заминаването къмнякъде е и пристигане отнякъде. хубаво е, когато гарите съвпадат. :)

..това ми се въртеше из главата днес сутринта, докато вървях през паркове и градинки към офиса...мислех си за Сиско, за пътищата и за това, че където и да сме в пространството, в крайна сметка пак сме си тук....Тук, Вътре....

..а вие какво си мислехте, пътувайки по вечните си мънички дневни маршрути?

..и изобщо - отварям тази тема, за да пишем в нея есенции от дните си - мисли, състояния, усещания, миризми......да си споделяме ей така кой каквото му е за деня или изобщо - кой каквото му е хрумнало и иска да го напише някъде...може и с по едно изречение, с по една дума даже...или просто с песен на Депеш...;)

...I follow you...

Обръщам се назад и за нищо не съжалявам...

Сиско, това е от мен и още един човек. Той ми каза тези думи деня преди да се върнеш, каза ми ги и вчера: "Разстоянието няма значение, важното е да не допуснеш там, в празното пространство, отчуждението"

Finally I found that I belong here ...

Слънцето изрязва болката в гърдите ми. После заспиваме прегърнати...

...I follow you...

Вървя към родната си къща усмихната. Умът ми тихо шепти думите написани на ръка върху току-що открита картичка.

Как ли ще се усмихне?

"Любовта е тишината, която ражда музиката."



Finally I found that I belong here ...

ne znam moje bi e verno 4e vinagi i 2te strani sa vinovni no kolkoto po-perfekten se opitvam da buda, smilsen i logi4en....i strikten da buda tolkova pove4e ne me razbirat....mnogo se razo4arovam naposledak ot hora na koito vyarvam...nikva intriga ili namek za personi ot kluba....kato cyalo....horata ne me radvat mnogo.....sukra6tavaneto na tezi okolo teb...blizkite may e dobra ideya.....ostavat malko istinski ne6ta....i vse po-trudno se suhranyavat!vsu6nost e i krasivo.....poglednato ot nyakuv agal!.....taka kontrolira6 i nabludava6 ot blizo kakvo podaryava6 i may e po-dobre ot tova da se razpruskva6 na mnogo neblagodarni strani......nyama da citiram bibliyata......znaem go!

Май
Музика: Стефан Вълдобрев
Tекст: Стефан Вълдобрев
Аранжимент: Стефан Вълдобрев

Сутринта.
Портокалов сок, цигара.
Мляко със кафе, цигара.
Топъл кроасан, цигара.
Шоколад и пак цигара.
Сутринта.
Сутринта.
Денят е нероден.
Нощта е неродена.
Още сънува подпухнал градът.
Ухае на трева.
Ухае на замя.
Ухае млади листа.
Ухае на цветове и на слънца.
Пак е май.

Милият май,
Милият май ...
Дишай дълбоко,
Дишай дълбоко ...

Сутринта.
Пуша рокендрол цигара.
Пия рокендрол отвара.
Дишам рокендрол
Поквара.
Правя с рокендрол гаргара.
Сутринта.
Сутринта.
Изгревът необятен.
Плътта е необятна.
Тихо вали виолетов джаз.
Ухае на трева.
Ухае на замя.
Ухае на млади листа.
Ухае на цветова и на слънца.
Пак е май.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

различен ден - като да се порежеш на парче огледало. уж същия, но струйката кръв рязко го огражда с ярка линия. вечерта хора с неонови сърца се разпознават един друг по процеждащата се от погледите светлина.

това неоново, онова неоново ...




.... the world in my eyes...

благодаря, неонови сърца...


.... the world in my eyes...

tolkova mnogo eksploataciya na gorkata duma sutrinta....predpo4itam sutrinta ot pesenta na klas.....proturkvah si plo4ata kato maluk.....sega pove4e cdto na klas......a i ne sum noo fen na stefan vuldobrev ne6to.....klas sa ebati nivata nagore....ne znam 6to gi sravnih no mi napomni teksta ne6to!

скършен клон, натежал от презрели мартеници. и шепа увяхнали теменужки. трябваше да ги удавя, за да ги съживя.

...I follow you...