Здравейте..имаше една тема за влюбването..и искам да я повторя..моля ви влюбете се..влюбете се в себе си!!И тогава повече няма да мислите нито за диети нито за нищо и нещата ще станат от само себе си..повече от три години имам булимия..педи това анорексия..не се бях хранила и ден нормално..животът ми беше един малък ад..едно бавно умиране..сега изведнъж сякаш прогледнах..сякаш ...не мога да кажа, че вече съм напълно излекувана , защото нищо не се знае..но в петък става месец , откакто се храня нормално..откакто живея..не съм повръщала, не съм преяждала, не съм гладувала...господи, просто съм щастлива..пиех антидепресанти, сега ги спирам..просто..не знам..някога не вярвах в нищо..а сега..целият живот е пред мен..и отново имам мечти..исках само да споделя с вас..и да кажа на всичи момичета с моя проблем, че светлинка в тунела има..и животът може да бъде един безкраен празник..стига да не се отказваш..защото е трудно , но не невъзможно..и вече знам, че дори някога да направя крачка назад..пътят напред винаги ще е там...

SENSUA ERGO SUM

Редактирано от ENlGMA на 05.12.05 13:48.

Най-сърдечни поздравления!!! Ти си прекалено важна за себе си, за да подлагаш тялото и умът си на мъчения! Бъди щастлива и никога не се отказвай!

Fortune favours the brave

Хубаво е че споделяш всичко това в този клуб.Случайно попаднах тук но ме изуми написаното.Останах с впечатление че това е някаква мания-5кг. за 10дни,бързо отслабване и все от този сорт.А колко много диети имало.Никаде никой не пише обаче за здравословно хранене.Може би трябва да споделят повече като теб за проблемите от тези диети и за последствията от тях.Радвам се че си намерила сили да го направиш.А най вече се радвам че си осъзнала че човек трябва да се ОБИЧА такъв какъвто е да се радва на живота и да споделя хубавите мигове от него с любимите хора.ЖЕЛАЯ ТИ УСРЕХ!

да, преди време в една статия в този клуб, една лекарка твърдеше че центърът на глада в мозъка е в тясна взаимовръзка с центъра на щастието. май там нейде е разковничето ...

Сподели мила как го постигна точно,как достигна до това ниво на мислене.Всекидневно се мъча и мисля и страдам ...ти знаеш,за какво ти говоря.Ти можеш да ме разбереш,затова не ти обяснявам каква агония изживявам и че не и намирам края.Моля,кажи ми имаше ли помощ от лекари или психолози,приятели или...Искам да споделиш,за да опитам,въпреки че ...знаеш какво си мисля.Помогни и на други с някой съвет,дай още малко кураж.Поздрави от мен и бягай без да се обръщаш!Успех!

Толкова се радвам за теб, мила.
Разбирам те.

На всеки удар може да се отвърне, освен на слънчевия.

Много се радвам, че сте се справили с този кошмар. За много момичета "Тя е като магнит. Попаднеш ли веднъж в полето на този магнит няма измъкване Никой не й се е изплъзнал невредим. Попаднеш ли веднъж в "магнитното й поле", Тя започва да те тегли към себе си, тегли и тегли... без дори да усетиш. Понякога осъзнаваш какво става. Опитваш се да се измъкнеш. Изправяш се решително срещу нея. Тръгваш към "периферията на магнитното поле"... но Тя е по-силна, не успяваш да й се изплъзнеш..."
Този кошмар, който сте преживяли го имат много момичета :- ( Защо не им дадете кураж, че има светлина в тунела и да споделите как сте се справили.
Дайте гласност на този ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ сред момичетата.Ще Ви бъда благодарен, а и не само аз.
Също така много момичета биха Ви били благодарни от този адрес:
http://health.groups.yahoo.com/group/ab_grupa/
Благодаря предварително

Храненето е като религията - и двете са изключително дълбоко залегнали в нас.

ами ...за съжаление несъм се справила..мислих, че съм успяла, но....да имам напредък и вече вярвам, че ще се оправя..но след повече от месец нормален живот...пак се почна...не знам..не мога да давам съвети на другите, когато самата аз още съм вътре...но мога да дам вяра..защото аз наистина вярвам..вярвам , че любовта може всичко.. че ще дойде моментът, когато ще се оправя напълно...сега поне не съм сама..спрях да се затварям в себе си..и допуснах света до мен..отворих се за другите..и сега..сега се уча да се обичам...ще пиша като наистина се оправя веднъж завинаги...но моля ви..вярвайте...има изход..и то е само на една ръка разстояние..на една ръка..навътре..нвътре към самите нас..просто трябва да се опознаем и да се научим..да се обичаме...заради нас самите..заради това, което сме и на 30 и на 100кг...килограмите не са нищо..тялото е важно да..но ние сме същите..научих, че хората, които ме обичат, ме обичат и на 39 и на 69 кг..остана само и аз да се науча...а вие ..не се отказвайте..защото...толкова е хубаво..да бъдеш..просто нормален...и щастлив...защото ..просто защото и здрав..и обичан

SENSUA ERGO SUM