Топмоделът на агенция "Визаж" Станимира Колева разкрива тайните на красотата и добрите маниери
Има три вида вегетарианство: първият и най-малоброен е вегетарианството по здравословни причини. Рядко се среща, но все пак го има - налага се поради алергичната реакция срещу наситените аминокиселини, които се съдържат в месата. Вторият вид вегетарианци са "временните", тези, които не ядат месо заради различни диети. Най-голямата група е на вегетарианците по религиозни причини. Всички крайни поклонници на този вид хранене са заплашени от недостиг на минерали и протеини. Затова специалистите не препоръчват вегетарианството. Но ако сте решили да направите временна диетична програма за пречистване на организма си, започнете, след като се запознаете с принципите на диетата.
Всеки ден между основните хранения консумирайте някакъв плод, за препоръчване е да е един и същ за деня. Яжте сурови зеленчуци без ограничения през целия ден като основно ястие. Като подправка използвайте кисело мляко или малко ябълков оцет. Веднъж на ден можете да използвате и готов соев сос. В периода на диетата поне два дни си приготвяйте зеленчуци на пара. Те ще бъдат вашето основно ястие. Включете в менюто си зеленчукови супи. Можете да ги приготвите по два начина - леко сварени, така че морковите например да хрупат, подсолени с малко сол и подправени с ароматни треви - като класическа зеленчукова супа, но без мазнина. Можете да си я приготвите и като крем супа, с пасиране на същите зеленчуци.
По време на диетата си отделете ден, през който ще останете само на зърнени храни и сухи плодове. Можете да си направите микс от една част зърна, част сухи плодове и третата част от ситно нарязана ряпа, целина или морков.
Осигурете си за всеки диетичен ден порция кисело мляко или 100 г бяло сирене. За една седмица изяжте 3 варени или приготвени "по панагюрски" яйца. Всеки ден, докато изпълнявате диетата, поемайте по едно хапче витамин В12.
Планирайте диетата си за три седмици или плътни 21 дни. Ако този срок не ви затрудни, може да я продължите, но не повече от 50 дни общо. Предварително, според сезона, определете менюто си за следващите три дни, така че да го направите максимално разнообразно.
За зеленчуковите супи и зеленчуците на пара може да използвате замразени продукти, но никога от консерви. В порциите със зърнени храни можете да включите овесени ядки, орехи, тиквени семки, бадеми, сух грах, жито, просо, ечемик. Част от тях може да поемате и леко сварени или накиснати от вечерта в топла вода. За подправка може да използвате кисело мляко - например с овесени ядки. Сухите плодове също можете да поемате предварително накиснати в топла вода от вечерта. И накрая - подредете менюто според вкуса си и не допускайте усещане за глад.

Леле то от толкова информация вече нито има за какво да се питаме, нито какво да отговорим!!! Прочетох ги на един дъх, доста полезни нещица срещнах!!!Браво на теб

радвамсе че ти харесва

Браво Милен4е,страхотна услуга правиш на всякя една от нас,и на всеки,който отвори форума!Поздравления,и специални благодарности! И сега ако не отслабнем....направо срамота!!!

Здравей Керан радвам се, че ти е харесала идеята надявам се и други да се включет с интересни диети и теми

Млякото и млечните продукти - за и против

Млякото и млечните продукти са храни, които през последните години предизвикват крайно противоположни мнения. Докато становището на експертите към Световната Здравна Организация и на всички национални асоциации по хранене и диететика препоръчват редовната консумация на мляко и млечни храни от детството до дълбока старост, има лекари, включително и специалисти по хранене, които считат, че млечните продукти имат вредно действие и даже ги заклеймяват като”бялата отрова”. Имат ли научна база тези твърдения, полезни ли са за здравето млякото и млечните продукти, повишават ли риска от някои заболявания, всички хора ли могат да ги консумират, нужно ли е да се ограничават при някои заболявания – това са все важни въпроси, с които хората трябва да са запознати, за да могат да направят своя информиран избор.

Млякото и млечните храни са ценен хранителен източник

Млякото е основна храна за всички новородени и млади животни-бозайници, а също и за човека в кърмаческа възраст, която продължава до края на първата година. Различните видове млека, които се използват от човека за храна са пригодени към потребностите на младите животни от съответния вид, поради което има разлики в техния състав, особено в сравнение с човешкото мляко.

