Ako znaete kolko forumi iz4etoh,statii,i kadeto kakvoto se pishe po naboljalata ni tema za kg..Napravo se ot4aivam,cjal jivot li shte sme na dieti,i vse tova shte si mislim?S godinite stava vse po trudno svaljaneto,i az opredeleno si imam problemi s kg,ot dosta vrame..ve4e ot 2 godini,se vartja v omagiosanijat krag.Izmorih se,a kak da se ostavi 4ovek,ne moje da se pusmesh po te4enieto,i da jiveesh s tezi "Vazglavnici"po sebe si..kakvo mislite po vaprosa?Tezi,koito sme sklonni kam napalnjavane,obre4eni li sme?Moje bi vi zvu4a tajno,no naistina e problem...Daite mi savet,pri vas kak e?Pitam nai ve4e jenite okolo 40 i nagore..a i vsi4ki razbira se,ot 2 god, se vartja ot 66 do 71,a vinagi sam bila 56-57...kak ima njakoi svaljat po 20-30 kg,a az ?Kade mi iz4ezna motivacijata,voljata..?

Прочети си писмото...Това ако не е мотивация...Ако не искаш цял живот да живееш така просто направи нещо.Волята идва с първия свален килограм.И важното е ако се издъниш няколко пъти да продължиш!Цял живот ще е така...Освен ако не промениш изцяло начина си на хранене след една сериозна диета!Ще ти харесат резултатите...И новия начин на хранене след месец два няма да ти прави впечатление...Успех!

Диетите - това са много хубаво нещо, стига да не са доживотни.
Да, можеш да корегираш килограмите си с диети. Има ги всякакви. Въпросът е ти каква диета ще си избереш - такава, която само корегира, или такава, която би решила частично или изцяло проблема от който ти идват тези килограми.

Защото ако не си решиш истинския проблем и не елиминираш първопричината, когато спреш да правиш диета, килограмите с качват отново. И само като добавка - моята сестра от една диета не само, че не отслабна, ами напълня!

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Все от някъде трябва да се започне, казах си аз, когато и мен ме налегна мировата скръб. И без да се пъна кой знае колко /като изключим "лечебното гладуване", което ще остане незабравимо поради няколко изключително гадни изживявания, които, за щастие, сломиха крихката ми воля:)/, знаеш ли какво направих?

Ами, първо един преглед за да становя откъде ми се стовариха килограмите отгоре, след като години съм поддържала едно и също тегло .
Моментално ми просветна, че има доста еретични забежки, които не съм си позволявала преди и без които животът ми няма да бъде сериозно застрашен.

После започнах да чета - оттук-оттам, разни дребни номера.
Заместих захарта с мед - пия и кафето си с мед, любимите тестени неща са вече едно лакомство, лукс, който си позволявам рядко, когато наистина ми се иска - но дори нарядко да се случва, слагам си юзди, количеството е малко, колкото да се порадвам, но не да преям.

Какво още - ами отказах колата и т. н., започнах от време на време да катеря стълбите пеша, изобщо на дребно да надвивам мързела си. И ми е забавно и интересно да експериментирам, като постепенно променям менюто, но не го редуцирам до никакви диети, опитвам се да прилагам наученото за баланса.

Изобщо съветът ми е: започни от най-дребните неща, без да се тормозиш и да униваш.
И когато усетиш как тези незначителни наглед корекции започнат да дават резултат,
направо е супер.

Забрави лозунгите от рода "трябва да имам воля" и т. н. глупости, от които на детето в теб просто му се повръща. Възрастта и килограмите също са някакъв вреден мит за разваляне на доброто настроение. Всичко зависи от теб самата, ти си най-важната.
Усмихни се. Кажи си, че съм голяма наивничка и оптимистка. Обаче много ще ми е драго, ако сложиш лъжичка мед вместо захар. И ако преди втората чаша кола си кажеш: чакай малко, една чаша кола са 15 бучки захар:) Къде съм тръгнала? Една чаша ми стига за днес.

Супер правило е човек да не си забранява нищо, но да подбира най-доброто "гориво" за себе си.
Да не се страхува да се докосне до ужасновредните и ужаснолюбимите вкусотии, но без да се страхува, че няма спирачка, защото е елементарно да се спре, да редуцира:) по своя воля:) количеството и се наслаждава бавно на вкуса, тоест - елементарните неща наистина действат.

Много дълго се получи, но аз исках да ти кажа само:
много е просто, трябва само да се настроиш за хубавите времена, които ще дойдат.

Удспех!

Все пак исках да кажа:
успех,

kakvo tochni si prejiviala s gladuvaneto? az se kolebaia dali da go zapochna

Няма да е честно към тези, които са на тази система, да се впускам в обяснения. На мен не ми понесе, само това мога да кажа. Според мен стана нещо с водно-солевия баланс, както и с жлезите.
Разбира се, имаше и положителни неща.
Но като премислих, реших, че не мога цял живот да мисля за диети, да се подлагам на диети и изобщо да медитирам за храната и килограмите си. Животът е кратък, затова започнах да променям навиците си, да внимавам с количествата. Накратко - търся оптималния вариант тялото ми да функционира оптимално при моите дадености.

Струва ми се, че непостоянството - тоест, разчитаме на някаква диета, а после продължаваме по същия начин, докато започнем със следващата - е страшно порочен затворен кръг.

s vazrastta obmianata se zabaviai se svalia po-trudno a se kachva lesno

To4no tova e nai-gadnoto,zabavjaneto na metabolizma,Njakoi znae li kak ,s kakvo ,i po-kakav na4in moje da se uskori,kogato si na 41 god?Daite preporaki,molja viiiiiiiiiiiiii..........

ами и аз не знам ..едва ли някой знае..метоболизма е по-бавен , начина на живот също ..може би повече спорт трябва.,..
и повече ядем май ..абе не знам