Та въпроса ми макар и риторичен е "Защо по дяволите дори и да свалим кг после пак ставаме това което бяхме?
Прави ми впечатление ,че повечето от нас поне веднъж са успели да постигнат някакво задоволително тегло , хвалят се / в добрия смисъл/ ,дават съвети и пр. и изведнъж БУМ пак са в редиците на борещите се с кг-те!
Защо в повечето случай става именно така?И не говорим за неграмотни по въпроса хора в повечето случай това са добре /дори прпекалено добре/ запознати с проблемите на храненето и пр.въпроси хора.Какво става в наште психики след като отслабнем ,че се връщаме отново в изходно положение.Най- лошото е ,че сме наблюдатели на целия този процес на възвращаемост и не можем да вземем адекватни инавремени мерки.Тъпчим се ,следиме всеи ден "прогреса" на кантарчето , изпадаме в депреся , съжаление , автоагресия и тн.
Почвам да си мисля , че имам някакъв психологически проблем ,който се проявява периодично ,за да напомня за себе си и да ме кара да му обръщам внимание!Имам чувството ,че отслабвам ,за да мога отново да ям /да се тъпча/ за да има какво да пълня и така се въртя в един омагьосан кръг.
Чудя се дали да не потърся помащ от психолог /дано само това не се окаже поредното спасително клонче за което искам да се хвана/Едно е сигорно няма да ми навреди ........

Ами защото те са закодирани в нашите гени! Ние можем да направим известни корекции, но.... Другият важен фактор е нашата култура на хранене. Затова много е важно да се храним здравословно и най-вече да се научим да храним децата си, защото от начина по който ги храним зависи в бъдеще дали ще са слаби или дебели. Защото ако от най-ранна детска възраст не ги научим, че хамбургерите, пиците, дюнерите, кока колата и др. газирани напитки са вредни за тях, то вероятността да напълнеят е много голяма, особено пък ако това им е заложено и в гена!

Ето и 1 материал на доц.Байкова от вчерашния Стандарт:

Отслабвайте до 12 години
Доц. Донка Байкова
Перфектната фигура и най-доброто тегло се оформят до 12-годишна възраст, твърди доц. Донка Байкова. Дотогава се образуват мастните клетки в организма. След това отслабването е свързано само с изпразването на тези клетки, а не с премахването им. Ако човек се изостави на тази възраст и позволи да напълнее повече от нормалното, след това свалянето на килограми е свързано с увисване на кожата и образуване на стрии. Пубертетът и климактериумът са най-тежките години по отношение на теглото. Дамите на 41 г. неизменно качват 7-8 килограма. Това е свързано с хормоналните промени и подготовката на организма за критическата възраст, която обикновено настъпва 10-ина години по-късно. Другият пиков момент по отношение на килограмите е пубертетът. Тук напълняването нормално е следвано от отслабване и издължаване на височина.

Ето какво още съветва тя:
Храненията стават по пет пъти на ден. Между храненията може да се изяжда по филийка черен хляб с лютеница. Трябва да се изпиват и литър и половина топли напитки.
8 ч - започваме с напитка, чай или кафе с плод. След това хапнете кофичка кисело мляко с плод или зеленчук;
10 ч - чай или кафе с плод;
12 ч - започнете с чаша чай и салата. Малко по-късно като основно ястие вземете порция риба или пилешко месо или две варени яйца със салата;
16 ч - отново чай с плодове;
19 ч - много голямо зеленчуково ястие (може и 400-500 г) с кисело мляко или парче сирене.
________________________________________

Аз напълнаях точно през пубертета! Това дали означава, че има шанс за мен да съм пак "нормално изглеждаща". Не искам да съм кльощава, а просто теглото ми да е в нормата!

Аз искам, значи мога!

при мен определено е проблеми с храносмилането. появиха се след бремеността ми на 30г. и след 40г. съвсем се влоши...
до 30г. бях 171/58 а сега не питай...

Дамите на 41 г. неизменно качват 7-8 килограма. Това е свързано с хормоналните промени и подготовката на организма за критическата възраст, - вярно е!

еми моята майка си влиза в дрехите от студенството , а е на 56 г...въпрос наистина на навици.

а какво да кажа аз - 57 години, 160см и 88кг
пълна трагедия и никаква надежда

Майка ми е на 51-52 (не знам точно колко) и също е в критическа... но се справя. Важно е желанието за промяна, а не толкова възрастта.... Само за пример ще дам баба ми, която на 80 години реши да отслабва заради здравето си... И за година - година и половина просто не мога да я позная... Станала е наполовина на предишните си килограми, че даже и още по-малко...
Тя се храни по мъчничко и на честичко през деня, с каквото й се иска, а за вечеря яде само купичка кисело мялко и то не по-късно от 6 вечерта... Така че... наистина, спасение има. Никакво отчаяние!!!

Искаш ли да се подкрепяме взаимно? И аз съм вече във възрастта, когато трябват десеторно повече усилия, за да се постигне нещо. А и килограмите ми не са много по-малко.
Ако си съгласна, регистрирай се и ми напиши. Когато проблемите ни са еднакви, може би ще е по-лесно, ако се опитаме заедно.

браво на баба ти, харесвам такива жени с живец и хъс в тях, а и режима й е правилен - по малко храна, но често и след 18 почти по изключение