Състав на мляко от различни видове (средно на 100 г продукт)

Съставка
Краве
Козе
Овче
Биволско
Човешко

Вода (г)
87.9
88.9
83.0
83.3
87.1

Енергия (ккал)
66
60
95
114
69

Белтък (г)
3.2
3.1
5.4
4.7
1.3

Мазнини (г)
3.9
3.5
6.0
8.0
4.1

Млечна захар (лактоза) (г)
4.6
4.4
5.1
5.9
7.2

Натрий (мг)
55
42
44
42
15

Калий (мг)
140
170
120
104
58

Калций (мг)
115
100
170
175
34

Фосфор (мг)
92
90
150
155
15

Витамин А (мкгРЕ*)
35
44
83
60
60

Витамин Е (мг)
0.09
0.03
0.11
0.2
0.34

Витамин В2 (мг)
0.17
0.13
0.32
0.13
0.03

Ниацин (мг НЕ**)
0.8
1.0
1.7
1.1
0.7

Фолиева киселина (мкг)
5.5
1.0
5
5
5.2

Витамин С (мг)
1.8
1.0
5.0
5.0
4.0


Легенда:

* мкг ретинол еквивалента

**мг ниацин еквивалента

Зеленчуците заемат особено място в храненето на човек. Те са една от групите храни признати за лидер в здравословното хранене. Зеленчуците доставят въглехидрати, които имат важно значение за организма участвайки в поддържането на оптимална хуморална среда и функционирането на всички клетки на организма.

Повечето зеленчуци съдържат 5% въглехидрати, но в някои зеленчуци, като морковите и картофите, съдържанието на въглехидрати е два пъти по-високо. Важна съставка на зеленчуците са влакнините (неразтворими и разтворими), които имат регулиращ ефект върху функциите на червата и свързват излишния холестерол. Достатъчната консумация на влакнини с храната съдейства за намаляване на риска от редица заболявания (стомашно-чревни – хроничен запек, хемороиди, чревни дивертикули, жлъчно-каменна болест, наднормени килограми).

Съдържащите се витамини и минерали в зеленчуците са истински природен дар, източник на здраве и бодрост за организма. Богати на витамин С са пиперки, домати, зеле. Жълто-червените зеленчуци са богати на каротин (предшественик на витамин А) – моркови, пиперки, зелен лук, домати. Зелените листни зеленчуци са с високо съдържание на фолиева киселина, която съдейства за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. В зеленчуците се съдържат и други витамини от група В – витамин В2, биотин, инозит, холин.

Зеленчуците са богати източници на минерални вещества. Богати на калий са домати, картофи, спанак, червено цвекло. Източници на желязо са зрелият фасул, спанакът, зеленият фасул. Минералните вещества на зеленчуците се усвояват добре от организма, като някои витамини улесняват усвояването им (витамин С, и магнезий, съдържащи се в зеленчуците, подобряват усвояването на калция).

Зеленчуците съдържат органични киселини – ябълчна, лимонена, винена, оксалова, и др., които имат не само вкусово значение, но участват в храносмилането и обмяната на веществата. Ябълчна киселина се намира в голямо количество в почти всички зеленчуци, оксалова – в спанак, лапад, киселец, цвекло, и др.

Зеленчуците са богати на разнообразни фитохимични биологичноактивни вещества с благоприятен здравен ефект. Те спомагат за оптимално здраве, като намаляват риска от редица хронични заболявания. Биофлавоноидите са група от множество фитохимични съединения, които съдействат за намаляване на риска от заболявания като действат като антиоксиданти и подпомагат активността на витамин С.

Антоцианите са широко разпространени багрилни вещества в зеленчуците и плодовете – червени, оранжеви, розови. Ароматните вещества в зеленчуците им придават свежест и влияят благотворно върху храносмилателния процес. Етеричните масла в зеленчуците подобряват усвояването на хранителните вещества.

Зеленчуците се консумират пресни и преработени. Съхраняването на пресни зеленчуци при ниски температури (0-3 ° С) при хладилни условия ги запазва дълго в сурово състояние.

