Аргх. Ужасна ужасна ужасна история.
За пръв път от години - и това съвсем не е преувеличение - реших да следвам великия съвет "яжте 4-5-6 пъти дневно". Отново заради моите опити да си оправя разбитата храносмилателна система, като се отказах да чакам някакъв несъществуващ глад да се появи. Няма такова нещо като физическо огладняване вече. Така че реших да я карам съвсем на инат - ще ям през 3-4 часа, си казах, и това е положението.
Ще полудея, откривам сега. Половин ден и две мижави хранения по-късно и съм напълно отвратена. Толкова е глупаво. Отнема време. Досадно е, за бога.
Аргх.
Как, наистина, се прави това? Така че да се чувстваш добре? Не съм много сигурна дали някой може да ми отговори, защото аз за нищичко не се сещам. Изобщо, ще се появи ли отново този физически нормален здравословен глад в един момент и колко дълго ще издържи инатът ми, и дали ще е достатъчно? Щото аз и в момента съм готова да зарежа цялата история, да изхвърля хляба и киселото мляко, да се напия и да спя до полунощ. Струва ли си изобщо да се тормозя или направо да приема, че няма начин да започна да се храня нормално?
Честно, ако някой е успял след много време нередовно хранене (чувам, че било често срещано да не се яде цял ден и това да бъде последвано от огромна вечеря при хора работещи, пък и каквато и да е причина) да започне да яде нормално, много ще ми помогне само да ми каже "да, възможно е". Щото след няколко часа пак ме чакат две скапани филийки и вече си мисля, че вместо да ги изям мога да водя война с тях, разни кухненски прибори като оръжия, ще бъде толкова по-забавно. Наистина не знам дали си струва, особено след като само половин ден е достатъчен да ме докара дотук?

Споко, въпрос на навик и организация.
Иска ми се да те успокоя малко, защото аз съм от тези типични гладуващи пред ЦЕЛИЯ ден и после тъпкащи се вечер хора. Или по-точно бях. Само дето не мога и не искам да се давам за пример, защото все още се уча, но чесно ти казвам една доста добра и мотивираща цел в по-далечно бъдеще може да ти бъде просто не мислиш за храната толкова.
А колкото до 5 хранения дневно.....ако са наистина ХРАНЕНИЯ с цялата суетня то според мен на всеки ще му писне. Въпросът е да имаш 3 основни хранения и поне 2 малки закуски. Какво им е толкова трудното на междинните закуски? ако си добре оргаризиран/а можеш да ползваш много разнообразни неща. Примерно за следобедна закуска ядки - лешник, бадем, кашу около 50 грама. какво му е трудното на това за ядене? или нещо друго подходящо, за което няма да не налага да се приготвяш дълго и да му отдаваш много от енергията си.
Струва ми се, че с тази настройка на ума наистина ще ти е трудно.
Може пък да почнеш постепенно....да направиш първо 2 хранения на ден. После като организма ти свикне, че около определен час се храниш ще се нагоди и ще очаква...тогава сигурно ще дойде и "нормалния физиологичен глад". После въведи още едно ядене - примерно закуската (нея съм я изпускала години наред, но после така свикнах, че сега ми е търсене ако не закуся) и така. Недей да се пренатягаш и сама да си поставяш непостижими отведнъж цели. Опитът показва, че такъв подход много лесно се износва и мах след седмица ще захвърлиш всичко.
Много успех желая!
Горе главата

Не дразнете клетката лъвът е паянтов

Az sym re6ila sy6to da zapo4na tozi tip hranene, oba4e imam problem . Umiram ot ujas da ne ka4a kg v sledstvie na redovnoto hranene. Daite mi nqkakav syvet

normalnoto hranene e razlichno za vseki chovek. ima celi kulturi , v koito se e qlo vednuj na den. ako ne se typchesh i t.n. ne vijdam kakvo mu e loshoto na edno dvudnevno-ednodnevno hranene. nie ne sme stomasi ta cqlata ni energiq da otiva v tova kak s hranim . ne poznavam chovek koito da qde po 5 pyti na den. az lichno se opitvam da qm dva max tri . za men tova si e optimalnoto. taka ogladnqvam. spored men mnogo e vajno da se nauchish da slushash organizma si i da se hranish osyznato! nedei da chakash vylchi glad no i ne qj samo zashtoto nqkoi si bil kazal, che trqbva da se qde 5 yti dnevno-teorii mnogo.

Аз направо съм изумена от това което прочетох. Кака може да не ви се яде бе момичета? Аз направо си мечтая да нямам апетит, да сигурно и вашето не е лесно, но аз като постоянно си мисля какво има в хладилника, особенно вечер. КАЖЕТЕ КАКВО ДА ПРАВЯ ЗА ДА НЕ МИСЛЯ ЗА ЯДЕНЕ???!!!

