Някой има ли някакви редки видео концерти на Purple & company? Или пък шоутата на други банди, гостували в София?! И не става въпрос само за излъчваното по телевизиите....
Поздрави!

Аз имам 72-ра Копенхаген, чернобял, моно. Операторите и режисьора определено са повлияни от равновесието на силите за деня. В кадър е повечето Иън Гилиън , по малко е Ричи Блакмор, а най-малко е ръката му. В моменти,когато вървят исторически сола, операторите показват Гилиън, който е the spotlight kid за момента.Имам и Калифорния джамбурето '74-та, където операторите доста задоволително показват ръката на Блакмор, но той вече е достатъчно добре 'кавардисан' от това че редът им да излезат на сцената идва доста по-рано от уговорката в контракта (по светло), а и единият оператор постоянно (в ляво на сцената) му се навира в кабелите .....та Ричи с удоволствие троши един Фендер в камерата.

За мен не е чудно това че Гилиън беше в един момент звезда на групата, защото аз съм съвременник на този период и прекрасно си спомням чернобелите картички, къде ги сбирахме 'без никой да види' и плащахме 'under the table' по стрелбищата. Иън Гилиън преобладаваше да е винаги в средата на снимката а Ричи по-встрани.
Иначе аз си ги обичам еднакво всички. Гледал съм на живо Лорд 2 пъти, Пейс 3 пъти, Гловър 3 пъти, Гилиън 3 пъти , Блакмор 2 пъти, Ковърдейл 2 пъти......пилота (Стийв Морз) 3 пъти.

Предполагам ги имаш тези ?

ама барем ми научи името. Поне на български....

С Иън добре си се справил. В Онези години ми го пославянчвача често на Ян.

Но от ГилЪн до ГилИЪн иам доста разлика. Вгледай се там по средата не е ЛИ а е двойно Л (За да не се чете Гайлън).

Ееее, наборе, знаех си че точно там ще ме заковеш? Нарочно го написах така за да видя реакцията. Обаче и ти недей да ми твърдиш как се изговаря името. Нито е на твоето Гилън, нито е на моето Гилиън. Нещо изключитело в средата е , което трудно се изразява написано на български.И още веднаж, става въпрос не как се изговаря в Америка ,а в England. И не как го произнасям аз .....а примерно как Джон Лорд го произнася. На него мога ли да му имам доверие според теб?


привет

How the hell could one tell what would the PROPER pronunciation be?! American? Well, lets see, I could come up with at least 5 distinct ones... Back to the UK. What region would you pick. Liverpool? N Ireland? Wales? No to mention that in London alone Gillan is being said in so many different ways. But all of these, regardless of the continent are far cry from "Gillian". Don't you think?

Anyway, he is one of the greatest singers ever to hit the hard rock scene. Vocal capacity (unlike Coverdale) as well. Coverdale was good, but not even in the same league. He was not a good choice for an immeadiate Gillan replacement. He is a good singer, but not as gifted so far so voice abititias are concerned. He did better things after his DP departure. Gillan was and is the true Purple. Without him it's a different recipe. And a different meal. A matter of taste...

Еее, видя ли как си дойдохме на думата? Към първата част, произношения на името Gillan сложи още едно, от времето, когато бяхме юноши и не знаехме какво става и как става по света. Говоря за 72-ра година, не за 2004-та,когато английския език е станал почти задължително наложителен в БГ. Доста време тогава го наричахме Ян Джилън.......Иначе, най-честото произношение на това име, когато стане въпрос за този певец, не за някой друг човек, е едва ли не звучащо близо до Йин Гилин, но пак ти казвам, доста са междинни нещата, знаеш как е в английския почти всичко е на верев (45 градуса).

За втората част на постинга ти - виждам че си отявлен почитател на Gillan, обаче моите представи се разминават в доста голяма степен с твоите. Не че не ми е любим. Той ми е бил кумир невероятно много години. После пък Ковърдейл ми е бил още толкова години кумир.Те и двамата са еднакво в състояние да ме направят да настръхна. Между другото, Gillan само албума в Япония къде е записал му стига (да не казвам, да му се вдигне един пилон до този на Нелсън).Друго нищо да не е записал , ми стига на мен. И когато го гледах последно тази пролет, очаквах от него най-малко. Познай какво стана, той беше най-добрият на сцената.
Да се върна на темата, Нещата дето ги казваш в полза на Гилън във втората част, аз бих ги присъдил на Ковърдейл обаче,.....ако трябва да бъда честен.

И друго - тази сутрин пуснах една тема в 'Чужда музика' на Гювеча (АБВ). Става въпрос за класация на китаристи. Не ми стана ясно като как Стийв Морз, когото много уважавам, е класиран на 17-то място а Блакмор на 21-во ??

Виж сега, как ти въздейства едно изкуство е производно с множество елементи повечето от които неизмерими (в смисъл не превъзходни, а няма как да се измерят).

Къврдеил или Гилън - въпрос на вкус. Но, ако навлезем в измеримите параметри, като гласов диапазон и като разнообразие, Гилън е в категория от самосебе си. Там Плант може да се мери, както и един кристален вокалист от друга стара и позабравена банда - Марк Фарнър. Дейви попада в категорията на така наречените дъскорезници - много изразителен, много напрегнат (в добрия смисъл на думата), но като послушаш по дълго без прекъсване ь доскучава (говоря за Пърпъл периода - след това понаучи доста хватки). За "Златното блусчи" обаче гласец не му достига (А от втора октава без фалцет - това само с дарба божия става), а за края на Димънз Ай (Файърбол) при самото заглъхване Гилън надминава и себе си - Б от втора октава. Скромното ми мнение е, че като вокални възможности Хюз значително превъзхождаше Дейви, само дето прекалено фънкарски го забиха накрая. След като Гилън и гловер си отидоха групата беше в криза. Бърн е резултат от набрана инерция (самото парче, рифът по-точно е почти буквале цитат от едно рагтайм парче от 20-те), Стормбрингър на мене ми е като лутане в тъмница - по разнопосочен албум трудно би се намерил - приятни виртуозни неща, но нема концепция. И Ричи напуска - по-голяма диагноза от тая - здраве... Но всичко е въпрос на възприятие. Към тейст дъ банд е толкова далече от това което дотогава беше познато като Пърпъл естетика, че много фенове загубиха интерес ь моя милост включително. Не казвам, че музиката е лоша - просто не е това, заради което Пърпъл се харесваше. И краят насъпи не поради смъртта на Болин, Краят беше вече въпрос на време - трагедията само ускори неизбежното...

От този първи пост-Гилън период най-много ме кефи едно инструментално парче което не е от албум. Корънериъс ридиг. Ричи му свири и баса и китарата. Парчето било замислено като песен, но Дейви нещо се назландисвал и Ричи не издържал и го записали с другите двама за няколко часа. Кадо лушам какво се е получило - по-добе е че певеца го домързяло. Откъде ги знам тези неща? Хм, краят остава за вас. Само ще кажа, че съм голям късметлия на познанства.

Аз имам концерта на PlanetX, който е записан от предаването по TV де...

Everything louder than everything else...

Гилън, би ли го написал това парча (Корънериъс ридиг) на английски, да си го потърся?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Coronarias Redig.

No one remembers the singer. The song remains.