Продължително време могат да се съхраняват кореноплодни зеленчуци – картофи, моркови, алабаш, ряпа, цвекло. При съхранение на картофите не се допуска прорастването им.

Зеленчуците се съхраняват и чрез сушене, замразяване (осигурява продължително съхранение), както и чрез консервиране.

За здравословно хранене се препоръчва прием на разнообразни зеленчуци – три и повече порции дневно (големината на една порция е 1 купичка сурови листни зеленчуци и 1/2 купичка други зеленчуци). Присъствието на зеленчуци във всекидневното ви меню съдейства за бодрост, благополучие и крепко здраве.

Въглехидратите са органични съединения, който се синтезират от всички растения, съдържащи хлорофил, от въглероден двуокис и вода под въздействието на слънчевата светлина. Въглехидратите са основен източник на енергия в човешкото тяло. Делят се на няколко групи: монозахариди, дизахариди, олигозахариди и полизахариди.

Монозахариди

Най-простите форми на въглехидратите, които не могат да бъдат разградени са монозахаридите. От монозахаридите със значение за храненето на човека са предимно хексозите: глюкоза, фруктоза, галактоза, маноза, които са основен енергиен източник и пентозите: рибоза и дезоксирибоза, които са структурен елемент на нуклеиновите киселини и някои коензими.

Глюкозата е крайният продукт от разграждането на въглехидратите и единствената захар, съществуваща в свободно състояние в организма. Тя е главният енергиен източник за работата на мускулите и вътрешните органи. Червените кръвни клетки и мозъчните клетки могат да използват като източник на енергия само глюкозата. В черния дроб и мускулите под форма на гликоген се съхраняват излишните за организма количества глюкоза.

Фруктозата, също като глюкозата се съдържа в плодовете, меда и някои зеленчуци. Заедно с глюкозата те изграждат дизахарида захароза (бялата захар). Глюкозата притежава 74% от сладостта на захарозата, а фруктозата е с по-голяма сладост и в по-малки количества може да задоволи чувството за сладост.

Галактозата е съставна част на дизахарида лактоза (млечна захар) и участва в структурата на мозъчните гликолипиди - цереброзиди.

Манозата и пентозите не се срещат в свободно състояние, а само като част от полизахариди.

Дизахариди

Дизахаридите се състоят от два монозахаридни остатъка, свързани с гликозидна връзка. Към тях се отнасят захароза, малтоза, лактоза.

Олигозахариди

Олигозахариди със значение за храненето на човека са рафинозата, стахиозата и вербаскозата, които се съдържат в някои семена и бобови култури и в дебелите черва се подлагат на ферментация.

Полизахариди

Полизахаридите или комплексните въглехидрати се разделят на: нишесте (лесно смилаеми, бавно смилаеми и резистентни), декстрини, гликоген и хранителни влакнини. Полизахаридите са сложни съединения, често изградени от стотици монозахаридни молекули. Обикновено те не притежават сладост, не се разтварят във вода и варират значително по отношение на смилаемостта си в стомашно-чревния тракт.

Нишестето е изградено основно от два вида полизахариди - амилоза и амилопектин. То е основна съставна част в житото, ръжта, просото, царевицата, ориза, картофите. При загряване нишестетата се желатинизират. Лесно смилаемите нишестета се съдържат в прясно приготвените нишестени храни (картофено пюре, сварени и топли ориз и царевица, пресен хляб) и се смилат в стомашно-чревния тракт за около 20 минути.

Бавно смилаемите нишестета се хидролизират до глюкоза за около 100 минути. Към тях се отнасят суровите зърнени храни и продукти, в които нишестето е в комплекс с мазнини - кексове, сладкиши, бисквити и др.

Резистентните нишестета се хидролизират до 120 минута и се подлагат на ферментация в дебелото черво. Такива са напр. Нишестетата в макаронените изделия, в суровите картофи и бананите, в стария хляб.

Гликогенът е резервна форма на въглехидратите и се намира в организма на животните. Мускулният гликоген се използва от организма като енергиен източник, а чернодробният поддържа постоянно нивото на кръвната захар.

Декстрините са междинни продукти при хидролизата на нишестетата. Например инсулинът е изграден от фруктозни остатъци.

