|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
|
|
Всички сме такива, глупави, или по-точно несъзнателни, без горчив опит няма да минем, поне на младини, а при някои сигурно лошотиите продължават и по-дълго.
Преди мислех, че на човек като му е зле, трябва да стигне до някакво знание и тогава тоя период ще свърши и ще дойде нещо добро. Мъчех се да се усъвършенствам. Обаче никога не стигах до нищо. Но все едно, че нещо извън мен знаеше колко време трябва да продължи това и в един момент или постепенно, всичко свършваше като от само себе си. И когато започвах отново да се чувствам добре, тогава разбирах, виждах смисъла на това, което се е случило и как ме е променило. Имам в предвид, че в лошите периоди човек не бива да се отчайва, да си прави радикални изводи, а да е търпелив и ще мине, а после ще му се бъде отблагодарено.
| |
|
|
|
Ние трябва да сме от тези в средата.
| |
|
|
|
винаги има награда казваш...
все повече си мисля, че ако нещата стават трудно си на грешния път, но за периодите съм съгласна...
| |
|
Тема
|
 Re: Какво в дир бг
[re: Baldrian]
|
|
| Автор |
Nerv (far far away) |
| Публикувано | 26.07.14 00:22 |
|
|
Мисля, че не си отговорила на собствената си анкета?
Не стана ли време (може и да съм пропуснал, но ми убягна твоя отговор.)
+++
Търсех си място в интернет, където да разменяме мнения за книги. Попаднах на форум "Литература" имаше (много талаш и) една интересна тема на цар Изрод "Сатанист ли е бил М. Булгаков?"
По това време в този клуб все още драскаха интересни никове. Поне двама от тях виждам тук. ДГН някъде зачезна. Лил престана да го навестява... Литература постепенно взе да замира. Преди да достигне финална фаза "умрел х#z" се мина за кратко през "чепомер", но аз бях още новобранец. Докато се усетя да си покажа ... таланта и нямаше на кого:)
После знаеш, преместих се към пси-то, покрай едно твое вясване в литературата. Обаче нивото на спам и безкрайните потоци от монотонно повторение на някои пишещи при вас - разваляха общото впечатление и възможността за дискусия - поне според мен. Абе трудни ми бяхте... Въпрос на нагласа. И за това малко по-късно мигрирах в подходящия като за мен възрастов клуб... Там сме по-големи откачалки всъщност, но не си го признаваме, нито помощ търсим....
Тогава си мислих, че повечето неща в клубовете са такива каквито изглеждат или поне малко - от - малко отговарящи на имената си...
Оказа се обаче, колкото и да е странно, че в нета - освен пълни кукундрели има и доста интересни, и приятни събеседници. По късно с някои се видях F2F и се сприятелихме... Изобщо пъстър и интересен свят. Една отделна реалност... И така с прекъсвания кога за по-дълго, кога за по-кратко по-останах за сега. Но още са ми нови доста неща.
слабостта, тъгата и болката провокират интелигентност и следва да им отдаваме почит - АiumiРедактирано от Nerv на 26.07.14 01:00.
| |
|
|
|
влязох тематично- период...след това ми стана интересно- мини-общество приличащо на реала с някои разлики...думите говорят, независимо дали предават или крият мислите. част от никовете ми станаха симпатични, интересни или и двете, или обратно...става навик и краста...с част от хората се запознах и общуването доби друг формат. чат-пат поспирам за известно време, но след като пак се връщам явно не е дошло пренасищането...
| |
|
|
|
Първо се регистрирах като млада майка, търсейки теми за бебета (тогава бг-мама не беше толкова популярен, първо попаднах на тукашния майчински клуб, който сега запада).
После, няколко години по-късно, като започнах да страдам от паник атаки, пак търсех инфо и сродни души и попаднах на психо-клуба. Защо се задържах там? И до днес не си обяснявам, може би навик. С някои клубари от там си паснахме, но са твърде малко.
| |
|
|
|
Четях от самото му създаване, май 1999 г, сякаш, не помня. Имаше един Клюкарник, и него четях...
През 2009 се наложи да се регистрирам в онко-болните заради баща ми.
И вече се осмелих да пиша и в Пси, където наверемто само четях и се възхищавах. За мен е чест, че хора като СъН и Еооа си пишат с мен сега като с равна.
Та така...
„...С каквато мярка меря, с такава и ще ми се отмери...“
| |
|
|
|
Да, все едно сядаш на едни много питиета с бармана..и той ти разлива и те слуша, бършейки чашата.
О, не човек, а госпожица - направо.
| |
|
|
|
Така е май при повечето...Почваш за кратко и става навик...
Поздрави Джуъл
| |
|
|
|
защото си равна! и това не може да е повод за размисъл...
радвам се да те видя Розмари
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
| 
|
|
