Дебора, как върви при теб, успя ли да се отървеш от гадните кила? Пиши колко време ти отне това и много трудно ли беше?
Аз имам надежда, че поне след раждането ще се отърва от задръжката на вода в организма, която според мен е главния виновник краката ми да изглеждат така : подути и тлъсти. Права ли съм, или ще си седя в свински вид докато кърмя? Иначе за отслабване през този период не смея вече да си мечтая - в архива на нашия клуб
четох доста за това.
Желая късмет на всички, решили да заслабват

Hopeless, какво става с килограмите????
P.S.
Поздравявям за ентусиазма най-голямата сладурана и чаровница(синеока),която съм срещала до момента!!!!!!!!!!!!

Водно духче

Ами, средно добре, имам долница общо 7 кг, което не е много, но е добре, все пак.
Ама ти май ме познаваш….аааааа, май се сещам кой си, или по-скоро коя си!

P.S. Очите ми са зелени!!!

Последните два месеца почти не се ограничавах и резултата е 61кг. От две седмици си повтарям непрекъснато, че трябва да се спра с това похапване, он все не го правя. Поизложих се доста, ама се надявам да се стегна тия дни, че инаще ще видя на кукуво лято 55кг (поне толкова да стана).

Незнам мило, но много ти завиждам. Аз просто не мога да намеря начин да спра да ям. По-скоро живея за да ям..само храната ми е в главата. Просто ... мисля си какво да ям..постоянно изпробвам много манджи с различни продукти и различни сосове и меса...
но в последно време съм минала на зеленчукови гозби.. и не ям сладко, не защото не искам да го ям, а защото изобщо не ми се яде..Дори и кока-колата ми е много сладникава...
преди време се съмняваха, че имам диабет от много сладко...от тогава го поспрях...
но храната ми жужи в главата, като единственото и първо нещо без което не мога!
Даже преди малко хапнах...а сега пак ми бръмчи глада в корема

Леле, леле, като се гледам какви амбициозни планове съм имала преди време и ме хваща срам... нищо от това не съм изпълнила...
разликата е, че сега съм с 3 години по-възрастна.

П.П. Hopeless=Iggiberry

Е нямаш ли поне малко подобрение - така ми звучи много безнадежно положението.До какви кг си стигнала?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе истината е, че до края на миналата година имах подобрение, но след една злополучна бременност сега съм 90 кг.
:)

Е недей така бременноста е хубаво събитие - радвай се на детенцето , и не се отказвай.И аз не съм предполагала , че ще стигна до тези кг - ми ама стигнах - но това не значи , че ще се предам и ще стоя все така.А стимул човек може винаги да си намери.Аз засега успявам близо два месеца - и имам чуството , че доста съм си променила навиците.Не мога да говоря предварително , но все пак си мисля , че успея ли да отслабна до край - много бих се замислила преди да почна да се тъпча след всичките тези усилия.Така , че намери си някакъв стимул и постепенно промени навиците си.Това не значи до края на живота си да броиш калории и да не ядеш никоя от любимите ти храни , а да имаш мярка и след като се отпуснеш един ден на следващия да се върнеш към полезните навици.Аз поне това се научих!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само едно уточнение - злополучната бременност не завършва с раждане...


Това не е краят на света, разбира се, но сега борбата с кг хич не ми и спори.

НО ЩЕ ТРЯБВА НЕШО ДА СЕ ПРАВИ, ЧЕ И ДРЕХИ МИ Е ТРУДНО ДА СИ НАМИРАМ ВЕЧЕ!