Въглехидратите имат важна роля в храненето на човека. Те са основният енергиен източник - 1 грам въглехидрати доставя 4 ккал енергия. Организмът се нуждае от константно количество глюкоза и при по-нисък внос на въглехидрати, висок процент от хранителния белтък си използва за осигуряване на глюкоза. Поради това, въглехидратите изпълняват белтък съхраняваща роля. Консумацията на въглехидрати варира в твърде широки граници - 40-85%, като физиологичните препоръки са, чрез консумация на въглехидрати да се набавя до 55% от енергията за деня.

Редица епидемиологични проучвания през последните години установиха връзка между консумацията на въглехидрати и намаляването на някои рискови фактори и заболявания. Например пектините в плодовете и бета глюканът в овеса, могат да намалят нивата на холестерола в кръвта, а също и риска от сърдечно-съдови заболявания. Групите от хора с висока консумация на богати на хранителни влакнини храни са с по-нисък процент случаи на рак на дебелото черво.

Широко разискван е и въпросът касаещ консумацията на захар и диабет. Диетолозите препоръчват корекции на диетата (ограничаване консумацията на захар) при лица с нарушен глюкозен толеранс и на диабет - висок прием на комплексни въглехидрати.

Богатата на влакнини диета, както и намаляване общия енергиен внос са основните мерки за корекция на килограмите при лица със затлъстяване.

Известна е ролята на въглехидратите в етиологията на зъбния кариес - устната кухина съдържа бактерии, които разграждат въглехидратите и повишават киселинността в устата, но слюнката притежава неутрализиращи киселинността вещества. При някои ензимни аномалии се нарушава консумацията на въглехидрати от организма. Характерен за възрастните хора е лактазният дефицит, при който се наблюдава невъзможност за асимилиране на прясно мляко.

Хранителните влакнини представляват основно комплекс от въглехидрати и в последните години за тях се използва и терминът не-нишестни полизахариди. Те не се хидролизират в стомаха и тънките черва, преминават свободно и се подлагат на ферментация в дебелото черво. Към хранителните влакнини се отнасят целулоза, пектин, гуми, бета глюкан, а така също и лигнинът, който не е въглехидрат. Хранителните влакнини се съдържат в зърнените храни, бобовите, плодовете и зеленчуците, т.е. в растителните храни. Основната функция на неразтворимите влакнини е регулация на стомашно-чревния тракт, избягване на запека и др. Пълнозърнестите зърнени продукти и тъмните видове хляб са добър източник на този вид влакнини.

Разтворимите влакнини помагат за редукция на нивата на холестерола и изхвърляне от организма на някои токсични вещества и тежки метали. Овеса, просото, плодовете и бобовите са добър източник на разтворими влакнини.

Остеопорозата

Какво е това остеопороза?
Остеон означава кост, порос - дупки (в костите).
До 35-ата година на човешкия живот скелетът е достигнал максималната си маса и започва бавно разграждане със скорост около 1% в година.
В разцвета на силите си малко хора се замислят какво ще последва след 15-20 години. И през ум не им минава, че могат да заприличат на разкривените прегърбени бабички от страшните приказки. Но законите на природата са неумолими и постепенно изтънелите кости започват да напомнят за себе си.




Заболяването засяга и мъжете, и жените, но при жените се развива доста остро. Като много бързо се разгръща типичната клинична картина. В началото се деформира гръбначният стълб, хлътва гръдният кош, изпъква коремът. Малко преди това или едновременно с него се явяват болките в гърба.
Ако няма болкова симптоматика, се наблюдава феноменът на елхата - мускулатурата на гърба увисва дъгообразно и започва да наподобява елха.
Следват деформации на прешлените. Като може да се стигне и до спонтанни фрактури. При всяка трета жена този процес протича толкова остро, че вече се говори за сериозно заболяване.
Жените са по-уязвими, тъй като костната обмяна при тях се дирижира и от хормона естроген, а състояния, свързани с неговия намален синтез. Като климакс, ендокринни заболявания, изтощение, водят до остеопороза.
За обновяването на костите е необходим калций.
Ако доставянето на калций се забавя или е в недостатъчни количества, забавя се и възстановяването на костта и започва разграждането й. Не може точно да се предскаже при кого този процес ще протече бързо и ще доведе до инвалидизиране и до спонтанни фрактури.
Но има все пак някои рискови фактори.

