Обръщам се към всички, засегнати от лапите на анорексията, булимията и всичко друго, произтичащо от тях....а вече знам , че сме много ..но какво правим..?Едно голямо НИЩО!Никой друг няма да ни помогне..ако сами не го направим..никой...животът продължава и без нас...само нашият спира...и докато седим и се самосъжаляваме,,..докато страдаме как никой не ни разбира животът ни изтича между пръстите..Не можем повече да си го позволим..не мислите ли...моля ви..престанете да отлагате..престанете да лъжете себе си!..просто трябва да направим нещо..и то СЕГА...точно в ТОЗИ момент...вече веднъж предложих да се срещнем ..и какво се получи..? НИЩО...разбирате ли..не може повече да продължаваме така...трябва точно НИЕ ..и точно сега..да направим нещо за себе си...и за живота си..да се срещнем..да организираме група за взаимопомощ..да разговаряме..да си помагаме..да спортуваме..дори само , за да си губим времето , през което инъче се унищожаваме..не сте ли съгласни?..не искам "да" или "не"...искам истински живи отговори,...искам да се борим..вместо да се съжаляваме..или да даваме пари за хапчета и лекари, които просто не биха могли да разберат в какъв Ад живеем..Искам подкрепа и действащи ..борбени..духове..изказващи съгласие и идеи( ако сте съгласни разбира се)...моля ви...нека направим нещо..нека се борим за нормален живот...какво ще кажете?

Здравей миличка,отдавна чакам някой,да повдигне и този въпрос.Аз съм една от тези и съм много за тази идея,но незнам как ще успеем да се справим с това.Имам крещяща нужда да се справя с това и да намеря някъде и някакво спасение.Вече съм напълно отчаяна и последното над което се спирам и умувам е Др.Емилова,но ако се съберем и започнем да се занимаваме с други глупости с които можем да забравим за.....ще е доста по добре.Много можем да си говорим за Булимията, но друга е идеята сега.Харесва ми това което казваш и те поддържам.
Давайте да пробваме,може и да успеем,мамка му.
Само бих помолила тези, които са се избавили от това мъчение да помагат със съвети и идеи.

това е моята история,писах я във форума на АБВ-то и я копирам и тук:
Ако направя ретроспекция ще кажа,4е преди Нея (булимията) бях едно весело,жизнерадостно,изпълнено с живот моми4е,в огромен контраст с липсата на живот сега-празен поглед,пре4упен през 4ерната призма на тъгата и борба,ве4на борба със себе си,в която се нау4их да губя.Какво говоря-забравих какво е да живея,да се усмихвам,да се радвам,да тръпна.Ве4е знам как се 4увстват наркоманите-СЛАБИ,неспособни да надвият себе си,самоунищожителните си мисли и пориви...само,4е аз съм сама,няма с кой да споделя колко съм НЕЩАСТНА....как забравих какво е нормално-не мога да ям,да спя спокойно,да излизам,да се забавлявам.Празна стая,4ерна,без лъ4 светлина,тъга,безкрайна депресия,самоумраза,луди комплекси - хладилника,храната-моят приятел,моят вряг,утеха,разхруха....
Колко 4есто искам да с4упя огледалото,да хвърля кантара,да изстрия психясалото си съзнание,да мога да ям като другите хора,да мога да се смея.....искам да съм нормална.
ХРАНАТА-моята дрога,опиянение за един миг,следващия съжаление,загуба.....
Незнам как да изкажа болката си,всеки ден за мен е надежда,4е ще се справя с проблема,запо4вам ограни4ения,не изпитвам глад,но идва момент,когато не успявам да се справя и поглъщам огромно коли4ество храна,после се мразя,после пла4а,още по-нещастна,съзнаваща слабостта си.....Искам да крещя но няма кой да ме 4уе.Ве4е нямам приятелки,не излизам с тях,не мога да се смея и да се забавлявам с тях,не мога да изляза с мом4е,прекалено комплексирана съм.....само някой непознат дори да ме погледне,имам 4увството,4е ме обвинява колко съм дебела.....
Мога да отслабна с 10 кг,мога да ги върна бясно за отрицателно време,защото не мога да се спра,нямам сили.......
Сънувам кошмари,изпитвам ужас като се сблъскам с живота навън,затворена съм в 4ерупката си.....и....няма как да обясня на родителите си какво е-за тях е просто лесно- "хапвай по малко".
Преди година отделно бях гър4ена от гаджето си,унижавана,ма4кана.....оттам още пове4е затънах,после още проблеми,ве4е съм на дъното,4увствам се сама с проблема.........НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ
мразя се,мразя гадното си дебело тяло,липсата на воля,хората,които ме карат да се 4увствам зле...
имам 15 излишни килограма....,на 21 години съм
и незнам дали искам да живея ве4е така,понякога ми се иска утре да не се събудя,не мога да издържам на този тормоз...
Моля ви,помогнете!!!!!!

