завършва с това:
"After all, he said to himself, it is probably only insomnia. Many must have it."
Не заспивам и това е. Обаче последното изречение ми е любимо :)).

I'll be waiting patiently

"Когато затворихме вратата зад себе си, той я взе в две ръце, поднесе я към устните си, целуна я и протегна към нас.

Пръв я взе баща ми. Внимателно, както се държи новородено. Тя действително бе голяма, много голяма, блестеше в утринния здрач с червеникавозлатисто сияние и хвърляше отблясъци по лицето му.

Изумен, той я държеше и не можеше още нищо да каже. Не бе цигулка като цигулките. На вид бе голяма колкото виола или може би малко повече. На широкия й гриф бяха опънати седем струни; още толкова минаваха под столчето и грифовата дъска и се настройваха с по-малки ключета. Женската глава нежно се извиваше в тънкия край на грифа. Баща ми я обърна по гръб и внимателно почука с кокалче по корпуса й, там, където предполагаше, че е душичката. В мазето се разнесе чуден звън, сякаш не бяхме в мазе, а в зала със съвършена акустика. Георг Хених дръпна чекмеджето на тезгяха и извади дълъг лък със седефена дръжка, чиито бели конски косми блестяха. Извади колофон и започна бавно да прекарва лъка върху смолата.

- Иска опита?

Баща ми завъртя глава и му подаде инструмента. Георг Хених го пое, седна на миндера и отново се смали. Цигулката изглеждаше грамадна в ръцете му. Заприлича на онзи гном-вълшебник, който видях тук, на същото място преди пет години.

Той дълго наместваше цигулката под брадата си, постави треперещите пръсти върху струните - те престанаха да треперят в мига, в който докоснаха черния абаносов гриф - и прекара лъка по тях.

Гръмна мощно мажорно тризвучие, сякаш в един и същи миг засвириха всички първи цигулки на филхармонията. Тонът бе тъй мек и кадифен, тъй топъл и страстен, какъвто нямаше нито един от познатите ми цигулари!

Той заглъхваше сребрист и ефирен, сякаш между заледените клонки на два зимни храста бе опъната тънка паяжина и вятърът я бе подухнал."

Балада за Георг Хених.
Размеквам се, скоро книга не ме беше разплаквала...

As I lie here bleeding

"Kiss Tomorrow Goodbye" - Horace McCoy
ако не сте...ще ви хареса
а иначе е ВЕЛИКО

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сутринта си купих това -->

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

първи впечатления?

Моята любов е моята лавина.

всичките ми преположения за тази група и този човек се оказаха верни още през първите 30-тина страници. Дори не знам как да говоря за това, защото след всяко изречение ми се свива гърлото.

"В неделя пиехме заедно в кръчмата (Боно и баща му), уиски, ирландско, разбира се. От време на време той задаваше истински въпрос, което значеше, че трябва да му дам истински отговор. Винаги беше за вярата ми в Господ: "За едно ти завиждам, за нищо друго", ми каза той веднъж. Аз пеех, правех всичко, което той с удоволствие би правил, водех творчески живот. "Ти като че ли наистина имаш връзка с Господ." А аз го попитах: "Ти нямаш ли?" "Не." "Нали през по-голямата част от живота си си бил католик." "Много хора са католици... А ти като че ли чуваш нещо от тишината." "Вярно е, чувам", казах аз. "И как е?", попита ме той. "Чувам го донейде инстинктивно. Усещам отклика на молитвата си или че ме водят в дадена посока. Или Библията престава да бъде просто стар документ, оживяжа и осмисля момента."

или пък:

"В средата на осемдесетте за първи път го заведох в Щатите (отново говори за баща си). Дойде да види един наш концерт в Тексас. Накарах отговорника за осветлението да насочи най-мощния прожектор към сцената и когато моментът настъпи, обявих на публиката: Знаете ли, че сред вас има един човек, който никога не е бил в Тексас" - те започнаха да викат и дюдюкат, - "нито в Щатите" - още писъци, - "който никога не е бил на концерт на Ю Ту" - ония издивяха - "Дами и господа, искам да ви представя баща си, Боб Хюсън!". Светлини, баща ми се изправя. И какво направи? Закани ми се с юмрук. Беше страхотен момент, наистина. ..."

Мисля, че на фона на всички скъпоценности вътре, "Изповеди" стои някак просташки на корицата.

и има още купища, купища за споделяне...

I'll be waiting patiently

Редактирано от sparkinthedark на 17.06.07 21:13.

май си се вдъхновила?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

книжката е разговори между Боно и (за мен) някой си Мишка Асайес.
дам, "вдъхновена" също може да се каже за състоянието ми. не знам на теб как ще се отрази, но бих я препоръчала.

I'll be waiting patiently

"съвършенство
е първото нежно докосване
с върховете на пръстите. "



...чета творенията на тема "съвършенство" на една приятелка - Тони Енева. интересна тема. замислих се.



"съвършенството, с което
си изтръгвам аз сърцето,
счупеното, на парчета.. "


....

съвършенството...?

Моята любов е моята лавина.

Редактирано от Яcминa на 22.06.07 17:22.

Сещам се за нещо, което искам да цитирам: "Каква е разликата между една много добра и една велика песен? Отговор: според мен (казал Боно) за добрите песни можеш да си припишеш заслугата. За великите не можеш. Те сами те връхлитат."
С всичко е така, мисля. Съвършенството като подарък божий.

...

I'll be waiting patiently

Редактирано от sparkinthedark на 23.06.07 01:29.