|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Жажда за дистанция
|
|
Автор |
Яcминa (ЖиндЖифил) |
Публикувано | 21.05.08 11:11 |
|
"Докато виждаме
ние гледаме как танцува
мушица, крилати плоскости.
В резултат от дългото систематично накланяне на нашата жизнена плоскост наляво от всепобеждаващите червени бойци, ние всички стигнахме до проблеми от материален характер, които в последно време доведоха до задръстване на съзнанието. Нещо като интоксикация на мисли и мечти. Може би само сънищата са все още недостижими. Те са в последната част, в сърцето на крепостта. Причините са много, а последицата е една - разграждане на ценностите под натиска на обезценената действителност. Политическият тигър който излезе от клетката на радиото и телевизията нападна моето иреално творчество. Той се опитва с ръмжене да доминира в съзнанието ми. За съжаление в началото се поддадох на неговия побеждаващ чар и го допуснах прекалено близо. Сбърках, защото аз винаги съм държал на дистанцията. Колко е хубаво да си самотен и разхождайки се по улиците да виждаш и други такива. Като самотни острови. Само мислите да образуват морето между нас. Морето, което може да се преплува в момент на необходимост. Тази студена естетика, която съм искал да постигна в творчеството си, винаги ми е напомняла кристални късчета лед - нещо крайно, но същевременно фино и изтънчено, като песента "Ледове", например. А колко брутално и дестабилизиращо действа тълпата, която отстоява своите амбиции като едно голямо безглаво животно. Никога не бих могъл да извлека силно състояние от общуването с много хора едновременно. Обичам създанията, които съдържат разстоянието около себе си. Защото дори тези, които те карат да се чувстваш един от тях, трябва да признават правото ти на собствена територия. Земя, в която да отглеждаш своите собствени творения - мислите, чувствата, мечтите, сънищата. Тази земя аз няма да предоставя на никого. И по-добре компромиси да не се правят - разочарованието е неизбежно. Мисля, че по природа човек е аполитичен и ако дефектното отношение на управляващата прослойка към него го принуди да стане политически обвързан, то той може без да иска да загуби вроденото си чувство да дистанция. А това е една от пътеките, които водят до душевното задръстване. Един мой приятел, който замина за Канада, носеше фанелка с надпис: "KEEP DISTANCE". Не зная дали сега той изпитва носталгия към родината, но на мен ми е мъчно за червения му перчем. Лично аз се нуждая от такива хора, но за съжаление много от тях изчезнаха, а нови все още не са израстнали... "
Митко Воев
в. "Ритъм" бр 1'1991 г.
довечера в читалище "Славянска беседа" - 19-21.00 ч
парти за рождения ден на Димитър Воев - 21 май 2008 г.
полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...
| |
|
"но в цялата индустрия разбрах,че ти си Нещото за мене."
"Аз обичам да се издигам над църквите и да виждам как се усмихват мъртвите"
"Животът слага в красотата свойто грозно "НЕ""
Keep distance!
| |
|
ех как се радвам, че се видяхме!
това танго е в облаци цяло...
полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...
| |
|
Мислех и аз да идвам, но едно момченце беше на друго мнение за местонахождението на майка си.
Finally I found that I belong here ...
| |
Тема
|
Re: Жажда за дистанция
[re: Яcминa]
|
|
Автор |
reader (empty) |
Публикувано | 22.05.08 17:02 |
|
Дали може да поговорим по темата за дистанцията тук или ще е по-подходящо някъде другаде?
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
| |
|
мисля, че няма по-подходящо място от това, след като вече се е създало :)
полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...
| |
|
дам, изпусна много хубава среща. дори успяхме да се организираме за Ник Кейв, ще пътуваме с колата на Стамбето към Солун, днес Теди трябва да е резервирала билети през тикетпро. ако и вие все още сте навити, може да продължите започнатото дело и да станем повече коли и съответно - маймуни :)
полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...
| |
|
В кой клуб е концерта на Ники?!
... Losing ground is what it takes
If you really want to fly ...
| |
|
в някакъв бивш манастир, ще е открита сцена
полудяваш ли река прииждаш
и трещят смутени бреговете на спокойствието...
| |
|
... аааа ясно... иначе в Солун има един мега як клуб - аз се влюбих в него - чудесен е за афтър-пати :)
... Losing ground is what it takes
If you really want to fly ...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|