Нека и аз да се отбележа. Преди бях намалила драстично храната, но реших да се върна към нормално ядене. На обяд почнах да хапвам МАЛКО повече, постепенно почнах да включвам все повече храни и да увеличавам БАВНО количеството. Преди хапвах едва ли не само да си раздразня апетита и ставах полу гладна от масата, но мислех, че съм сита, не усещах глад. Просто ми се беше притъпило това чувство от мн глад. Но сега гледам да си се наям, за да не мисля след 1 час пак за храна. Дори вкючвам и калорични неща- ядки и тн. При поводи хапвам торти и тн. И най-важното- не съм качила никакви килограми, а бях свалила. Но защо ли ми трябваше! Нито бях дебела , нито нищо. Радвам се, че си оправям храненето сама, защото е чисто психически проблем. Но наистина не съм качила нищо. Отначало и аз от това се страхувах, но реших да пробвам и ето:)

Ще се опитам да отговоря едновременно на всичко прочетено и да не пропусна нищо.
Мм, относно храненето два-три пъти на ден... глупава работа, но не мога да го направя. Защото това означава по-голямо количество храна наведнъж, нали, това и веднъж дневно е голям късмет, ако го понеса добре, в повечето случаи толкова храна означава паника, означава повръщане или още храна или и двете. По-лесно ми е да ям по-малко. Но това пък означава по-често, защото след няколко дни на много малко храна тялото ми откача - естествено, нали иска да оцелее - ниска кръвна захар, треперене, паника и ядене или повръщане или и двете. Също лошо. Затова реших да се заинатя за тези повече по-малки хранения, защото ми омръзна от следствията на паниката.
Другото е - и аз се ужасявам да не надебелея. Даже смятам да продължа да отслабвам. Те това значи, че трябва пък да ям малко. Но не твърде малко, за да не ме побърка гладуващото ми изискващо храна тяло.
А вчера мина почти добре. Ъм... почти, щото едва ги докарах до 1000 калории и вечерта се напих с ром (специално избран понеже е по-калоричен от водката) и от там дойдоха половината от тях. Смахната, трудна работа. Някой да знае дали тялото започва да настоява за храна, ако получава достатъчно калории, но голяма част от тях идват от алкохол? При положение, че в храната са включени млечни продукти, съответно белтъчини, за да не съм само на въглехидрати, ще имам ли проблем с това? (Ха, друга идея, мога да започна да пия мляко. Течно ядене, това ще е добре.)

Не знам как се храниш в момента. Изчисли си калориите. Не е добре да са под 1200, мисля. Изчисли си калориите отново, така че да са разпределени на колкото пъти искаш да се храниш. И си повтаряй, повтаряй, повтаряй, че няма начин да надебелееш, ако калориите не са твърде много (повече, отколкото изразходваш), въпреки че ядеш по-често. Това е единственото, за което се сещам. Понякога даже върши работа.

i az sym bulimichka. znachi moqt syvet e postepennost . pyrvo spri da mislish vremenno za kilogrami. vsichko idva zapochva i svyrshva ot tam. vtoro zapochni s bebeshki hrani , piurenca i drugi takiva i si sloji norma. napishi si plan i go spazvai ama bez da mu muslish...postepenno uvelichavai kolichestvoto prieta hrana dokato stignesh nqkakvi normalni ramki. spri da piesh! tova te ograbva ot kym hranitelni veshtestva a ti nadali usvoqvash dobre hranata. fokusirai se vyrhu zdrave a ne vynshen vid...dobriqt vynshen vid e vyzmojen SAMO ako si zdrava.
az zatova sym is kazala nikakvi kantari nikakvi ogledala. gledam proces a ne rezultat.
vtoro namislenite ot teb kilogrami otgovarqt li na nqkakva razumna mqrka. zashtoto bulimichkite sme sklonni da se stremim kum po nisko ot zdravoslovnoto za nas teglo. stomahyt ima razmer edna dve shepichki

Значи съм на прав път с идеята за млякото и другите течности
Ама иначе - не е заради килограмите, нито външния вид. Аз съм с леко ненормални предпочитания откъм красота, т.е. границите на това, което харесвам, са доста изместени от тези на повечето хора и доста се разминавам с тях, т.е. направо да си го кажа - повечето от нещата, които намирам за красиви, са си направо грозни, дори гротескни. Така че не ми е за това как ще изглеждам за другите. А моето си тяло мога да го приема и такова, макар и с неудоволствие, желанието ми да отслабна вече не е психически проблем, не знам и дали точно то е било. Обаче мразя да ям, а тялото ми иска да яде, ей това е проблемът, не се разбираме.
А алкохола няма как да го оставя. Не искам. Той ми е важен. Заедно с цигарите и кафето и чая спада към предпочитаните от мен неща, които да влизат в организма ми. И добре че поне в него има калории, мисля аз
Благодаря за съветите, особено за бебешките храни. Определено ми предстои голямо разглеждане на разнообразни бурканчета следващия път, когато вляза в магазин за хранителни стоки, идеята мнооого ми харесва