В неблагоприятно положение са например слабите светлокоси жени с нежна конструкция.

Застрашени са също и мъжете, и жените, които в ранна детска възраст са страдали от недоимъчно хранене. Но и днешните деца не са застраховани, защото храненето предимно с месо,колбаси, бяло брашно и рафинирана захар също е недоимъчно. Този тип хранене не осигурява достатъчно количество калций, а в същото време ускорява извеждането му от костите.

Друг рисков момент е недостигът на дневна светлина.
Която е източник на ултравиолетови лъчи, необходими за синтез на витамин Д - регулатор на калциево-фосфорната обмяна. Недостигът му в детска възраст води до рахит, а в средна възраст е причина за развитието на остеопороза. Всички знаят, че децата трябва да се пекат на слънце, но то е също толкова необходимо и за възрастните.

Също така прекалената употреба на алкохол и консумацията на месо, могат да нарушат асимилирането на калция. Богатият на протеини хранителен режим води до по-голяма загуба на калций, която може да се избегне, ако вземете дневно 95 грама протеини.
Доказано е, че след менопаузата вегетарианките имат по-здрава костна система от жените, които ядат много месо, богато на протеини.

Кофеинът, солта, тютюнът и стесът се считат за много мощни “крадци на кости”.

Обездвижването също води до декалцификация.
Ако започнем тренировки с тежести, ще забележим как бързо се натрупва мускулна маса. Също толкова интензивно, макар и да не се вижда, протича и процесът на уплътняването на костите.

Остеопороза може да се развие и в резултат на наследствена обремененост.

Като рисков момент не трябва да се пренебрегват и менструалните смущения при жените.
В голям процент от случаите това е свързано с хормонален дисбаланс, а неговото коригиране е възможно.

Какво може да се направи, за да се предотврати и да се лекува остеопорозата?


Преди всичко - да изберем природосъобразания начин на живот.

Богатите на лесно усвоим калций храни пречат на развитието на остеопорозата.
Изчислено е, че дневната норма калций се съдържа в един литър мляко. Но също така калций, и то в лесноусвоима йонизирана форма се съдържа и в морковите, най-добре във вид на сок.

Подходящ за профилактика и лечение е и прясно изцеденият сок от чушки - те съдържат силиций в биологично активна форма, а той е метаболитен катализатор, влияещ върху костната обмяна.

Друг източник на калций са овесените ядки. Най-добре е те да се консумират не варени, а накиснати за 2-3 часа. Варенето им денатурира калция, а накиснатите ядки, ако се смесят с настъргана ябълка или мед, са и полезни, и вкусни.

Покълналите зърна също трябва да се включат в менюто. Те могат да се оприличат на бомба, заредена с биологично активни вещества. които влияят благоприятно върху всички обменни процеси. Особено богати са на витамин Е - витамина на младостта. Той има регулиращ ефект върху функциите на гениталните органи, включително и при яйчникови дисфункции.

Друг биологичен продукт с много добро действие е пчелното млечице. То прави възможно отстраняването на климактеричните симптоми, в това число и на остеопорозата.

И разбира се, в ежедневното меню трябва да присъствуват много сурови плодове и зеленчуци.
Колкото и парадоксално да звучи, в България, която е страна с такива традиции в отглеждането на плодове и зеленчуци, те се консумират в суров вид в количества, които са 3-4 пъти по-малки от необходимите.

Не трябва да се забравя и светлината, за която вече споменахме колкото се може повече време на открито!
Обикновените стъкла спират почти 100% ултравиолетовите лъчи.

Ще напомним още веднъж и за движението. Шетането вкъщи, колкото и изморително да е, не натоварва всички групи мускули и не може да предпази от развитие на остеопороза.
10-15 мин. изометрични упражнения - най -добре простичък йогийски комплекс, са достатъчни за профилактика на това заболяване.

Би могло да се предложи и медикаментозно лечение, което повлиява наред с другите състояния и остеопорозата.
Това е хормоналното лечение при климакса, което има за цел да компенсира понижената естрогенна продукция. То обаче трябва да се провежда доста прецизно под наблюдението на специалист - ендокринолог, и то с контрол на нивото на естрогените.