ЧЕТА КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ О ТЕМАТА ТРЕНИРАМ МАСАЖИ И СЕ ЧУСТВАМ ДОБРЕ !!!!!!!! Е НАИСТИНА МАЛКО МИ Е СТРАННО ЗАЩОТО ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО НЕ СЪМ СЕ ЧУСТВАЛА ТАКА НО ЗАПОЧВАМ ДА СВИКВАМ
ПОЖЕЛАВАМ ТИ НЕБИВАЛ УСПЕХ В НАЧИНАНИЕТО КОЕТО НЕ Е ДИЕТА А Е НАЧИН ДА БЪДЕШ ПО ЩАСТЛИВА ПО КРАСИВА И САМОУВЕРЕНА И МНОГО МНОГО УСМИХНАТА