|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Как балансирате
|
|
| Автор |
impulce (пенлива) |
| Публикувано | 10.07.14 22:56 |
|
|
лично и професионално? Общ въпрос.
Да си призная, имам сърцебиене. За момент бях решила, че духът на адвенчъра трайно си е заминал с раждането на детето. Идеята - да си просто хаусуайф и да се грижиш за поколението - получава ли му се на някого в днешно време?
Не, че съм кариерист, де. Но питам. Защото се вълнувам, истински. Има нещо ново, което се случи съвсем..непредвидено. Надявам се, че е за добро. Но ме притеснява фактът, че се усещам както преди години - просто погълната от работата, на моменти дори забравям, че съм майка. Сигурно, защото е ново предизвикателство. Очакванията са големи - и моите, и чуждите.
Само си повтарям наум - добре, че съм случила на човек, който да удари едно рамо, да се погрижи за чавето. Тук от няколко дни - просто треска ме тресе.
Та..как правите така, че семейните и професионалните ангажименти да не се борят. Или поне - не много силно.
Редактирано от impulce на 10.07.14 22:58.
| |
|
|
|
Много е трудно. И аз съм си задавала същите въпроси, когато детето беше мъничко. Трябва да ти помага някой, иначе е невъзможно. Дори икономка да си наемеш, пак трябва да ти помага някой.
| |
|
|
|
Балансирам перфектно защото работя като охрана и имам wi-fi на работата ми, нося си лаптопа или таблета и през цялото време се забавлявам. А лични ангажименти нямам към никоя и не възнамерявам и да имам именно поради тази причина защита на личното пространство което е най-важно за мен.
| |
|
|
|
... ами, не успявам... посветила съм се изцяло на нея... което не е никак здравословно... дали да не постъпя като бившия, да избягам с някого далеч... ми немога, но баланс трябва да има... и един съвет, не разчитай твърде на таткото... имам горчив опит....
Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.
| |
|
|
|
Притеснява ме фактът, че новите ангажименти ще ме засмучат пак. Както преди. Хем - 100кратно си повтарям като мантра, че вече нищо не е същото, че съм различна - или поне би трябвало. Че приоритетите са други вече.
Но истината е, че ми е интересно, вълнувам се, искам да се доказвам.
Чак ми става съвестно малко..когато слушам други родителки - как само за децата говорят. Просто това им е вселената.
За мен никога не е било цел номер едно да бъда у дома само. Не е за мен тази работа, дори да оставим настрана финансовите ангажименти, по принцип. Просто..ами не го чувствам така. Сега - това зле ли е, добре ли е?
Помощта е налице, без съмнение.
| |
|
|
|
Добре, де - кога ще те женим. Може и не българка. Примерно - мома англичанка?
| |
|
|
|
Всеки е различен. Мой съвет - не се сравнявай с другите, Бог ни създава уникални, няма универсално правило за нищо. Важното е да намериш вътрешно равновесие и да не се самообвиняваш на базата на сарвненията с другите.
| |
|
|
|
Защо не е здравословно да се посветиш на детето си? Това не е ли задача номер едно на една майка?
Таткото засега е железен. Не зная как бих се оправила, ако беше друг.
Проблемът е, че ..абе повече мисля за новото. Така се улавям на моменти. Естествено - гледам да компенсирам, всичко да е изрядно откъм семейни задължения/къщни имам предвид. Обаче вътрешно..ами само за работата си мисля.
Не съм чела приказки от една седмица.
| |
|
|
|
Българка в никакъв случай. Няма да деля нищо с българката която ми съсипа най-хубавите години.
За чужденка докато се чудя да или не(то не че някоя се е залетяла) нищо чудно да стана на 50-60 години.
| |
|
|
|
... не е здравословно, майките и те са хора и жени и имат нужди... при теб ще се балансира, досега си била съсредоточена в къщи, това е ответна реакция...
Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
| 
|
|
