Здравейте
Някой да е страдал от анорексия? Ако да, да пише как се е отървал. Помогнете плс!! Доста ми е важно

Ми не се отървах. Или по-точно се отървах за кратко:))

И кефиш ли се???

Не, просто го приемам с чувство за хумор. И да се спичам - няма полза:)))

Знам, че звучи странно, но... ми е все едно. Веднъж се измъкнах, ще се измъкна и втори път. Може би още от днес. :)) И ще внимавам повече.

Анорексията не е национална трагедия, нито край на света. Това го казва бивш самоубиец, хаха:)))

Какви съвети искаш? Кажи на родителите си, иди на лекар или се хвани за ушите и се самоизмъкни от блатото. Почваш да ядеш малко по малко. намери си приятел, ако нямаш. Обясни му, че си с проблем и в никакъв случай не бива да ти казва каквото и да е на тема тегло, никви подмятания за дебели жени, нито намеци да отслабваш или нещо такова. Наложи си да ядеш три пъти на ден, колкото и да не ти се ще. Мен приятелят ми ме тъпчеше с баници:)), свръх неудачно, разбира се... Почвай с леки храни, забрави да гледаш калориите на опаковките. Разбери, че мъжете харесват да има какво да се хване по тялото ти. И вечния избор - дебел или мъртъв:))), помисли по въпроса:)))... Ако искаш да имаш деца в бъдеще, помисли и за това:))) Ако имаш вярна приятелка, накарай я да ти помогне. Поне да прекара няколко дни с теб... или седмица.
И най-важно:))) - гледай да не преминеш във фаза булимия, защото комбинацията е... малко бижу:))). Т.е. в никакъв случай не повръщай!!!

Упоритост, упоритост и пак упоритост:)

Лелеееее душицо :) :) :) Благодаря за съветите но има малки подробности:
Първо от мъжки пол съм. Незнам що реши че съм жена :) Второ не става дума за мен а за приятелката ми (сори че не обясних). Като се сети за храна и й става лошо (и да повръща). И от опит знам че аз нищо не правя като я карам да яде, а тъкмо обратното. И баси никога не съм й говорил че е дебела :) Има супер фигура и не пропускам да го изтъкна.
С говорене не става, с груба мъжка сила () пък изобщо :) , с изчакване не става, с никви методи не става.... е кво да правя бееее??? Дайте некъф съвет.

Знаеш ли как се лекува? Много години терапия. Успех.
Не че искам да те отчайвам или нещо такова, обаче...

Душо малка сладка, анорексията е психическо заболяване и се лекува от съответните лекари:)). В чужбина девойчетата се пращат в скъпи клиники, където някои от тях биват излекувани за около стотина хиляди долара(така четох). Някои от тях се излекуват, други умират. Лекуват се с хапченца и с постоянен контрол. Насилствено хранене, съчетано с психотерапия. В България специалисти почти няма, а областта е твърде специфична и не всеки психиатър върши работа. В един от старите Егоисти, около брой 50, май имаше статия за такъв доктор в България, но за това трябва да се разтърсиш, защото не разполагам с точна информация.
Какво можеш да направиш ти - нищо, нищичко, докато девойчето не разбере, че има проблем, И НЕ ПОЖЕЛАЕ да се лекува. Сама, с лекари, как да е. Докато не си признае сама пред себе си, че има проблем, нищо не можеш да направиш. Но все пак идваш да питаш за лечение ти, а не тя. Ако е достигнала до необходимия етап на побъркване, който си е индивидуален, толкова и ще се осъзнае... Това не го казвам нито с подигравка, нито от лоши чувства:))

Два варианта - лекар или тя да разбере, че от това се умира.

За други варианти попитай Гоогле. Той знае най-добре...

това го намерих в друг клуб:

"В ИСУЛ има отделение по метаболитни заболявания,там лекуват затлъстяване,анорексия и булимия.Ходи се само с направление от личен лекар."

Не мога да ти опиша в колко малко случаи осъзнаването, че от това се умира, върши някаква работа. Не мога да ти опиша в колко много случаи анорексията представлява т. нар. passive suicide - в крайна сметка, какво пък толкова, спираш да ядеш и тялото ти ще се погрижи за останалото, нали?
Също така - възможно е да се живее с анорексия. Един вид баланс на ръба. Не е гот, но за някой, който не е готов да се излекува, а има желание, това върши работа. А как - много внимателно.

Помага осъзнаването, че има проблем. После идва въпросът откъде идва проблемът. И евентуалното му решение. Не се лекува проявата, а причината. Това може да направи само тя. Нито приятелят й, нито тези безкрайно глупави форуми могат да решат проблемите в главата й. Дали е пасивно самоубийство - при някои е, при някои не. Така мисля поне. Живееш на ръба, докато ти атрофират органите и умреш. Има по-милосърдни начини човек да си отиде. Много по-милосърдни.
Не съм чувала някой да се е излекувал окончателно.