Az mislq 4e imah proglem s bulemiqta... no nadqvam se 4e sam se spravila Ot 1 god ne sam preqgdala kato prase i ne sam povra6tala....Prosto zapo4va6 da se hrani6 normalno kato ne se obvinqva6 4e kakvoto i da izqde6 6te ti se lepne i ne 4aka6 dotolkova da pregladnee6 4e posle da se nahvarli6 kato za posledno, prosto kato userti6 i nai malko glag hapva6 ne6to...(ne da prekalqva6) 6tom az se spravih mogete i vieISKA SE SAMO VOLQ I UPORITOST

Много мъчно ми стана като прочетох това Хранителните разстройства са едно огромно зло и най-лошото е, че спасение просто няма...не искам да обезкуражавам никого - говоря само от личен опит, който, уви, за съжаление е доста богат...булимичка съм от шест години, минах през какво ли не, ходих на психиатър, пих антидепресанти...Най-лошото е, че отлично знам къде са корените на тази ОТВРАТИТЕЛНА невроза - влязох да уча психология - именно за да проумея КАКВО СТАВА С МЕН - но не мога да сторя нищо, нищо, НИЩО...

Редактирано от Meceчka на 15.03.05 22:11.

От това, което си написала за себе си,бих направила едно копие и да го използвам като описание на моя живот само трябва да променя годините и семейното положение.Аз съм на 33 и имам дъщеря на 13 год.състоянието ми е абсолютно същото с тази разлика,че мога да загубя и най близките си хора,за който моите дела не са тайна и е огромен тормоз за всички.Моля ви дайте да опитаме заедно.Трябва да измислиме нещо заедно,колкото и да не ни се занимава с това.Трябва поне да се запознаем и да се срещнем.Аз предлагам да се срешнем и да си измислим общо занимание,ако трябва да се запишем като доброволки към червения кръст за гледане на болни и страдащи хора.Трябва да сме супер ангажирани.Може и спорт,дълги преходи или незнам....
Момичета дайте да се напънем и да направим нещоооо.Неразбирате ли че така с тоя начин не се получава и няма да се получи,това не е истинско,това е фалш,и до кога,и за кого?А пък и сърце не ми дава да забравя и да стана 100кг.и това немога.Лятото бях 48кг и ми беше супер но се опитах да се оправя изпих 100 000....лв. лекарства и станах 58кг.като не съм спирала да повръщам.Парите ги няма,килограмите също,а за здраве да не говоря,а тези 10кг отгоре не е било от години,направо полудявам сега и незнам накъде да хващам.

радвам се..че има навити ...много се радвам ...наистина трябва да се вземем в ръце..вече имам разни идеи в главата...вие също предполагам...но хайде първо да се видим ...да се запознаем...да видим дали ще се получи...а трябва да се получи..и после да развиваме разни дейности...значи предлагам срещата да стане тази неделя следобед...мисля, че ще е най-удобно за всички, защото е неработен, неучебен и изобщо почивен ден ....:))...а и тъкмо дотогава ще има време всички да видят темата..и моля ви елате...няма значение дали сте на 10 или на 60 години...дали сте уйасно слаби или уйасно дебели...всички имаме еднакъв проблем..еднакви страхове...няма значение как изглеждаме и колко отворени сме...аз лично не съм много общителна :)))...не си намирайте извиненния...и аз обещавам да не го правя..:)) съгласни?????????

SENSUA ERGO SUM

Редактирано от ENlGMA на 15.03.05 23:35.

жалко,4е съм от Пловдив

"What does not kill you , makes you stronger"

Значи се разбираме за неделя,а?Дай идея къде и час на срещата!Само ме е страх да не се отчаям още повече като ви видя или така да се амбицирам още повече към повръщането,нали съм психо та...знам ли?!

Не бих могла да съм по-съгласна с тебе - и аз непрекъснато имам едни такива много силни пориви... Но има една доста тъжна реалност: че цялата тази гадост изобщо не е причинена от неправилно хранене, а неправилното хранене е следствие; ще рече - колкото и да си мислим по въпроса как да спазваме някакъв нормален режим, който ще минмизира вероятността да изпаднем в някакви неконтролируеми състояния, ефектът ще е в най-добрия случай краткотраен, ако изобщо го има... Защото все някаква причина има, която се крие под-зад това поведение, нали, някакви много скрити вътрешни проблеми... а там вече всеки е сам...

Това поне е моето мнение, и не мога да не си го кажа. Понеже от много време точно това се опитвам да направя, да си нормализирам храненето - и резултатът е... честно казано, не мисля, че има ден през последните няколко години, в който да съм се хранила нормално, и изобщо не знам какво значи това; и продължавам да се опитвам просто така, по навик, а знам, че причините са по-дълбоки, но още не съм стигнала до тях.

А иначе - не знам, може би точно защото никога не съм опитвала нещо подобно, а и на никого не съм признавала, че имам някакво (уж булимия, ама не съвсем, дявол знае какво е, смесена история) хранително разстройство, не и в реалния живот, някак ми се иска да видя - дали пък няма да успеем все пак да си помогнем някак...

Та така. Изприказвах си (под въздействие на виното, признавам си) съвсем откровено позицията... Бих се видяла с всяка една от вас. Всеки, ако има и мъже, знам, че има, нищо, че са по-малко от жените. И после - каквото стане?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите