по някакъв начин според вас неполучената майчина любов ? Някои от вас знаят, че имам племенница, която чувствам като свое дете и вчера тя за сетен път ми каза, че иска да й бъда майка, защото само аз я разбирам и я слушам внимателно, когато говори. Много пъти сме разговаряли, обяснявам, разговарям и с майката, но явно нещо ми се губи. Гледала съм да се дистанцирам, за да не прави непрекъснато сравнение в отношението, но и това не помага. Дайте идеи, мнения къде бъркам или изобщо каквото ви хрумне по темата.

Не, не се компенсира.

Не. Но човек може да се изправи на крака, ако обстоятелствата са благоприятни, ето Файла например. Ако се случи, обаче да няма късмет и животът да го тряска отново и отново, трудно е.

Обратното, правилно отгледан и възпитан човек, получил достатъчно любов, но и научен да разчита на себе си - такъв нищо не може да го събори.

само че за да е човек правилно отгледан и възпитан, трябва и родителите му да са били такива, а за това е небходимо и техните да са били такива, вероятността за което е почти нулева, като знаем при какво общество и какви премеждия са преживели въпросните поколения

Мисля, че ако има човек, с който да споделя, човек, който да й бъде авторитет, който да я обича, то се компенсира по някакъв начин, в природата няма празно. Всеки получава откъдето може.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е. Но аз познавам доста хора, чиито родители са се справили. То не се иска много, само да се съберат двама спокойни, разбрани и добри хора, нищо друго не е важно, ни образование, ни интелект, ни обща култура.

Познавах преди един човек, животът му е за роман, напуснал село на 12-13, защото нямало какво да ядат и заминал да работи в града, работил цял живот по строежите. Пиеше след работа по 2 ракии по 200 грама, никога повече, ставаше и си отиваше, никога не го видях пиян, имали алкохолици в рода и той пиеше контролирано.

Та тоз необразован човек е един от най-правилно скроените хора, които съм срещала, просто знаеше кое е важно в живота. Беше отгледал 2 деца, лекарка и инженер. Беше ги отгледал с обич, мъдрост и спокойствие, без излишни глезотии и луксове. Толкоз се иска, ама явно е твърде много.

Вярно, ама тогава отиваме в друга плоскост - някой отвън трябва да помага, да спасява, да затваря дупката в душата. Ако се намери кой - хубаво, ами ако не се намери какво правим?

Зависи какво влагаш в думата "компенсации". От гледна точка на психологичните процеси винаги и за всичко протичат компенсационни механизми. От класическа гледна точка за нищо в живота няма компенсация, защото няма нито едно гарантирано събитие (освен смъртта).

Кретенчето, дето е направило бот-никовете да се връщат автоматично да му изсъхнат ръчичките дано!

не...липсата на любовта на значимите обекти в периода на израстване не се компенсира, независимо от компенсаторните механизми, които имаме...
все пак човек може да работи за по-добро приемане, разбиране, развитие...

може би не са били такива, нечии други са си останали нормални

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите