Марина, нашите празници ни наказват.
Нашите празници са безмилостни, екзотични слънца.
Те изгряват внезапно и внезапно залязват,
а срамът обгаря
виновните ни лица.

Марина, нашите празници са отломъци
от времената, в които сме били богове.
Любовта е опит да си припомним,
че сме съвсем смъртни.
И не съвсем.

Затова не бива да се разминем така,
както чудото се разминава
с невярващите очи.
Нека една минута се изумим пак!
Нека една минута камбанно да помълчим!

Марина, нашите празници са нашият срам...
Те ни правят велики, а ние ги правим жалки.
Най-страшното не е, че ще остана сам.
Най-страшното е това,
че те обичам малко.

1986
автор: Бойко Ламбовски


Кое е най-страшното?

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

по-страшно е да нямаш кого да обичаш.

Всеки сам си създава Лавината, която ще го погуби.

това възможно ли е изобщо?

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

е, нямам предвид най-близките роднини. мислех за любовта - дори и да е несподелена, по-добре да има някого, за когото да мислиш. иначе е съвсем празно. поне за мен е така...

Всеки сам си създава Лавината, която ще го погуби.

Съгласна съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

то да обичаш малко си е като никак :)

Всеки сам си създава Лавината, която ще го погуби.

:) мъдреци мои влюбени, колко сте прави. обичам ви.


the world in my eyes

Даже е по-гадно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съвсем се обърках

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите